Ледено хоро
Леденото хоро е сравнително нов ежегоден български обичай в Калофер на Йордановден (Богоявление).[1] Хорото, наричано още мъжко хоро, се играе само от мъже (до 2021 г.) в ледените води на река Тунджа.
История[редактиране | редактиране на кода]
Сравнително разпространена в общественото пространство е тезата, че леденото хоро започва да се организира ежегодно през 70-те години на XX век.
През 2015 г. Божидар Димитров изразява хипотеза, без аргументи в защитата ѝ, че традицията произлиза от практиката Османската империя да вербува хайдушки чети срещу определена свобода – за да се отърве от тяхното влияние и същевременно да получи охраната на проходи. „Леденото хоро“ имало за цел да вземе превантивно страха на околните села, откъдето могат да се появят разбойници.[2]
Противоречия[редактиране | редактиране на кода]
Описанието на „леденото хоро“ като традиция се оспорва по ред причини:[3]
- Няма исторически сведения за наличието на такъв обичай назад във времето и той е съотнасян най-рано към 70-те години на XX век до началото на XXI век. Липсата на доказателства за поне 50-годишна история изключва ритуала от списъка наблюдавани обекти от ЮНЕСКО. Подобно отбелязване на празника Богоявление с хоро не е засвидетелствано по времето на Възраждането.[1]
- Описанията на Йордановден от периода между двете световни войни свидетелстват единствено за организиране на водосвет.[4] В регионалния вестник „Карловска трибуна“ няма данни за някакъв особен ритуал и в началото на 90-те, а чак през 2001 г. отбелязва: „По традиция ритуалът се извършва до най-стария мост в града и бе наблюдаван от близо 2000 души. В завирената река се втурнаха рекордния брой от 52-ма души калоферци за кръста …“.[3]
- Изпълняваните песни не са тематични за Йордановден. Едната е по стихотворението на Ботев „Майце си“, а „Залюбила е Василка“ е любовна песен, без връзка с църковния празник.[4]
- Традицията „ледено хоро“, насърчена от местните власти, се изпълнява и в Благоевград, Враца, Дупница, с. Зверино (Мездренско), Мъглиж, Кърджали, Казанлък[5], с. Кладница (Пернишко), Ловеч, Луковит, Панагюрище, Плевен, Свищов, Сливен, Троян и с. Радомирци (Червенобрежко).
- В наши дни празникът е смислово изместен, въвлечени са модерни или нетипични за българските традиции атрибути, като мечове[5], смесват се облекла от различни епохи, участва жена[6] и т.н.
В началото на 80-те години, във връзка с опитите да се припишат по-древни корени на този обичай, британският историк Ерик Хобсбом назовава обичая като „изобретена традиция“.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Мъжкото ледено хоро в Калофер все още не покрива критериите на ЮНЕСКО. // Българско национално радио, 10 януари 2020 г. Посетен на 8 януари 2021 г.
- ↑ kalofer.bg
- ↑ а б в Дечев, Стефан. „Изобретена традиция“. Как хорото на Йордановден беше обявено за многовековно. // Свободна Европа, 3 януари 2020 г. Посетен на 8 януари 2021 г.
- ↑ а б Тицин, Найо. Калофер – между мъжкото хоро и калоферската дантела. // Свободна Европа, 6 януари 2021 г. Посетен на 8 януари 2021 г.
- ↑ а б Водици 2019 г. // Посетен на 9 януари 2021 г.
- ↑ Участие на жена
