Левантийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Левантийци (на френски: Levantine; на италиански: Levantino; на турски: Levanten) е термин употребяван за означение на романското католическо население на Османската империя. Днес терминът се използва за потомците на кръстоносците, живеещи в Турция и Близкия изток.

През XIX век левантийците се явяват предимно дисиденти на османците, работейки като занаятчии, инженери и моряци в Леванта. Предците на левантийците населяват основно крайбрежието на източното средиземноморие като преселници от Генуа, Венеция, и в по-малка степен от Пиза и италианските колонии в Крим и по Азовско море.[източник? (Поискан преди 116 дни)]

През XVI век османският султан предоставя на италианските морски и търговски републики Венеция и Генуа редица привилегии в презморската търговия с Леванта. Това разбира се е провокирано от успеха на великите географски открития. Левантийците образуват специална социална класа, която контролира изцяло търговията между италианските морски градове-републики и Леванта. До края на XIX век тази социална група се е обозначавала с термина "левантийци".[източник? (Поискан преди 116 дни)]

Към левантинйците е отнасяна и общността сефарадите-евреи от Ливорно, който говорят италиански диалект, а не джудезмо. Те се заселват в Османската империя през XVIII век под патронажа на френското консулство. В Цариград за религиозните им потребности е построена една синагога "Cale Де Лос Francos", получила популярното народно име "италианска".[източник? (Поискан преди 116 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]