Леда Милева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леда Милева
Leda-Mileva-20101211-cropped.jpg
Родена 5 февруари 1920 г.
Починала 5 февруари 2013 г. (93 г.)
Националност българка
Жанр поезия
Награди „Константин Константинов“ (2008)

Леда Гео Милева е българска поетеса, преводачка, детска учителка, деятел на културата, общественичка, дипломат. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски[1], функционер на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев.[1]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.[2] През 1940 г. завършва института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война, от 1944 до 1951 г., е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София. През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.[1]

През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.[1]

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото, Деветото Народно събрание и Седмото Велико Народно събрание.[3]

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.[1]

Почива на 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса.[4]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Основните книги на Леда Милева за деца са:

  • „Зайо на разходка“ (1946)
  • „Няма време“ (1949)
  • „Мустакатият Иванчо“ (1959)
  • „Влакче през града“ (1960)
  • „Пътечките на дъгата“ (1964)
  • „Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
  • „Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
  • „Черно фламинго“ (1978)
  • „Златоперко“ (1980, пиеси)
  • „Как идва денят“ (1982)
  • „Къде е хоботът на слона“ (1989)
  • „Приказка за трите лисички“ (1998)
  • „Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)

Повечето от нейните преводи са включени в 4-те антологии, съставени от нея и съпруга ѝ Николай Г. Попов (1918 – 1990):

  • „Американски поети“ (1970),
  • „Американски негърски поети“ (1975),
  • „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980),
  • „Африкански гласове“ (1987).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2812.
  2. ((bg))  Леда Милева и Петко Бочаров с разкази отпреди 74 години. // bTV, 22.12.2012. Посетен на 05.02.2016.
  3. а б ((bg))  Почина Леда Милева. // Българска национална телевизия, 05.02.2013. Посетен на 05.02.2013.
  4. ((bg))  Леда Милева починала тихо в съня си. // 24chasa.bg. Посетен на 17 март 2014.
  5. Указ № 216 от 18 май 2006 г. Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за