Лвовска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лвовска област
Львівська область
Знаме
      
Герб
Lviv in Ukraine.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Лвов
Площ 21 831 km²
Население (2017) 2 530 363 души
116 души/km²
Райони 20 + 9
Губернатор Маркиян Маркиянович Малски
Лвовска област в Общомедия

Лвовска област (на украински: Львівська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 21 831 km² (17-то място по големина в Украйна, 3,62% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 530 363 души[1] (4-то място по население в Украйна, 5,58% от нейното население). Административен център град Лвов. Разстояние от Киев до Лвов 575 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град в областта е Лвов, признат официално за такъв през 1340 г., а първоначалното му основаване е към 1241 г. (по други сведения към 1260 или 1268 г.). Освен него през 1238 г. за първи път се споменават в летописите селищата Дрогобич и Самбор, а през 1396 г. – Стрий. Повечето от останалите градове на територията на областта възникват през Средновековието, но са признати официално за такива през различни периоди. Най-новите градове са: Глиняни (1993 г.), Моршин (1996 г.) и Нови Калинов (2005 г.). През септември 1939 г. източната част на Полша е анексирана от СССР и територията на областта влиза в спределите на Украинската ССР, а на 4 декември 1939 г. е образувана Лвовска област в състава на републиката. На 21 май 1959 г. към Лвовска област е присъединена територията на заличената Дрогобичка област и Лвовска област се оформя в съвременните си граници.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Лвовска област се намира в западна част на Украйна. На запад и северозапад граничи с Полша, на север – с Волинска област, на североизток – с Ровненска област, на изток – с Тернополска област, на югоизток – с Ивано-Франкивска област и на югозапад – със Закарпатска област. В тези си граници заема площ от 21 831 km² (17-то място по големина в Украйна, 3,62% от нейната площ).[2]

Областта е разположена предимно в пределите на Волинското и Подолското възвишения, отделни части от които носят различни наименувания: Розточе (височина 414 m), Малое Полесие (276 m), Ополе и Гологори (471 m). Южно от тях се простира полоса от предпланините на Карпатите, за релефа на които са характерни редуването на терасовидни равнини (Верхнеднестровска, Стрийска и др.) с хълмисти и плоски вододели с височина 300 – 400 m. На юг, със стръмен откос се извисяват Украинските Карпати (част от Източните Карпати), които са представени от система от успоредни хребети с височина 600 – 1000 m, максимална връх Пикуй 1408 m, 48°49′46″ с. ш. 23°00′03″ и. д. / 48.829444° с. ш. 23.000833° и. д., издигащ се на границата със Закарпатска област.[2]

Климатът на областта е умерено континентален с мека зима с епизодични затопляния и топло и влажно лято. Средна януарска температура от -4,1°С в равнинната част (град Лвов) до -6,1°C в планинските части и средна юлска съответно 18,3°С и 12,8°С.. Годишна сума на валежите варира от 650 mm в равнинните райони до 750 – 1000 mm в предпланинските и планинските части с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 210 денонощия в равнините до 190 – 195 денонощия в планините.[2]

Територията на Лвовска област попада в три водосборни басейна. Северната и западната част на областта принадлежи към водосборния басейн на река Висла, като тук текат нейните десни притоци Западен Буг (горното течение, с притоците си Полтва, Рата, Солокия и др.) и Сан с притоки си Вишня. През североизточната част на областта преминава горното течение на река Стир (десен приток на Припят, от басейна на Днепър). През южната половина на областта протича горното течение на река Днестър с притоците си Тисменица, Стрий, Свича и др. Характерна особеност в режима на Днестър и Стрий са лятно-есенните, по-рядко зимните, понякога катастрофални прииждания, предизвикани от поройни дъждове в Карпатите или едновременното топене на снеговете. В областта са изградени около 400 микроязовири с обща площ 33 km².[2]

В почвената покривна на областта преобладават сивите лесостепни оподзолени почви, развити върху льосовидни наслаги, които заемат около 45% от цялата обработваема земя. Над 35% от земеделския фонд заемат преувлажнените ливадни и ливадно-блатни почви, а почти 23% – ливадно-подзолистите, глинестите и песъчливите почви. Значително разпространение (8% от обработваемите земи) имат карбонатните почви, отличаващи се с високо естествено плодородие. Като цяло почвите в областта се характеризират със своята оподзоленост и преувлажненост и се нуждаят от осушителни мелиорации и наторяване. В равнинните части са характерни горската (на север) и лесостепната (на юг) растителност, а за предпланинските и планинските райони – горската и ливадната. Горите заемат около 26% от територията на областта, като в северната равнинна част преобладават боровите и борово-дъбовите гори, а в южната равнинна част – дъбово-габъровите и дъбово-буковите гори. В предпланинските части са развити дъбово-буковите и буково-еловите гори, а в планинските – буково-еловите и смърчови гори. Ливадите и блатата заемат около 30% от площта на областта. Животинският свят има смесен характер и включва източноевропейски, западноевропейски, средиземноморски бореални и планински видове. Специфични карпатски видове се явяват карпатският тритон, петнистият саламандър, карпатски глухар, карпатска белка, карпатски елен и др. В равнините обитават подолска къртица, блатна костенурка и др. В областта са аклиматизирани и реаклиматизирани петнист елен, зубър, ондатра, енотовидно куче, лос, нутрия, американска норка, черно-кафява лисица, норвежки песец.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Лвовска област област е наброявало 2 530 363 души (5,58% от населението на Украйна). Гъстота 115,91 души/km². Градско население 60,96%. Етнически състав: украинци 94,8%, руснаци 3,6%, поляци 0,7%, беларуси0,2%, евреи 0,1% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Лвовска област се дели на 9 областни градски окръга, 20 административни района, 44 града, в т.ч. 9 града с областно подчинение и 35 града с районно подчинение, 34 селища от градски тип и 6 градски района (в град Лвов).[1]

Карта на административно-териториалното деление на Лвовска област
Административно-териториално деление на Лвовска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Лвов
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Борислав 37 35 781 гр. Борислав 33 537 105 Сходница
2.Дрогобич 45 118 660 гр. Дрогобич 98 015 86 гр. Стебник
3.Лвов 192 759 459 гр. Лвов 728 350 - гр. Винники, Брюховичи, Рудно
4.Моршин 20 5 776 гр. Моршин 5 776 85
5.Нови Роздол 22 28 582 гр. Нови Роздол 28 582 57
6.Самбор 24 35 026 гр. Самбор 35 026 76
7.Стрий 17 59 628 гр. Стрий 59 628 72
8.Трускавец 70 28 732 гр. Трускавец 28 732 91
9.Червоноград 21 96 388 гр. Червоноград 82 395 73 гр. Сосновка, Горняк
Административен район
1.Бродовски 1 157 58 873 гр. Броди 23 682 102 Подкамен
2.Буски 856 46 407 гр. Буск 8 561 53 Красное, Олеско
3.Городокски 727 69 133 гр. Городок 16 199 28 гр. Комарно, Велики Любен
4.Дрогобички 1 217 74 588 гр. Дрогобич 86 Меденичи, Подбуж
5.Жидачовски 997 67 465 гр. Жидачов 11 683 68 гр. Ходоров, Гнездичев, Журавно, Новие Стрелища
6.Жолковски 1 295 110 405 гр. Жолква 16 163 27 гр. Дубляни, гр. Рава Руская, Куликов, Магеров
7.Золочевски 1 097 69 309 гр. Золочев 24 152 66 гр. Глиняни, Поморяни
8.Каменскобугски 867 57 274 гр. Каменка Бугская 11 510 41 Добротвор, Запитов, Нови Яричев
9.Мостиски 845 56 980 гр. Мостиска 9 044 66 гр. Судовая Вишня
10.Николаевски 675 63 147 гр. Николаев 14 839 38 Роздол
11.Перемишлянски 918 38 685 гр. Перемишляни 7 499 46 гр. Бобърка
12.Пустомитовски 953 118 615 гр. Пустомити 9 762 20 Щирец
13.Радеховски 1 144 47 524 гр. Радехов 9 181 69 Лопатин
14.Самборски 934 68 087 гр. Самбор 76 гр. Нови Калинов, гр. Редки, Дубляни
15.Сколевски 1 471 47 567 гр. Сколе 6 742 106 Верхнее Синевидное, Славское
16.Сокалски 1 573 92 376 гр. Сокал 23 567 78 гр. Белз, гр. Великие Мости, гр. Угнев, Жвирка
17.Старосамборски 1 245 77 679 гр. Стари Самбор 5 603 95 гр. Добромил, гр. Хиров, Нижанковичи, Старая Сол
18.Стрийски 809 61 886 гр. Стрий 72 Дашава
19.Турковски 1 193 49 714 гр. Турка 7 306 137 Бориня
20.Яворовски 1 548 125 680 гр. Яворов 13 500 53 гр. Новояворовск, Ивано-Франково, Краковец, Немиров, Шкло

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна