Леки крайцери тип „Етна“
| Леки крайцери тип „Етна“ Classe Etna | |
 | |
| Флаг |  Италия Тайланд |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от типа „Етна“ |
| Производител | CRDA в Триест, Италия. |
| Планирани | 2 |
| Построени | 0 |
| В строеж | 1939 г. – 1943 г. |
| Загуби | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 6000 t (стандартна); 6638 t (пълна) |
| Дължина | 153,8 m |
| Дължина между перпендикулярите | 141,0 m |
| Ширина | 14,5 m |
| Газене | 5,95 m |
| Броня | пояс: 60 mm; палуба: 20 – 35 mm; кули: 20 mm; бойна рубка: 60 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини Parsons; 3 парни водотръбни котли Yarrow |
| Мощност | 40 000 к.с. (29,8 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 28 възела (52 km/h) |
| Екипаж | 580 души |
| Радиолокационни станции (РЛС) | FuMo 39 |
| Кръстени в чест на | вулкани в Италия |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 3x2 135 mm; |
| Зенитна артилерия | 10x1 65 mm; 10x2 20 mm[1][2] |
| Други | десант; 600 m³ за товари |
| Леки крайцери тип „Етна“ в Общомедия | |
Етна (на италиански: Etna) са серия леки крайцери на италианския флот строени по времето на Втората световна война. Също са класифицирани и като крайцери за ПВО. Всичко от проекта са заложени 2 единици: „Етна“ (на италиански: Etna) и „Везувио“ (на италиански: Vesuvio). Проектът е разработен на базата на строящите се в Италия за ВМС на Тайланд леки крайцери тип „Таксин“, които са реквизирани от италианското правителство през август 1942 г. Остават недостроени и са потопени в хода на войната. След края на войната са извадени и предадени за скрап[1][3].
Проектът „Таксин“[редактиране | редактиране на кода]
През 1938 г. правителството на Сиам поръчва на италианската фирма Cantieri Ruiniti dell'Adriatico (CRDA) разработката на проект за лек крайцер за сиамския флот с перспективата поръчка на два кораба. Италианските конструктори разработват проекта на базата на италианските леки крайцери от серията „Кондотиери“, но корабът за сиамския флот е пропорционално намален, но съхранява формата и конструкцията на корпуса. Умерените изисквания за скорост позволяват да се намали мощността на енергетична установка до 45 000 к.с. и да имат само един комин[4]. Крайцерите са планирани да имат леко брониране. Външният брониран пояс има дебелина 60 mm и се простира между барбетите на крайните кули и се съединява с траверси. Отгоре на броневият пояс се захлупва от бронирана палуба с дебелина 30 mm. Данните за броневата защита на кулите и бойната рубки не са съхранени[5].
Въоръжението включва шест италиански 152 mm/55 оръдия в три двуоръдейни кули, като две от тях са на кърмата по линейно-терасовидната схема. Зенитното въоръжение се предполага да бъде от вече остарелите 76 mm/40 оръдия на британската фирма Armstrong. Те се допълват от четири 13,2 mm сдвоени зенитни картечници Breda Mod.1931. Предвижда се и поставянето на два тритръбни 533 mm торпедни апарата. Авиационният компонент включва катапулт и два хидросамолета[5].
Контрактът за построяването на крайцерите е подписан през октомври 1938 г. „Таксин“ е заложен в корабостроителницата на CRDA в Триест на 23 септември 1939 г., „Наресуан“ – на 26 август 1939 г. Във връзка с влизането на Италия във войната строителството на крайцерите се забавя, а през декември 1941 г. всички работи са спрени. На 6 август 1942 г. двата недовършени крайцера са реквизирани от италианското правителство и впоследствие се дострояват за ВМС на Италия по изменен проект[4].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. New York, Mayflower Books, 1980. ISBN 0-83170-303-2. с. 298.
- ↑ Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С. Все крейсера Второй мировой. М, Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 5-699-19130-5. с. 274.
- ↑ Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1. с. 144.
- ↑ а б Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С. Все крейсера Второй мировой. с. 383.
- ↑ а б Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С. Все крейсера Второй мировой. с. 384.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов, Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
- Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С. Все крейсера Второй мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 5-699-19130-5.
- Трубицын С.Б. Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972. СПб., Р.Р. Муниров. ISBN 978-5-98830-029-8.
- Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. New York, Mayflower Books, 1980. ISBN 0-83170-303-2.
- Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ETNA light cruisers ((en))
- Classe Etna Marina Militare website ((it))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Етна“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Этна““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |