Лев Троцки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лев Давидович Бронщайн
Лев Троцки
Президент на Петроградския съвет
Мандат
8 октомври 1917 – 8 ноември 1917
Комисар по външните работи на РСФСР
Мандат
8 ноември 1917 – 13 март 1918
Предшественик Михаил Терешченко
Наследник Георги Чичерин
Комисар по военните и военоморските въпроси на Съветския съюз
Мандат
13 март 1918 – 15 януари 1925
Роден
7 ноември 1879
Яновка, Херсонска губерния (дн. Береславка, Украйна)
Починал
21 август 1940
Мексико
Националност Съветска
Деца Зинаида Волкова, Нина Невелсон, Лев Седов, Сергей Седов
Полит. партия РСДРП, СДПШ, КПСС, Четвърти интернационал
Подпис Leon Trotsky Signature.svg

Лев Давидович Троцки (на руски: Лев Дави́дович Тро́цкий, истинско име Лейба Дави́дович Бронщайн) е марксистки революционер и теоретик, съветски политик и основател на Червената армия, от еврейски произход.

Троцки първоначално подкрепя меншевиките, които са умереното крило на Руската социалдемократическа работническа партия. Той се присъединява към болшевиките непосредствено преди Октомврийската революция от 1917 г. и става един от лидерите на Комунистическата партия. Заедно с Ленин, Зиновиев, Каменев, Сталин, Соколников и Бубнов е един от седемте членове на първото Политбюро, основано в 1917 г., за да ръководи Болшевишката революция. През първите дни на РСФСР и Съветския съюз той става народен комисар (министър) на външните работи, а по-късно основател и командир на Червената армия като комисар по отбраната и военноморските въпроси. Той има главна заслуга за победата на болшевиките в Руската гражданска война (1917 – 1922).

След провала на борбата на лявата опозиция срещу политиката и издигането на Сталин през 1920 г. и срещу нарастването на бюрокрацията в Съветския съюз, Троцки е освободен от власт (октомври 1927 г.), изключен от Комунистическата партия (ноември 1927 г.) и накрая заточен от Съветския съюз (февруари 1929 г.). Като лидер на Четвъртия инернационал, Троцки  продължава да се противопоставя на сталинистката бюрокрация в Съветския съюз. По заповед на Сталин е убит през август 1940 г. в Мексико от Роман Меркадер, съветски агент от испански произход.

Идеите на Троцки формират основата на т.нар. троцкизъм – течение в марксизма, което се противопоставя на сталинизма. Той е един от малкото съветски водачи, които не са реабилитирани от правителството на Никита Хрушчов през 50-те. Чак в края на 80-те, след започналата Перестройка на Горбачов, неговите книги започват да се издават в Съветския съюз.

Преди Октомврийската революция 1917 г.[редактиране | редактиране на кода]

Детство и семейство (1879 – 1895)[редактиране | редактиране на кода]

Лев Троцки е роден като Лейба Дави́дович Бронщайн на 7 ноември 1879 г. в Яновка, Херсонска губерния на Руската империя(днес Береславка, Украйна)-малко село на 24км от най-близката пощенска станция. Той е петото от осемте деца на заможните фермери Давид Леонтьевич Бронщайн и (1847 – 1922) и Анна Бронщайн (1850 – 1910).Семейството е било от еврейски произход, но според сведенията нерелигиозно. Езикът, на който говорели у дома, бил суржик-смесица от руски и украински. По-младата сестра на Троцки-Олга, била също болшевик и съветски политик, женена за видния болшевик Лев Каменев.

Повече внимание на истинското име на Троцки отделят анти-комунистите, антисемитите и антитроцкистите, които са стресирани от неговата фамилия-Бронщайн и от неговото историческо и политическо значение. Някой автори, особено Роберт Сервиз, настояват че първото име на Троцки като дете е било Лейба. Дейвид Норд отбелязва, че това очевидно потвърждава еврейския му произход, но няма документирани доказателства да потвърдят това и се твърди, че това е неправдоподобно още повече, че семейството не говори иврит. Норд и Уолтър Лейкър в техните книги допускат, че детското име на Троцки е било Льова, стандартно руско умалително на името „Лев“.

