Лев Шестов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лев Шестов
руски философ

Роден
Починал
19 ноември 1938 г. (72 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Християнски екзистенциализъм
Интереси Теология
Лев Шестов в Общомедия

Лев Шестов (руски: Лев Исаакович Шестов, известен и като Леон Шестов, Иегуда Лейб Шварцман) е руски философ. Роден в богато еврейско семейство, първоначалните му търсения го насочват към марксизма и утопичния социализъм. Под влияние на Достоевски той се отказва от тези идеи, като развива своя оригинална философия в рамките на т.нар. Lebensphilosophie, с ясна християнска ориентираност и оригинален почерк.

Самобитните философски дирения на Шестов клонят към екзистенциализъм, а текстовете му притежават отчетлива фрагментарност и търсене на парадоксалното. Ранните произведения на Шестов са философски поглед върху текстовете на руски писатели, като Достоевски и Чехов. Представително произведение е книгата от 1905 г. Апофеоз беспочвенности (опыт адогматического мышления), която предизвиква бурни дискусии в руските интелектуални среди.

След емиграцията във Франция е повлиян от идеите на Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер, пише върху философските идеи на Сьорен Киркегор и Бенедикт Спиноза.

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Шекспир и неговият критик Брандес (1898)
  • Достоевски и Ницше (1903)
  • Властта на ключовете (1923)
  • На везните на Йов (1929)
  • Киркегор и екзистенциалната философия (1939).
  • Атина и Йерусалим (1951)
  • Само с вяра (1966)