Леки крайцери тип „Кума“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леки крайцери тип „Кума“
天龍型軽巡洋艦
Japanese cruiser Kitakami in 1935.jpg
„Китаками“ през 1935 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Леки крайцери от типа „Кума“
Производител Морски арсенал в Сасебо и др., Япония.
Живот
Заложен 29 август 1918 г.
Спуснат на вода 14 юли 1919 г.
Влиза в строй 31 август 1920 г.
Изведен от
експлоатация
потопени/утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 162,15 m
Ширина 14,17 m
Газене 4,8 m
Задвижване 4 парни турбини „Мицубиши-Парсънс“
(на „Ои“ – „Браун-Къртис“);
12 парни водотръбни котли „Кампон Ро Го“;
4 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост 36 възела
(67 km/h)
Водоизместимост 5 580 t (стандартна)
7 094 t (пълна)
Броня пояс: 63 mm (38+25,4);
палуба: 28,6 mm;
бойна рубка: 50,8 mm
Екипаж 450 души
Далечина на
плаване
6 000 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 7x1 140 mm;
Зенитна артилерия:
Изначално:
2x76 mm;
2x6,5 mm картечници Тип 3
Самолети Само на „Кисо“:
1 изтребител Тип 10;
1 катапулт
Торпеда 4x2 533 mm ТА;
16 торпеда Тип 6
Други 48 мини
Леки крайцери тип „Кума“
天龍型軽巡洋艦
в Общомедия

Кума (на японски: 球磨型軽巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. В началото са класифицирани като крайцери 2-ри ранг, фактически се използват като лидери на флотилиите разрушители.

В периода 1918−1921 г. в корабостроителниците на Сасебо, Йокосука и Кобе са построени пет кораба. Всички те се намират в състава на флота през междувоенния период и нееднократно са модернизирани. Активно участват във Втората световна война, в хода на която загиват 4 от 5 единици, оцелелият „Китаками“ е разкомплектован през 1947 г.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус и компоновка[редактиране | редактиране на кода]

Бронева защита[редактиране | редактиране на кода]

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Екипаж и условия на обитаемост[редактиране | редактиране на кода]

Щатно екипажа на всеки от крайцерите се състои от 37 офицера и 413 подофицера и матроса. Освен това, обичайно на тях допълнително има и щаб на ескадра разрушители (5 офицера и 22 нисши чина)[1].

Каютите на офицерите, с площ 430,92 m² и обем 874,76 m³ (10,69 m² и 21,83 m³ на човек), са разположени в кърмовата част на кораба на долната палуба, зад машинните отделения. Свързаните с това проблеми са аналогични на тези при типа „Тенрю“ – т.е. високо ниво на шум и вибрации[1].

Кубриците за нисшите чинове, с площ 656,87 m² и обем 1411,1 m³ (1,56 m² и 3,38 m³ на човек), се намират в носовата част на кораба на горната палуба и в полубака. В най-отдалеченият, седми кубрик, поради съседството с котелното отделение, е много горещо, особено при плаване през лятото и в южните морета[2].

И в двата случая осветлението и вентилацията са естествени.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Име Построен в Заложен Спуснат на вода Въведен в експлоатация Съдба
Кума (球磨) Морски арсенал, Сасебо 29 август 1918 г.[3] 14 юли 1919 г.[3] 31 август 1920 г.[3] Торпилиран от британската подводницаТели Хо“ 10 март 1944 г.
Тама (多摩) Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки 10 август 1918 г.[3] 10 февруари 1920 г.[3] 29 януари 1921 г.[3] Потопен в сражението в залива Лейте на 25 октомври 1944 г.
Китаками (北上) Морски арсенал, Сасебо 1 септември 1919 г.[3] 3 юли 1920 г.[3] 15 април 1921 г.[3] Предаден за скрап през 1947 г.
Ои (大井) Корарабостроителница на „Кавазаки“, Кобе 24 ноември 1919 г.[3] 15 юли 1920 г.[3] 3 октомври 1921 г.[3] Торпилиран от американската подводница „Флешър“ западно от Манила на 19 юли 1944 г.
Кисо (木曾) Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки 10 юни 1919 г.[3] 14 декември 1920 г.[3] 4 май 1921 г.[3] Потопен от американската палубна авиация западно от Манила на 13 ноември 1944 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. ISBN 1-86176-058-2.
  • Иванов С. В.. Лёгкие крейсера Японии. 156 с.
  • Михайлов А. А.. Лёгкие крейсера Японии. 1917 – 1945 гг.. 120 с.
  • Патянин С., Дашьян А., Балакин К., Барабанов М., Егоров К.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. 352 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кума““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.