Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)
| Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935) Arethusa-class cruiser (1934) | |
 Лекият крайцер „Галатея“ от типа „Аретуза“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от типа „Аретуза“ |
| Следващ тип | Леки крайцери тип „Саутхемптън“ |
| Предшестващ тип | Леки крайцери тип „Леандър“ |
| Производител | Chatham Royal Dockyard и др., Великобритания. |
| Планирани | 6 |
| Построени | 4 |
| В строеж | 1933 г. – 1937 г. |
| В строй | 1935 г. – 1949 г. |
| Отменени | 2 |
| Утилизирани | 2 |
| Загуби | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 5220 – 5270 t (стандартна); 6665 – 6715 t (пълна) |
| Дължина | 154,2 m |
| Дължина по водолинията | 146,4 m |
| Ширина | 15,5 m |
| Газене | 5,03 m (при пълна водоизместимост); след модернизацията: 5,36 – 5,51 m |
| Броня | пояс: 57 mm; траверси: 25 mm; палуба: 25 mm; погреби: 51 – 76 mm; кули: 25 mm; барбети: 25 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
| Мощност | 64 000 к.с. (47,7 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 32,25 възела (60 km/h) |
| Далечина на плаване | 5500 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1250 – 1325 t мазут (впоследствие: 1115 – 1150 t) |
| Екипаж | 500 души |
| Кръстени в чест на: | хесперидата Аретуза |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 152 mm; 4x2 102 mm (4x1 – „Аретуза“ и „Галатея“) |
| Зенитна артилерия | 2x4 12,7 mm картечници „Викерс“ |
| Торпедно въоръжение | 2×3 533 mm ТА |
| Самолети | 1 хидроплан, 1 катапулт (на „Аурора“ няма)[~ 1] |
| Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935) в Общомедия | |
Аретуза (на английски: Arethusa) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Всичко от проекта са построени 4 единици: „Аретуза“ (на английски: HMS Arethusa); „Галатея“ (на английски: HMS Galatea), „Пенелопе“ (на английски: HMS Penelope) и „Аурора“ (на английски: HMS Aurora). Свой крайцер „Аврора“ има не само руския флот – в годините на Втората световна негов едноименник служи в британския флот. HMS Aurora участва във всички значими морски операции на европейския театър на военните действия – в Норвежката кампания, нападението срещу Мерс ел-Кебир, лова на „Бисмарк“ или десантите в Северна Африка, Италия и Нормандия, а след войната е предаден на Китайския флот (като компенсация за реквизирани по време на войната катери), участва в гражданската война в Китай, където екипажът му избира страната на НОАК, потопен е след бомбардировка на Гоминдана, изваден и възстановен вече не като боен кораб.
История на създаването[редактиране | редактиране на кода]
Те са проектирани за служба в състава на главните сили на флота – идейни наследници на крайцерите скаути от началото на XX век, а една от основните задачи на крайцерите е борба с неприятелските разрушители. Те идват на смяна в тази си роля на крайцерите от тип C и D. Типът „Леандър“ за тази задача се оказва прекалено голям и скъп. Към края на 1929 г. са готови пет проекта с различна водоизместимост и различно въоръжение (4×2 или 3×2 152 mm оръдия в кули, 5×1 152 mm или 6×1 140 mm оръдия с щитове). За последваща разработка е избран 4200-тонният вариант с шест 152 mm оръдия в кули. Към лятото на 1930 г. са подготовени ескизни проекти със стандартна водоизместимост 4800 и 4850 t, представляващи кораб от междинен тип между старите крайцери от типовете „С“ и „D“ и „Леандър“. В резултат на усилване на защитата водоизместимостта нараства до 5000 тона. Преходът от линейна към ешелонна схема на поставяне на силовата установка струва допълнителни 500 тона. В резултат на това в проекта са направени нови изменения вече в посока намаляване на водоизместимостта, което е намалено до 5450 t, на която спират.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
По време на строителството за първи път в британското военно корабостроене широко се използва електрозаваряването: заварени са обшивката на носовата и кърмовата оконечности (примерно по 20 m), значителна част от бимсовете, преградите, вътрешните палуби. Нитовка се изпълнява само на основните елементи на набора, горната палуба, броневите плочи и елементите подложени на най-силна вибрация. Това позволява да се икономисат повече от 200 t, а в резултат реалната водоизместимост на „аретузите“ се оказва под проектното[1].
Корпус[редактиране | редактиране на кода]
Корпусът на крайцерите от типа „Аретуза“, по компоновка и конструкция, повтаря корпуса на „Емфайон“.
Около една трета от дължината на корпуса е зает от полубак, леко издигащ се към форщевена. След това към кърмата той е продължен от фалшборд, служещ за допълнителна защита на лодките от заливане. Обводите на корпуса са кръглоскулови, с характерна скулова чупка в носовата част. Корабите имат две непрекъснати палуби – горна и главна; извън пределите на котелните отделения се простира и долна палуба. Корпусът е с надлъжен тип на набора, на протежение на цялата дължина има двойно дъно. Конструктивна противоторпедна защита няма[1].
Артилерийско въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Главният калибър се състои от шест 152 mm оръдия Mk.XXIII в три двуоръдейни кули Mk.XXI. Това оръдие става основното оръжие на леките крайцери от британския флот, построени в периода 1930 – 1940 г. (освен на типа „Дидо“). Това е първата британска шестдюймовка с целнотръбна конструкция – всички предходни се произвеждат по метода на навиване на тел.
За 152 mm оръдия има два типа снаряди – бронебоен и фугасен. Теглото и на двата е 50,8 кг, теглото на заряда взривно вещество в първия е 1,7 kg (3,35%), във втория – 3,6 kg (7,1%).
Скоростта на вертикално насочване е 5 – 7 °/s, на хоризонталното – 10 °/s[2]. Вместимостта на погребите е по 200 снаряда на оръдие.
Зенитно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
По проект се предполагат четири 102-мм зенитки Mk.V в единичните установки Mk.IV. Оръдието Mk.V е прието на въоръжение още през 1914 г. и се използва на кораби от всички класове: линкори, крайцери, разрушители, шлюпове. Първоначално то е предназначено само за стрелба по надводни цели, но към края на Първата световна война са разработени зенитни установки. Установката Mk.IV няма щит, има маса 7,1 т, осигурява вертикално насочване от – 5 до +80°, практическата ѝ скорострелност съставлява 14 изстрела в минута. Основните недостатъци на оръдията са невисоката скорост на насочване, неудобството да се води огън при малки ъгли на възвишение, поради прекалено високо разположения затвор, произтичащо от естественото балансиране на ствола.
Автоматичното зенитно въоръжение съставляват двойка четирицевни 12,7-мм картечници, Vickers .50, които са разположени до носовия комин на индивидуални платформи, осигуряващи им широк сектор за стрелба.
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Бронирането на „аретузите“ съответства на своето предназначение – да защитава от артилерията на разрушителите[3]. За бронята им е отделена 11,8% от стандартната водоизместимост, което е повече от 11,7% при „Леандър“ или 10,25% при „вашингтонския“ „Кент“, а броневата защита на болшинството от чуждестранните леки крайцери от онова време (особено при френските и италианските) е още по-лошо. Цялата броня е хомогенна, нециментирана. Плочите на пояса се крепят на болтове, палубната броня – на нитове. Броневия пояс е дебел 57 mm и прикрива отсеците на енергетичната установка, достигайки по височина, в района на носовото машинно отделение до горната палуба, а в района на кърмовото машинно отделение – само до главната. Затварят пояса 25,4 mm траверси. Броневата 25,4 mm палуба минава по горния край на траверсите и пояса. Отделно 25 mm листове защитават рулевата трансмисия.
Eнергетична установка[редактиране | редактиране на кода]
Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбни агрегата „Парсънс“ и четири триколекторни водотръбни котела Адмиралтейски тип. Всички котли имат паропрегреватели, подгреватели на горивото и въздуха. Схемата е ешелонна; котлите са разположени по двойки в две котелни отделения, в носовото котелно отделение котлите са разположени побордно, а в кърмовото тандемно, ТЗА са в две машинни. Работното налягане на парата в котлите е 24,61 kg/cm² (24,29 atm), а температурата ѝ 343°С[3]. Всеки агрегат има мощност от 16 000 к.с., което трябва да осигури скорост на хода (при пълно натоварване) от 31,25 възела, максималната скорост при стандартната водоизместимост трябва да е 32,25 възела. Далечината на хода съставлява 5500 морски мили на ход 15 възела и 8200 мили при 12 възела[4].
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Корабостроителница | дата на залагане | дата на спускане на вода | дата на влизане в строй | забележки |
|---|---|---|---|---|---|
| „Аретуза“ | 25 януари 1933 г. | март 1934 г. | 23 май 1935 г. | ||
| „Галатея“ | 2 юни 1933 г. | 9 август 1934 г. | 4 август 1935 г. | ||
| „Пенелопе“ | 30 май 1934 г. | 15 октомври 1935 г. | 13 ноември 1936 г. | ||
| „Аурора“ | 23 юли 1935 г. | 20 август 1936 г. | 12 ноември 1937 г. |
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Леките крацери от типа „Аретуза“ са проектирани за служба при ескадрите, пред тях се поставят аналогични задачи, както и на едноименните крайцери от времето на Първата световна война. Сравнението на „Аретузите“ с предшествениците им – крайцерите от типа „D“ – демонстрира тяхното преимущество по всички характеристики, освен в бронирането. Бронирането осигурява достатъчна защита спрямо артилерията на разрушителите, макар, като цяло, да не изглежда много убедително – въпреки това усилването му в рамките на отделената водоизместимост не е възможно. Може да се констатира, че в рамките на дадената концепция англичаните успяват да създадат доста успешен кораб, но да се създаде пълноцен крайцер в рамките на ограничената водоизместимост през междувоенния период не се удава никому и „Аретузите“ са най-добри сред посредствените. Разчетени за защита от 120 мм снаряди на разрушителите корабите не са способни истински да противостоят даже на 135 – 140[~ 2]-мм артилерия на крайцерите[5], и имат далечина на плаване, достатъчна за операции в Средиземноморието и Северно море. Устойчивостта и мореходността им са прекрасни. А ешелонното разположение на котлите и механизмите, сдвоените 102-мм зенитки и тяхното разположение получават дълъг живот в Кралския флот[6].
| Сравнителни ТТХ на крайцери с водоизместимост под 6000[5] т | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Основни елементи |  Франция„Емил Бертин“ |
 Италия„Луиджи Кадорна“[7] |
 Япония„Сендай“ |
Великобритания „Даная“ |
 Австралия„Пърт“[~ 3][8] |
Великобритания „Аретуза“[9] |
.svg){kind=small} Ваймарска република„Емден“ | |
| Водоизместимост, стандартна/пълна, т | 5886/6530 | 5323/7194 | 5900/7609 | 4970[~ 4]/5870 | 6980/8965 | 5250/6700 | 5600/6990 | |
| Енергетична установка, к.с. | 102 000 | 95 000 | 90 000 | 40 000 | 72 500 | 64 000 | 46 500 | |
| Максимална скорост, възела | 34 | 36,5 | 35,25 | 29 | 32,5 | 32,25 | 29 | |
| Далечина на плаване, мили на скорост, възела | 3600 (15) | 3088 (16) | 6000 (14) | 5000 (15) | 7000 (15) | 5500 (15) | 6750 (14) | |
| Артилерия на главния калибър | 3×3 – 152-мм | 4×2 – 152-мм | 7×1 – 140-мм | 6×1 – 152-мм | 4×2 – 152-мм | 3×2 – 152-мм | 8×1 – 149-мм | |
| Универсална артилерия | 1×2, 2×1 – 90-мм | 3×2 – 100-мм | 2×2 – 76-мм | 2×1 – 76-мм | 4×2 – 102-мм | 4×1 (4×2[~ 5]) – 102-мм | 3×1 – 88-мм | |
| Легка зенитна артилерия | 4×2 – 37-мм, 4×2 – 13,2-мм | 4×2 – 37-мм, 4×2 – 13,2-мм | — | 2×1 – 40-мм | 3×4 – 12,7-мм | 2×4 – 12,7-мм | - | |
| Торпедно въоръжение | 2×3 – 550-мм ТА | 2×2 – 533-мм ТА | 4×2 – 610-мм ТА | 4×3 – 533-мм ТА | 2×4 – 533-мм ТА | 2×3 – 533-мм ТА | 4×1 – 500-мм ТА | |
| Брониране, mm | погреби – 30, палуба – 20, рубка – 20 | пояс – 24+18, палуба – 20, кули – 23, рубка – 40 | пояс – 63, палуба – 28 | пояс – 76 – 57, палуба – 25, рубка – 75 | пояс – 76, палуба – 32, кули и барбети – 25, погреби до 89 | пояс – 57, палуба – 25, кули – 25, барбети – 19, погреби – 76 | пояс – 50, палуба – 20 (скосове – 40) | |
| Екипаж, души | 567 | 694 | 450 | 450 | 570 | 500 | 483 – 683 | |
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Прославленные крейсера 2013, с. 14.
- ↑ Прославленные крейсера 2013, с. 15 – 16.
- ↑ а б Прославленные крейсера 2013, с. 21.
- ↑ Прославленные крейсера 2013, с. 22.
- ↑ а б Прославленные крейсера 2013, с. 93.
- ↑ Прославленные крейсера 2013, с. 94.
- ↑ Conway ATWFS 1922 – 1946 295, с. 2.
- ↑ Conway ATWFS 1922 – 1946 30, с. 2.
- ↑ Conway ATWFS 1922 – 1946 32, с. 2.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
- Патянин С. В. Прославленные крейсера Черчилля. „Аретуза“, „Пенелопа“, „Галатея“, „Аврора“. М., Яуза, ЭКСМО, 2013, 96 с. ISBN 978-5-699-64806-1.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
- Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ARETHUSA light cruisers (1935 – 1937) ((en))
- Лёгкие крейсера типа „Аретьюза“ ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Аретьюза“ (1935)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |