Лезгински език
| Лезгински език лезги чlал | |
| /lezɡi tʃʼal/ | |
| Страна | Русия, Азербайджан, Турция |
|---|---|
| Регион | Дагестан |
| Говорещи | 650 000 |
| Писменост | кирилица |
| Систематизация по Етнолог | |
 Кавказки СевернокавказкиНахско-дагестански Лезгински | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Дагестан (Русия) |
| Регулатор | – |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | – |
| ISO 639-2 | lez |
| ISO 639-3 | lez |
| Лезгински език в Общомедия | |
Лезгинският език (самоназвание: лезги чlал) е езикът на лезгините, живеещи в южната част на Дагестан и в северната част на Азербайджан[1][2].
Лезгински език исторически изпълнява ролята на лингва франка в Южен Дагестан[3]..
Според енциклопедичния справочник „Етнолог“, броят на носителите на езика на лезги в Азербайджан възлиза на 364 000 за 2007 г.[4] В Руската федерация през 2010 г.[5] според преброяването 402 173 души са притежавали езика на лезги. Според преброяването през 2009 г. в Азербайджан са живели 180 хиляди лезгини, но етнодемологът Ариф Юнусов изчислява, че населението на Лезги в Азербайджан е 250 – 260 хиляди души..[6].
Книги и вестници се публикуват в лезгински език (най-популярната в Русия е „Лезги газет“, а в Азербайджан е „Самур“).
През 2016 г. изданието на ЮНЕСКО „Атлас на застрашените езици на световния език“ на лезгински език получи статут на „Vulnerable“ („Уязвим“)[7]. По този повод е създаден проект за спасяване на лезгински език, наречен „Съкровище на Лезгистан“.[8].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ЛИНГВИСТИЧЕСКИЙ ЭНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ. Лезги́нский язы́к
- ↑ Древние и современные языки кавказских албанцев
- ↑ ЯЗЫК И ОБЩЕСТВО/ЭНЦИКЛОПЕДИЯ С.45
- ↑ Ethnologue: Languages of the World
- ↑ Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
- ↑ Этнический состав Азербайджана (по переписи 1999 года)
- ↑ UNESCO Interactive Atlas of the World's Languages in Danger Архив на оригинала от февруари 17, 2010 в Wayback Machine.
- ↑ Сокровище Лезгистана // Архивиран от оригинала на 31 март 2022. Посетен на 28 март 2020.
| ||||||||||||||||||||||||||