Лачински коридор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лачинският коридор между Армения и Нагорно-Карабахската република.

Лачинският коридор (на арменски: Լաչինի միջանցք; на азербайджански: Laçın dəhlizi) е планински проход в границите на Азербайджан, който представлява най-краткия маршрут между Армения и Нагорно-Карабахската република. По време на Нагорно-Карабахския конфликт той попада под контрола на Нагорно-Карабахската република, макар официално да е част от азербайджанския Лачински район. Дължината му е 6 km.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната, територията на Нагорно-Карабахската република е обградена от всички страни от Азербайджан и е отделена от Армения. На 17 май 1992 г., с минимални военни загуби и за двете страни, арменските формирования превземат и опожаряват град Лачин. След това пътят, който над две години е затворен, е открит наново, установявайки връзка между Нагорни Карабах и Армения.[2] С превземането на Лачин е свалена блокадата от Нагорни Карабах и по този начин се образува коридор с Армения, който дава възможността за военна и хуманитарна помощ.[1] През октомври 1992 г. Азербайджан предприема настъпателна операция в опит да си възвърне Лачинския коридор, но тя завършва с провал. Лачинският коридор по-късно е един от спомагателните маршрути, по които арменските въоръжени сили се насочват към битката за Келбаджар.[3]

В обръщение към ООН на 18 септември 2005 г., министърът на външните работи на Азербайджан Елмар Мамедяров завява: „Това е проблем за комуникацията на арменците в Нагорни Карабах с Армения, както и на азербайджанците в Нахичеванската автономна република с останалата част от страната. Предлагаме използването на така наречения Лачински коридор, който трябва да бъде наречен Път на мира, и в двете посоки, стига безопасността на този път да се осигурява от международни мироопазващи сили в началото.“.[4] Азербайджанските власти се стараят да разглеждат въпросите за коридора и за самия Нагорни Карабах поотделно.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Uhlig M.A. The Karabakh war / World Policy Journal, Vol. 10, No. 4 (Winter, 1993/1994), p. 47 – 52 Published by: Duke University Press
  2. Томас де Ваал. Черный Сад. Армения и Азербайджан между миром и войной. Москва, РОССПЭН, 2014. с. 222 – 223.
  3. Жирохов М. А. Семена распада: войны и конфликты на территории бывшего СССР. Санкт Петербург, 2012. с. 269.
  4. UN General Assembly 2005