Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)
Arethusa-class light cruisers
HMS Galatea AWM 302395.jpeg
Лекият крайцер „Галатея“ от типа „Аретуза“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)
Производител Chatham Royal Dockyard и др., Великобритания.
Живот
Заложен 25 януари 1933 г.
Спуснат на вода 6 март 1934 г.
Влиза в строй 23 май 1935 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потънали
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 146,4/154,33 m
Ширина 15,56 m
Газене 4,27 – 5,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
64 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(60 km/h)
Водоизместимост 5 220 – 5 270 t (стандартна)
6 665 – 6 715 t (пълна)
Броня пояс: 57 mm
траверси: 25 mm
палуба: 25 mm
погреби: 51 – 76 mm
кули: 25 mm
барбети: 25 mm
Екипаж 500 души
Далечина на
плаване
5 500 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 152 mm
4x2 102 mm
(4x1 – „Аретуза“)
Зенитна артилерия:
2x4 12,7 mm картечници „Викерс“
Самолети 1 хидроплан,
1 катапулт (на „Аурора“ няма)
Торпеда 2×3 533 mm ТА[1]
Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)
Arethusa-class light cruisers
в Общомедия

Аретуза (на английски: Arethusa) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. От проекта са построени 4 единици: „Аретуза“ (на английски: HMS Arethusa); „Галатея“ (на английски: HMS Galatea), „Пенелопе“ (на английски: HMS Penelope) и „Аурора“ (на английски: HMS Aurora). Свой крайцер „Аврора“ има не само руския флот – в годините на Втората световна негов едноименник служи в британския флот. HMS Aurora участва във всички значими морски операции на европейския театър на военните действия – в Норвежската кампания, битката при Мерс ел Кебир, лова на „Бисмарк“ или десантите в Северна Африка, Италия и Нормандия.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Те са проектирани за служба в състава на главните сили на флота – идейни наследници на крайцерите скаути от началото на XX век, а една от основните задачи на крайцерите е борба с неприятелските разрушители. Те идват на смяна в тази си роля на крайцерите от тип C и D. Типа „Леандър“ за тази задача се оказва прекалено голям и скъп. Към края на 1929 г. са готови пет проекта с различна водоизместимост и различно въоръжение (4×2 или 3×2 152 mm оръдия в кули, 5×1 152 mm или 6×1 140 mm оръдия със щитове). За последваща разработка е избран 4200-тонният вариант с шест 152 mm оръдия в кули. В резултат на усилване на защитата водоизместимостта нараства до 5000 тона. Прехода от линейната към ешелонната схема на поставяне на силовата установка струва допълнителни 500 тона. В резултат на това в проекта са направени нови изменения вече в посока намаляване на водоизместимостта, което е намалено до 5450 t, на която спират.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

По време на строителството за първи път в британското военно корабостроене широко се използва електрозаваряването: заварени са обшивката на носовата и кърмовата оконеч­ности (примерно по 20 m), значителна част от бимсовете, преградите, вътрешните палуби. Нитовка се изпълнява само на основните елементи на набора, горната палуба, бронираните плочи и елементите подложени на най-силна вибрация. Това позволява да се иконо­мисат повече от 200 t, а в резултат реалната водо­изместимост на „аретузите“ се оказва под проектното[2].

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

HMS Aurora през 1942 г.

Корпус на крайцерите от типа „Аретуза“ по компоновка и конструкция повтаря корпуса на „Емфайон“.

Около една трета от дължината на корпуса е зает от полубак, леко издигащ се към форщевена. След това към кърмата той е продължен от фалшборд, служещ за допълнителна защита на лодките от заливане. Обводите на корпуса са кръглоскулови, с характерна скулова чупка в носовата част. Корабите имат две непрекъснати палуби – горна и главна; извън пределите на котелните отделения се простира и долна палуба. Корпуса е с надлъжен тип на набора, на протежение на цялата дължина има двойно дъно. Конструктивна противоторпедна защита няма[2].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирането на „аретузите“ съответства на своето предназначение – да защитава от артилерията на разрушителите[3]. За бронята им е отделена 11,8% от стандарт­ната водоизместимост, което е повече от 11,7% при „Леандър“ или 10,25% при „вашингтонския“ „Кент“, а броне­вата защита на болшинството от чуждестранните леки крайцери от онова време (особено при френските и италианските) е още по-лошо. Цялата броня е хомогенна, нециментирана. Плочите на пояса се крепят на болтове, палуб­ната броня – на нитове. Броне­вия пояс е дебел 57 mm и прикрива отсеците на енер­гитичната установка, достигайки по височина, в района на носовото машинно отделение до горната палуба, а в района на кърмовото машинно отделение – само до глав­ната. Затварят пояса 25,4 mm траверси. Броневата 25,4 mm палуба минава по горния край на траверсите и пояса. Отделно 25 mm листове защитават рулевата трансмисия.

Артилерийско въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от шест 152 mm оръдия Mk.XXIII в три двуоръдейни кули Mk.XXI. Това оръдие става основното оръжие на леките крайцери от британския флот, построени в периода 1930 – 1940 г. (освен на типа „Дидо“). Това е първата британска шестдюй­мовка с целнотръбна конструкция – всички предходни се произвеждат по метода на навиване на тел.

За 152 mm оръдия има два типа снаряди – бронебоен и фугасен. теглото и на двата е 50,8 кг, теглото на заряда взривно вещество в първият е 1,7 kg (3,35%), во втором – 3,6 kg (7,1%).

Скоростта на вертикална наводка е 5 – 7 °/s, хоризонталната – 10 °/s[4].

Eнергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбни агрегата „Парсънс“ и четири триколекторни парни котела Адмиралтейски тип. Всички котли имат паропрегреватели, подгреватели на горивото и въздуха. Схемата е ешелонна; котлите са разположени по двойки в две котелни отделения, в носовото котелно отделение котлите са разположени побордно, а в кърмовото тандемно, ТЗА са в две машинни. Работното налягане на парата в котлите е 24,61 kg/cm² (24,29 atm), а температурата ѝ 343°С[3]. Всеки агрегат има мощност от 16 000 к.с., което трябва да осигури скорост на хода (при пълно натоварване) от 31,25 възела, максималната скорост при стандартната водоизместимост трябва да е 32,25 възела. Далечината на хода съставлява 5 500 морски мили на ход 15 възела и 8 200 мили при 12 възела[5].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Име Корабостроителница дата на залагане дата на спускане на вода дата на влизане в строй забележки
Аретуза 25 януари 1933 г. март 1934 г. 23 май 1935 г.
Галатея 2 юни 1933 г. 9 август 1934 г. 4 август 1935 г.
Пенелопе 30 май 1934 г. 15 октомври 1935 г. 13 ноември 1936 г.
Аурора 23 юли 1935 г. 20 август 1936 г. 12 ноември 1937 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Леките крацери от типа „Аретуза“ са проектирани за служба при ескадрите, пред тях се поставят аналогични задачи, както и на едноименните крайцери от времето на Първата световна война.

Сравнителни Тактико-технически характеристики (ТТХ)
Основни елементи Франция Франция
Емил Бертин
Италия Италия
„Раймондо Монтекуколи“[6]
Япония Япония
„Агано“
Великобритания Великобритания
„Дидо“[7]
Австралия Австралия
„Пърт“[8]
Великобритания Великобритания
„Аретуза“[9]
Съединени Американски Щати САЩ
„Атланта“[10]
Водоизместимост, стандартна/пълна, t 5886/6530 7431/8853 6614/8534 5600/6950 6980/8965 5250/6700 6718/8340
Енергетична установка, к.с. 102 000 106 000 100 000 62 000 72 500 64 000 75 000
Максимална скорост, възела 34 37 35 32,25 32,5 32,25 32,5
Далечина на плаване, мили на скорост, възела 3600 (15) 4122 (18) 6800 (18) 5500 (15) 7000 (15) 5500 (15) 7530 (15)
Артилерия на главния калибър 3×3 – 152 mm 4×2 – 152 mm 3×2 – 152 mm 5×2 – 133 mm 4×2 – 152 mm 3×2 – 152 mm -
Универсална артилерия 1×2, 2×1 – 90 mm 3×2 – 100 mm 2×2 – 76 mm 4×2 – 102 mm 4×2 – 102 mm 8×2 – 127 mm
Легка зенитна артилерия 4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm 4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm 2×3 – 25 mm 2×4 – 40 mm, 8×1 – 20 mm 3×4 – 12,7 mm 2×4 – 12,7 mm 4×4 – 28 mm, 8×1 – 20 mm
Торпедно въоръжение 2×3 – 550 mm ТА 2×2 – 533 mm ТА 2×4 – 610 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА 2×4 – 533 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА 4×2 – 533 mm ТА
Брониране, mm погреби – 30, палуба – 20, рубка – 20 пояс – 60+30, палуба – 30, кули – 70, рубка – 100 пояс – 60, палуба – 20, кули – 19 пояс – 76, палуба – 25 (над погребите 51), кули – 13 пояс – 76, палуба – 32, кули и барбети – 25, погреби до 89 пояс – 57, палуба – 25, кули – 25, барбети – 19, погреби – 76 пояс – 95, палуба – 32, кули – 25, рубка – 62, погреби до 95
Екипаж 567 648 701 487 570 500 623 – 820

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към 1939 г.
  2. а б Прославленные крейсера, 2013, с. 14
  3. а б Прославленные крейсера, 2013, с. 21
  4. Прославленные крейсера, 2013, с. 15 – 16
  5. Прославленные крейсера, 2013, с. 22
  6. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  7. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  8. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  9. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  10. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В.. Прославленные крейсера Черчилля. „Аретуза“, „Пенелопа“, „Галатея“, „Аврора“. ISBN 978-5-699-64806-1.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A. : Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935) на КВМС на Великобритания

Аретуза“ • „Галатея“ • „Пенелопе“ • „Аурора

Naval Ensign of the United Kingdom.svg

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Аретьюза“ (1935)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.