Леда Тасева
| Леда Тасева | |
| българска актриса | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Съпруг | Дачо Цанков Стефан Сърчаджиев Иван Андонов |
| Уебсайт | |
Леда Тасева (родена Виолета Цветкова Тасева) е българска актриса, заслужил артист, носител на орден „Кирил и Методий“ I степен, една от основоположничките на новото българско кино, известна със своята елегантна и изтънчена ексцентричност.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 22 август 1926 г. във Видин. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1956 година в класа на Боян Дановски.
Работила е в Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора (1956 – 1957), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1957 – 1958), Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1958 – 1960), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1960 – 1961), Театър на Народната армия (1961 – 1963), Драматично-куклен театър (Враца) (1964 – 1973), Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик (1975 – 1977), Драматичен театър „София“ (1977).
От 1960 г. многократно се снима в телевизията. Участвала е в много постановки на телевизионния театър. Член е на СБФД (1983).
Участва в джазова формация „Бели, зелени и червени“ (1978).
Нейни съпрузи са били режисьорът Стефан Сърчаджиев и актьорът и режисьор Иван Андонов. С Иван Андонов имат дъщеря.[2]
Само 10 дни преди да почине от рак е все още на сцената.[3] Умира на 4 юли 1989 г. в София.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Изповеди“ (стихотворения) (1994).
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1987).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1986).
- Наградата „за най-добра женска роля“ на СБФД за ролята на Венера от филма „Прозорецът“ (1980).
- Наградата „за най-добра женска роля“ на САБ за ролята на Аномалия от пиесата „Човекоядката“ (1980).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
Звукороли и участия в звукозаписи
[редактиране | редактиране на кода]- Повестта "Мамино детенце" от Л. Каравелов - играе Неновица (1980 г., Учтехпром)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Обратно към небето“ (1989) (от Цветана Нинова по мотиви от романа „Южна поща“ на Антоан дьо Сент Екзюпери, реж. Павел Павлов) – хотелиерката
- „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – г-ца Ортанс
- „Гарвани“ (1987) (Анри Бек)
- „Затворникът от Второ авеню“ (1986) (Нийл Саймън)
- „Самодива“ (1986) (П. Ю. Тодоров)
- „Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли)
- „Смъртта на търговския пътник“ (1984) (от Артър Милър, реж. Магда Каменова) – Линда
- „Вратите хлопат“ (1983) (Мишел Фермо)
- „Разплата“ (1982) (Алфред дьо Вини), реж. Павел Павлов
- „Дон Жуан или Любовта към геометрията“ (1982) (Макс Фриш)
- „Женски игри“ (1980) (Кшищоф Зануси и Едвар Жебровски)
- „Юни, началото на лятото“ (1980) (Юлиус Ядлис)
- „Роял „Безендорфер““ (1980)
- „Игра с диаманти“ (1979) (Е Мане) 2 части – Елиан
- „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979) (Дончо Цончев)
- „Коктейл“ (1978) (Алдо Николай)
- „Незавършена симфония“ (1978) (Божидар Божилов)
- „Моите непознати“ (1978) (Михаил Величков)
- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов) - сестрата на владиката
- „Харолд и Мод“ (1977) (по пиесата на Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – Мод
- „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан) - мисиз Кендър
- „Тойфеловата кула“ (1974) Богомил Герасимов, реж. Нина Минкова
- „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
- „Вампир“ (1970) (Антон Страшимиров) - Марковица
- „Полунощ след 5 минути“ (1966) (Ян Солович) - жената от информацията
- „Смуглата лейди от сонетите“ (1964) Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов
- „Напразни усилия на любовта“ (1963) Уилям Шекспир, реж. Павел Павлов
- „Вечери в Антимовския хан“ (1962) Йордан Йовков, реж. Павел Павлов
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1991 | Бай Ганьо | 4 | майката на Иречек (в 1 серия: III) | |
| ? | Театрална вечер | |||
| 1991 | Бай Ганьо тръгва из Европа | майката на Иречек | ||
| 1989 | Мъже без мустаци | 6 | ||
| 1988 | Неизчезващите | 5 | старата актриса | |
| 1987 | Нестинарка (тв) | майката на Найден | ||
| 1987 | Някой пред вратата | Кина | ||
| 1986 | Да обичаш на инат | Стефчето, контрольорката в „Булгарплод“ | ||
| 1984 | Откога те чакам | бившата машинопистка Тини Логофетова | ||
| 1984 | Черните лебеди | педагожката | ||
| 1983 | Черно-бяло (тв) | Сийка | ||
| 1983 | Арис (тв) | Генова, майката на Емилия | ||
| 1983 | Орисия | бабата | ||
| 1982 | Милионите на Привалов – („Die priwalov'schen Millionen“) | 6 | ФРГ / Западен Берлин / България | Хиония Алексеевна |
| 1981 | Язовецът | приятелката | ||
| 1980 | Прозорецът | Венера | ||
| 1979 | Мигове в кибритена кутийка | баба Милка | ||
| 1979 | Момчето с окарината | 3 | учителка | |
| 1978 | Моите непознати | 2 | майката на Борис | |
| 1977 | Нечиста сила | 3 | Илчовица | |
| 1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | Мира Бекярова | ||
| 1976 | Реквием за една мръсница | 2 | Ангелова (в „Синята безпределност“) | |
| 1976 | Светъл пример (тв) | учителката Гърбалова | ||
| 1976 | Самодивско хоро | Юлия | ||
| 1976 | Да изядеш ябълката | гардеробиерката в бара на хотел „Хемус“ | ||
| 1974 | Трудна любов | лавкаджийката | ||
| 1974 | Спомен | учителката | ||
| 1974 | Къщи без огради | леля Атанаска, майката на Киро | ||
| 1973 | Последната дума | Вера Стоянова | ||
| 1973 | Сиромашко лято | съседката Радка | ||
| 1973 | Като песен | майката на Маргарита и Сашко бивш учител | ||
| 1970 | Весела антология | 2 нов. | Стоилка в 2-ра: Задушница | |
| 1970 | Задушница | Стоилка | ||
| 1969 | Птици и хрътки | учителката по история | ||
| 1965 | Понеделник сутрин | сервитьорката | ||
| 1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | (в 4-та серия: „Ф-103“) | |
| 1965 | Дрямка | |||
| 1964 | Между релсите | вехтошарката Йота | ||
| 1962 | Анкета | инженер Захариева | ||
| 1960 | Бъди щастлива Ани | Соня, сестрата на Ани |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография на Леда Тасева в movie.pop.bg.
- ↑ Магдалена Гигова. Адресите на любовта - Леда Тасева // БНР. 3 март 2023. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ Светослав Пеев: Леда Тасева беше на сцената 10 дни преди да почине от рак, интервю на Венелин Митев, blitz.bg, 19 юли 2010 г.
- Павел Павлов, „Пленени от спомена“. ИК „СЕМА РШ“, София, 2005
- Павел Павлов, „Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър“. ИК „СЕМА РШ“, София, 2005
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Леда Тасева в
Internet Movie Database - ((ru)) Леда Тасева в КиноПоиск
- ((ru)) Леда Тасева в slava
|
