Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“
De Zeven Provincien-classe
SH-3As USS Essex De Zeven Provincien 1967.jpg
Лекият крайцер „Де Зевен Провинсен“.
Флаг Нидерландия Нидерландия
Перу Перу
Клас и тип Леки крайцери от типа „Де Зевен Провинсен“
Производител Rotterdamsche Droogdok Maatschappij в Схидам, Нидерландия.
Живот
Заложен 19 май 1939 г.
Спуснат на вода 22 август 1950 г.
Влиза в строй 17 януари 1953 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 187,3 m
Ширина 17,3 m
Газене 6,7 m
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
6 парни водотръбни котли Yarrow;
2 гребни винта;
85 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,3 km/h)
Водоизместимост 9529 t (стандартна)
11 850 t (пълна)
Броня пояс: 100 – 75 mm;
палуба: 20 – 25 mm;
кули ГК: 100 – 50 mm
Екипаж 926 души
Далечина на
плаване
7000 морски мили при 12 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 150 mm;
Зенитна артилерия:
4x2 57 mm;
8x1 40 mm[1]
Ракети през 1962 г. на „Де Зевен Провинсен“ е монтирана кърмова установка Mk-4 за RIM-2 Terrier
Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“
De Zeven Provincien-classe
в Общомедия

Де Зевен Провинсен (на нидерландски: De Zeven Provincien) са серия леки крайцери на Холандския флот след Втората световна война. Всичко са построени 2 единици: „Де Зевен Провинсен“ (De Zeven Provincien) и „Де Ройтер“ (De Ruyter). Заложени преди началото на Втората световна, те са достроени в след нея по съществено изменен проект.


Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Универсалният главен калибър[редактиране | редактиране на кода]

Главен калибър на крайцерите са универсалните 152-милиметрови 53-калибрени оръдия 15.2 cm/53 (6") Model 1942 шведско производство, с автоматично презареждане. Разработени от фирмата „Бофорс“, тези оръдия имат висока скорострелност и могат да се използват за стрелба както по надводни, така и по въздушни цели.

Оръдията този тип стрелят с 45 килограмов снаряд с начална скорост от над 900 метра в секунда. Високата скорост на зареждане – от 10 до 15 изстрела в минута се осигурява от механизирано подаване на снарядите, даваща възможност за презареждане във всеки един ъгъл на възвишение. Необичаен детайл за тези оръдия – отличаващ ги от американските и британските им аналози – е това, че зарядите и снарядите се съхраняват и подават разделно, но преди зареждането им, снаряда се натиква в гилзата от хидравличен прибойник и се подава вече като унитарен изстрел. Подобно решение изисква многа висока точност на обработка, но позволява да се опрости самия процес на зареждане.

На крайцерите от типа „Де Зевен Провинсен“ има четири сдвоени оръдейни установки на главния калибър, по две в носа и в кърмата. Максималната далечина на стрелбата (достигаема при ъгъл на възвишение от 45 градуса) съставлява 26000 метра. Тавана за оръдията по въздушни цели достига (при ъгъл на възвишение 60 градуса) 15250 метра.

Зенитно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Зенитното въоръжение на крайцерите се състои оъ четири сдвоени 57-милиметрови 60-калибрени установки „Бофорс“, шведско производство. Тези оръдия имат много висока скорострелност, осигуряваща темп на стрелбата до 120 изстрела в минута на установка. Досегаемостта по височина съставлява 5500 метра; установките ефективно допълват тежките универсални оръдия, осигурявайки защитата от цели близо до кораба.

На борда крайцерите, установките „Бофорс“ са разположени ромбовидно. Една е поставена в предната част на носовата надстройка, стреля над носовите кули на главния калибър. Две се разполагат побордно в центъра на корпуса, между мачтите-комини. Още една установка е разположена на кърмовата надстройка, и стреля над кърмовите кули на главния калибър. Така, може да се наведат три от двуцевните автоматични оръдия във всяка една точка на хоризонта.

Допълнително, на крайцерите има и осем автоматични оръдия „Бофорс“ с калибър 40 милиметра и дължина на ствола от 70 калибра. Тези оръдия имат спомогателно значение; по четири оръдия са поставени побордно по дължина на надстройките.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Де Зевен Провинсен“ – заложен на 19 май 1939 г., спуснат на 22 август 1950 г., влиза в строй на 17 януари 1953 г. Закупен от Перу, влиза в състава на техните ВМС с името Агире.

„Де Ройтер“ – заложен на 5 септември 1939 г., спуснат на 24 декември 1944 г., влиза в строй на 18 ноември 1953 г. През 1973 г. е закупен от Перу, и влиза в състава на техните ВМС с името Алмиранте Грау. Към момента на изваждането му от състава на флота, през септември 2017 г., той е последния в света артилерийски крайцер, останал на служба.

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

В перуанския флот[редактиране | редактиране на кода]

„Алмиранте Грау“[редактиране | редактиране на кода]

В хода на мащабна модернизация, проведена в Нидерландия в периода 1985 – 1988 г., „Алмиранте Грау“ е в значителна степен превъоръжен и снабден със съвременно оборудване и въоръжение:

  • Поставена БИУС SEWACO Foresee PE, производство на „Signaal“
  • Поставен радар за надводни цели DA-08, производство на „Signaal“
  • Поставен радар за въздушни цели LW-08, производство на „Signaal“
  • Поставен навигационен радар Decca 1226
  • Монтирани радари за управление на огъня STIR-24 (за оръдията на ГК) и WM-25 (за зенитките)
  • Поставени оптични директори LIROD-8 за оръдията на ГК
  • Поставена система радиоелектронно разузнаване „Rapids“, производство на „Signaal“
  • Поставена система радиоелектронна борба CME „Scimitar“
  • Монтирани две пускови установки за диполни отражатели на Dagaie
  • Демонтирани всичките четири 57 mm „Бофорса“
  • Демонтиран килевия сонар CWE-610

В хода на последващите работи, проведени в Каляо, крайцера получава допълнително въоръжение:

За сметка на тези модернизации, бойното значение на крайцера съществено нараства; на определено време, „Алмиранте Грау“ става най-силния надводен боен кораб в Южна Америка и до днес е значима част от силата на перуанския флот.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Де Зевен Провинсен““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.