Леки крайцери тип „Кума“
| Леки крайцери тип „Кума“ 天龍型軽巡洋艦 |
|
|---|---|
„Китаками“ през 1935 г.
|
|
| Флаг |  Япония |
| Клас и тип | Леки крайцери от типа „Кума“ |
| Производител | Морски арсенал в Сасебо и др., Япония. |
| Живот | |
| Заложен | 29 август 1918 г. |
| Спуснат на вода | 14 юли 1919 г. |
| Влиза в строй | 31 август 1920 г. |
| Изведен от експлоатация |
потопени/утилизиран |
| Състояние | извън експлоатация |
| Характеристика | |
| Дължина | 162,15 m |
| Ширина | 14,17 m |
| Газене | 4,8 m |
| Задвижване | 4 парни турбини „Мицубиши-Парсънс“ (на „Ои“ – „Браун-Къртис“); 12 парни водотръбни котли „Кампон Ро Го“; 4 гребни винта; 90 000 к.с. |
| Скорост | 36 възела (67 km/h) |
| Водоизместимост | 5 580 t (стандартна) 7 094 t (пълна) |
| Броня | пояс: 63 mm (38+25,4); палуба: 28,6 mm; бойна рубка: 50,8 mm |
| Екипаж | 450 души |
| Далечина на плаване |
6 000 морски мили при 14 възела ход |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 7x1 140 mm; Зенитна артилерия: Изначално: 2x76 mm; 2x6,5 mm картечници Тип 3 |
| Самолети | Само на „Кисо“: 1 изтребител Тип 10; 1 катапулт |
| Торпеда | 4x2 533 mm ТА; 16 торпеда Тип 6 |
| Други | 48 мини |
| Леки крайцери тип „Кума“ 天龍型軽巡洋艦 в Общомедия |
|
Кума (на японски: 球磨型軽巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. В началото са класифицирани като крайцери 2-ри ранг, фактически се използват като лидери на флотилиите разрушители.
В периода 1918−1921 г. в корабостроителниците на Сасебо, Йокосука и Кобе са построени пет кораба. Всички те се намират в състава на флота през междувоенния период и нееднократно са модернизирани. Активно участват във Втората световна война, в хода на която загиват 4 от 5 единици, оцелелият „Китаками“ е разкомплектован през 1947 г.
Съдържание
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Корпус и компоновка[редактиране | редактиране на кода]
Бронева защита[редактиране | редактиране на кода]
Силова установка[редактиране | редактиране на кода]
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Екипаж и условия на обитаемост[редактиране | редактиране на кода]
Щатно екипажа на всеки от крайцерите се състои от 37 офицера и 413 подофицера и матроса. Освен това, обичайно на тях допълнително има и щаб на ескадра разрушители (5 офицера и 22 нисши чина)[1].
Каютите на офицерите, с площ 430,92 m² и обем 874,76 m³ (10,69 m² и 21,83 m³ на човек), са разположени в кърмовата част на кораба на долната палуба, зад машинните отделения. Свързаните с това проблеми са аналогични на тези при типа „Тенрю“ – т.е. високо ниво на шум и вибрации[1].
Кубриците за нисшите чинове, с площ 656,87 m² и обем 1411,1 m³ (1,56 m² и 3,38 m³ на човек), се намират в носовата част на кораба на горната палуба и в полубака. В най-отдалеченият, седми кубрик, поради съседството с котелното отделение, е много горещо, особено при плаване през лятото и в южните морета[2].
И в двата случая осветлението и вентилацията са естествени.
Служба[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Построен в | Заложен | Спуснат на вода | Въведен в експлоатация | Съдба |
|---|---|---|---|---|---|
| Кума (球磨) | Морски арсенал, Сасебо | 29 август 1918 г.[3] | 14 юли 1919 г.[3] | 31 август 1920 г.[3] | Торпилиран от британската подводница „Тели Хо“ 10 март 1944 г. |
| Тама (多摩) | Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки | 10 август 1918 г.[3] | 10 февруари 1920 г.[3] | 29 януари 1921 г.[3] | Потопен в сражението в залива Лейте на 25 октомври 1944 г. |
| Китаками (北上) | Морски арсенал, Сасебо | 1 септември 1919 г.[3] | 3 юли 1920 г.[3] | 15 април 1921 г.[3] | Предаден за скрап през 1947 г. |
| Ои (大井) | Корарабостроителница на „Кавазаки“, Кобе | 24 ноември 1919 г.[3] | 15 юли 1920 г.[3] | 3 октомври 1921 г.[3] | Торпилиран от американската подводница „Флешър“ западно от Манила на 19 юли 1944 г. |
| Кисо (木曾) | Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки | 10 юни 1919 г.[3] | 14 декември 1920 г.[3] | 4 май 1921 г.[3] | Потопен от американската палубна авиация западно от Манила на 13 ноември 1944 г. |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. ISBN 1-86176-058-2.
- Иванов С. В.. Лёгкие крейсера Японии. 156 с.
- Михайлов А. А.. Лёгкие крейсера Японии. 1917 – 1945 гг.. 120 с.
- Патянин С., Дашьян А., Балакин К., Барабанов М., Егоров К.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. 352 с.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- KUMA light cruisers (1920 – 1921) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Кума“
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кума““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