Когато Троцки става на 9, баща му го изпраща да учи в Одеса. Той е записан в Германско училище. Както Исаак Дойчер отбелязва в неговата биография за Троцки, Одеса  е бил оживен  космополитен пристанищен град, много различен от типичните руски градове по това време. Тази среда допринася за развитието на интернационалните възгледи на младия мъж. Въпреки, че Троцки посочва в биографията си „ Моят живот“, че той никога не е владеел добре други езици освен руски и украински, Раймонд Молиниер пише, че Троцки е говорел гладко френски.

Революционна дейност и години в затвора (1896 – 1900)[редактиране | редактиране на кода]

Троцки се включва в революционните дейности през 1896 г. след преместването си в пристанищния град Николаев, на украинския бряг на Черно море.  Той е въведен в идеите на Марксизма по – късно през същата година, на които се противопоставя. Вместо да продължи да следва математическото си образование, Троцки помага на организацията на Съюза на южните руски работници в Николаев. Използвайки името Лвов, той пише и печата листовки и прокламации, разпространява революционни брошури и популяризира социалистическите идеи сред индустриалните работници и революционно настроените студенти.

През януари 1898 г. повече от 200 членове на съюза, включително Троцки, са арестувани. Той прекарва следващите две години в затвор първо в Николаев, после в Херсон, след това в Одеса и накрая в Москва. В Московския затвор той завързва контакти с други революционери. Там той за първи път чува за Ленин и прочита неговата книга „Развитието на капитализма в Русия“, и постепенно се увлича по Марксистките идеи. Два месеца след излизането му от затвора, на 1 – 3 март 1898 г., присъства на Първия конгрес на новосформираната Руска социалдемократическа работническа партия. От тогава той става член на партията.

Първи брак и заточение в Сибир (1900 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]

Докато е във Московския затвор, през лятото на 1900 г., Троцки среща и се жени за Александра Соколовская (1872 – 1938), другар Марксист. Сватбената церемония е водена от еврейски свещеник.

През 1900 г. той е осъден на четири години заточение в Уст – Кут и Верхоянск, Иркутски регион на Сибир. Заради сватбата им,  на Троцки и неговата жена е позволено да бъдат заточени на едно и също място в Сибир. Те имат две деца, Зинаида (1901 – 1933) и Нина (1902 – 1928), и двете родени в Сибир.

В Сибир Троцки изучава философия. Там той се осведомява за различията вътре в партията и за арестите от 1898 и 1899 г.. Някой социалдемократи, познати като икономисти, се съгласяват че партията би трябвало да се фокусира  да помага на индустриалните работници и да подобрява техния живот и не трябва да се притесняват за смяната на правителството и мислят, че социалните реформи биха помогнали в борбата на работниците за по-високо заплащане и по –добри условия за работа. Други мислят, че падането на монархията е по – важно и има съществена нужда от добре организирана революция.

През лятото на 1902 г.  Троцки бяга от Сибир с влак, скрит в товар от сено. Александра бяга от Сибир с двете им дъщери по – късно.

Лев и Александра скоро се разделят и развеждат, но запазват приятелски отношения. Техните деца са отгледани от родителите на Троцки.  Техните дъщери се женят, но умират преди родителите си. 

Първа емиграция и втори брак (1902 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]

До този момент от живота си той използва истинското си име – Лев Бронщайн. Той променя името си на „Троцки“ – име, което ще използва до края на живота си. Казват че приема името си от затворник в Одеса, име което става революционния му псевдоним. След бягството си от Сибир, отива в Лондон да се присъедини към Георги Плеханов, Владимир Ленин, Юлий Мартов и други автори на „Искра“ – вестник на руските социалисти. Скоро след това става един от водещите автори на вестника.

В края на 1902 г. Троцки среща Наталия Ивановна Седова, за която се жени през 1903 г. и остава с нея до смъртта си. Те имат две деца- Лев Седов (1906 – 1938) и Сергей Седов (1908 – 1937) .

Конфликт с Ленин (1903 – 1904)[редактиране | редактиране на кода]

След първият конгрес на РСДРП следва период на репресия от страна на полицията. „Искра“ свиква втори конгрес на партията в Лондон. Малко след това про – искра делегатите се разделят на две фракции. Ленин и неговите поддръжници, болшевиките, настояват за по- малка, но добре организирана партия, докато Мартов и неговите поддръжници, меншевиките, пледират за по – голяма партия с по – малка дисциплина.

От  1904 – 1917, той описва себе си като „не – фракционен социалдемократ“. Троцки прекарва голяма част от времето си между 1904 – 1917 в опити да съгласува различните групи в партията, което довежда до много сблъсъци с Ленин и други видни членове. По – късно твърди, че е бил погрешно разбран в противопоставянето на Ленин по въпросите за партията. През тези години започва да развива своята теория за перманентна революция, която довежда до тесни работни отношения с Александър Парвус 1904 – 1907.  По- късно Ленин определя Троцки като „юда“. 

Факсимиле от писмо на Лев Троцки до Кръстьо Раковски, Париж – Севър

Съветски деец[редактиране | редактиране на кода]

Той е сред организаторите на първата руска революция през 1905 г. и на практика ръководител на Октомврийската революция през 1917 г.

Народен комисар (министър) на външните работи в първото болшевишко правителство. Ръководи руската делегация в Брест-Литовск между 17 декември 1917 г. и 10 февруари 1918 г. По онова време съветското правителство е разединено по въпроса как да излезе от Първата световна война. Ленин е за мир с Германия, но няма достатъчно гласове в правителството. Троцки е на мнение, че новата Червена армия не може да се бие с немците, но от друга страна той споделя и мнението на левичарите, начело с Николай Бухарин, че не може работническо-селското правителство да подписва договор с капиталистическа държава.

Троцки се оттегля от мирните преговори с немците на 10 февруари. На 18-ти германските войски започват настъпление, което не може да бъде спряно, защото срещу тях няма редовна войска. Ленин отправя искане за подписване на мирния договор, но немците оставят искането му без отговор и продължават настъплението за още 3 дни. Едва тогава те предлагат споразумение при още по-тежки условия за руснаците, които те приемат и на 3 март подписват Брест-Литовския договор, с който Русия губи огромни територии. Троцки подава оставка от поста външен комисар, за да не пречи на изпълнението на договора.

На 13 март 1918 г. Троцки става нарком по морските и военни въпроси (военен и военноморски министър), като допринася в голяма степен за организирането на Червената армия. Той е и председател на Висшия военен съвет. На практика Троцки изгражда Червената армия като боеспособна действителна войска, която успява да се пребори с белогвардейците. Призовава на редовна служба изгонените царски офицери и създава длъжността на политическия комисар (политкомисар) – към всеки командир е назначен комисар, който приподписва заповедите му. Така се гарантира контролът на болшевиките над армията. Става известен със своя брониран влак, с който обикаля фронтовите линии, за да ръководи лично действията на армията. С цел да повиши боеспособността на Червената армия Троцки поставя зад ненадеждните части т.нар. заградителни отряди, които имат заповед да стрелят, ако войниците се оттеглят без разрешение. Негова е идеята жените и децата на рекрутираните насила в Червената армия офицери да се заловят като превантивни пленници, за да не дезертират мъжете им.

На 2 март 1921 г. в Москва пристига телеграма от председателя на Петроградския съвет Г. Е. Зиновиев, в която съобщава за въстание в Кронщадската военноморска база и моли за помощ правителството. Същия ден Комитетът по отбраната на Петроград начело със Зиновиев блокира Кронщадт; Ленин и Троцки  изпращат правителствено съобщение, което посочва, че е избухнал метеж, начело с бившия царски генерал Козловски. Троцки пристига в Петроград. Организатор на потушаването на метежа е М.Н.Тухачевски, който по заповед на Троцки оглавява Седма армия.

На 18 март въстанието е потушено.

След смъртта на Ленин през 1923 г.в партията на болшевиките започва борба за властта. Избухват конфликти между Сталин и Троцки. От 1922 г. Сталин постепенно назначава на ключови постове в партията свои привърженици.

През 1924 г. Троцки постепенно губи контрола над армията. Зиновиев и Каменев засилват натиска срещу Троцки, искат да бъде изключен от партията. Троцки минава в настъпление и през октомври 1924 г. публикува статията „Уроците на Октомври“, в която напомня своята роля на организатор на Октомврийската революция, напомня, че Зиновиев и Каменев били против въстанието, а Сталин не играл никаква роля в революцията. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като „арабски приказки“ и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци.

През 1925 г. Сталин се обявява срещу Зиновиев и Каменев. На пленума през януари 1925 г.Зиновиев и Каменев искат да изключат Троцки от партията. Сталин лавира и предлага Троцки не само да не се изключва, но дори да се остави в ЦК и Политбюро и му отнема само ключовите постове. ЦК назначава Троцки на второстепенни постове. След удара по Троцки „тройката“ Зиновиев – Каменев – Сталин окончателно се разпада. Зиновиев и Каменев оформят групата на вътрешнопартийната опозиция, а Сталин се обединява с групата на Н.Бухарин, чиито възгледи по-късно са осъдени като „десен уклон“.

В изгнание[редактиране | редактиране на кода]

През 1929 г. Троцки е изгонен от Съветския съюз в Турция, на остров Бююкада, през 1932 г. е лишен от съветско гражданство. След това живее във Франция и Норвегия; през 1936 г. Троцки емигрира в Мексико, там живее в дома на семейството художници Фрида Кало и Диего Ривера.  В книгата си „Преданата революция“ Троцки нарича случващото се в Съветския съюз „сталински термидор“ и обвинявал Сталин в бонапартизъм. През 1938 г. по време на операция в Париж умира най-големият син на Троцки – Лев Седов.

През май 1940 г. е извършен неуспешен опит за убийство на Троцки; покушението ръководи тайният агент на НКВД  Григулевич. На 20 август 1940 г. агентът на НКВД и испански комунист Рамон Меркадер, който по-рано станал близък до неговото обкръжение, го ударил смъртоносно с чук за лед. Рано сутринта Меркадер влязъл при Троцки да му покаже свой ръкопис. Троцки започнал да го чете и в това време му нанесъл удара с чука, който носел под пелерината си. Троцки живял още два дни и на 21 август починал. След кремацията е погребан в двора на къщата си в Койокан.

Меркадер твърдял, че Троцки влязъл в сговор с представители от капиталистически страни и дори му предложили да извърши серия покушения срещу партийни лидери, и най-вече срещу Сталин.

По време на гражданската война в Испания промосковските комунисти и троцкистите люто враждували и се обвинявали взаимно за поражението; така че посочената от Меркадер версия за лично отмъщение външно изглежда убедителна.

Съветската власт публично отхвърля участието си в убийството. Убиецът Рамон Меркадер е осъден от мексиканския съд на 20 години затвор; през 1960 г. той се освобождава и пристига в Съветския съюз, където получава званието „Герой на Съветския съюз“ и му е връчен орден „Ленин“.

Историците не са на едно мнение защо на Сталин му трябвало след толкова години физически да унищожи врага си. Едни обясняват този факт с азиатската отмъстителност; други посочват, че  в последните години от живота си Троцки постоянно подчертавал сходните черти между съветския и нацисткия режим и предупреждавал, че има опасност да се съюзят. Една от статиите му, написани малко преди убийството, се нарича „Сталин – интендант на Хитлер“.

През годините в изгнание Троцки се нарежда сред най-дейните критици на властващия в СССР сталинизъм. Нарича наложената в родината му система „бюрократичен абсолютизъм“. Опитва се да организира т.нар. Четвърти интернационал в противовес на контролирания от Москва Трети интернационал.

Лев Троцки не беше реабилитиран официално от съветската власт. Дори по време на перестройката Горбачов осъди историческата му роля. До края на живота си остава убеден в победата на световната пролетарска революция.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

от него:

  • Троцкий, Л. Д. История русской революции. Т. 1. Февральская революция. М., ТЕРРА-Республика, 1997; Т. 2. Октябрьская революция. М., ТЕРРА-Республика, 1997.
  • Троцкий, Л. Д. Перманентная революция. М., АСТ, 2005.

за него:

  • Пискун, E. „Tермидор“ в СССР. Идеи Л. Д. Троцкого и советская действительность 1920-1980-х гг. Рязань, Русское дело, 1997.
  • Сироткин, Владлен Г. Почему Троцкий проиграл Сталину? M., Алгоритм, 2004.
  • Geoffrey Swain. Trotsky. Harlow, Pearson Longman, 2006.
  • Paul Blackledge. Leon Trotsky’s Contribution to the Marxist Theory of History. – Studies in East European Thought, 58, 2006, № 1, 1 – 31.
  • Волкогонов, Дмитрий. Троцки: Демонът жертва. С., Прозорец, 2008.
  • Михаил Станчев, Георгий Чернявский. Л. Д. Троцкий, Болгария и болгары. С., БАН, 2008.
  • Robert Service. Тrotsky: A Biography. Harvard, Belknap Press, 2009.
  • Гергий Чернявский. Лев Троцкий. М.: Молодая гвардия, 2010 (Жизнь замечательных людей, 1261).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Лев Троцки в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)