Левантийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Левантийци (на френски: Levantine; на италиански: Levantino; на турски: Levanten) е термин употребяван за означение на романското католическо население на Османската империя. Днес терминът се използва за потомците на кръстоносците, живеещи в Турция и Близкия изток.

През XIX век левантийците се явяват предимно дисиденти на османците, работейки като занаятчии, инженери и моряци в Леванта. Предците на левантийците населяват основно крайбрежието на източното средиземноморие като преселници от Генуа, Венеция, и в по-малка степен от Пиза и италианските колонии в Крим и по Азовско море.

През XVI век османският султан предоставя на италианските морски и търговски републики Венеция и Генуа редица привилегии в презморската търговия с Леванта. Това разбира се е провокирано от успеха на великите географски открития. Левантийците образуват специална социална класа, която контролира изцяло търговията между италианските морски градове-републики и Леванта. До края на XIX век тази социална група се е обозначавала с термина "левантийци".

Към левантинйците е отнасяна и общността сефарадите-евреи от Ливорно, който говорят италиански диалект, а не джудезмо. Те се заселват в Османската империя през XVIII век под патронажа на френското консулство. В Цариград за религиозните им потребности е построена една синагога "Cale Де Лос Francos", получила популярното народно име "италианска".

По-големите населени места с левантийци са Цариград (квартала Галата), Смирна, Солун, Александрия, Кипър и Егейските острови. В XIX век в Цариград има около 7000 левантийци, в Смирна - 6000. В Алжир по време на анексирането му от Франция през 1833 г. са живели 1100 души от италиански произход. Левантийската общност в Османската империя дълго време съхранява идентичността си, католическата религия, разговорния италиански, като сравнително малко се смесва с местните жители. В началото на XIX век, френския език добива широка употреба сред левантийската общност (по това време ресорджиментото все още не е в ход).

Обединението на Италия, Гръцко-турската война и разпадането на Османската империя, водят да значителна левантийска емиграция, предимно към историческата родина - Италия. До 1935 г. в Турция според официалната статистика е имало около 15 000 левантийци, но този брой рязко спада, след като в Истанбул избухва антилевантийски погром през 1955 г. В Ливан през 2007 г. 4300 души от населението се определят като левантийци, т.е. хора от италиански произход, много от които губят културното си различие и приемат арабския език.

По време на британския мандат в Палестина, понятието "левантиец" (на английски: Levantine) придобива пейоративна конотация и се използва от британските колонизатори спрямо хора, които търсят користни материални облаги и са загубили моралния си и човешки облик и ценности. Тази тенденция е доловима от образа на левантиеца Джуел Кайро от романа "Малтийският сокол" (1930) на Дашиъл Хамет.

В по-широк смисъл, днес термина "левантиец" се отнася за всички жители от романски произход населяващи страните в Леванта.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]