Леки крайцери тип „Кума“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Леки крайцери тип „Кума“
天龍型軽巡洋艦
Japanese cruiser Kitakami in 1935.jpg
„Китаками“ през 1935 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Леки крайцери от типа „Кума“
Производител Морски арсенал в Сасебо и др., Япония.
Живот
Заложен 29 август 1918 г.
Спуснат на вода 14 юли 1919 г.
Влиза в строй 31 август 1920 г.
Изведен от
експлоатация		 потопени/утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 162,15 m
Ширина 14,17 m
Газене 4,8 m
Задвижване 4 парни турбини „Мицубиши-Парсънс“
(на „Ои“ – „Браун-Къртис“);
12 парни водотръбни котли „Кампон Ро Го“;
4 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост 36 възела
(67 km/h)
Водоизместимост 5 580 t (стандартна)
7 094 t (пълна)
Броня пояс: 63 mm (38+25,4);
палуба: 28,6 mm;
бойна рубка: 50,8 mm
Екипаж 450 души
Далечина на
плаване		 6 000 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 7x1 140 mm;
Зенитна артилерия:
Изначално:
2x76 mm;
2x6,5 mm картечници Тип 3
Самолети Само на „Кисо“:
1 изтребител Тип 10;
1 катапулт
Торпеда 4x2 533 mm ТА;
16 торпеда Тип 6
Други 48 мини
Леки крайцери тип „Кума“
天龍型軽巡洋艦 в Общомедия

Кума (на японски: 球磨型軽巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. В началото са класифицирани като крайцери 2-ри ранг, фактически се използват като лидери на флотилиите разрушители.

В периода 1918−1921 г. в корабостроителниците на Сасебо, Йокосука и Кобе са построени пет кораба. Всички те се намират в състава на флота през междувоенния период и нееднократно са модернизирани. Активно участват във Втората световна война, в хода на която загиват 4 от 5 единици, оцелелият „Китаками“ е разкомплектован през 1947 г.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус и компоновка[редактиране | редактиране на кода]

Бронева защита[редактиране | редактиране на кода]

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: 140 mm морско оръдие Тип 3

Екипаж и условия на обитаемост[редактиране | редактиране на кода]

Щатно екипажа на всеки от крайцерите се състои от 37 офицера и 413 подофицера и матроса. Освен това, обичайно на тях допълнително има и щаб на ескадра разрушители (5 офицера и 22 нисши чина)[1].

Каютите на офицерите, с площ 430,92 m² и обем 874,76 m³ (10,69 m² и 21,83 m³ на човек), са разположени в кърмовата част на кораба на долната палуба, зад машинните отделения. Свързаните с това проблеми са аналогични на тези при типа „Тенрю“ – т.е. високо ниво на шум и вибрации[1].

Кубриците за нисшите чинове, с площ 656,87 m² и обем 1411,1 m³ (1,56 m² и 3,38 m³ на човек), се намират в носовата част на кораба на горната палуба и в полубака. В най-отдалеченият, седми кубрик, поради съседството с котелното отделение, е много горещо, особено при плаване през лятото и в южните морета[2].

И в двата случая осветлението и вентилацията са естествени.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Име Построен в Заложен Спуснат на вода Въведен в експлоатация Съдба
Кума (球磨) Морски арсенал, Сасебо 29 август 1918 г.[3] 14 юли 1919 г.[3] 31 август 1920 г.[3] Торпилиран от британската подводница „Тели Хо“ 10 март 1944 г.
Тама (多摩) Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки 10 август 1918 г.[3] 10 февруари 1920 г.[3] 29 януари 1921 г.[3] Потопен в сражението в залива Лейте на 25 октомври 1944 г.
Китаками (北上) Морски арсенал, Сасебо 1 септември 1919 г.[3] 3 юли 1920 г.[3] 15 април 1921 г.[3] Предаден за скрап през 1947 г.
Ои (大井) Корарабостроителница на „Кавазаки“, Кобе 24 ноември 1919 г.[3] 15 юли 1920 г.[3] 3 октомври 1921 г.[3] Торпилиран от американската подводница „Флешър“ западно от Манила на 19 юли 1944 г.
Кисо (木曾) Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки 10 юни 1919 г.[3] 14 декември 1920 г.[3] 4 май 1921 г.[3] Потопен от американската палубна авиация западно от Манила на 13 ноември 1944 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Лакруа и Уэллс, 1997, с. 41
  2. ↑ Лакруа и Уэллс, 1997, с. 27
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Лакруа и Уэллс, 1997, с. 791

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. ISBN 1-86176-058-2.
  • Иванов С. В.. Лёгкие крейсера Японии. 156 с.
  • Михайлов А. А.. Лёгкие крейсера Японии. 1917 – 1945 гг.. 120 с.
  • Патянин С., Дашьян А., Балакин К., Барабанов М., Егоров К.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. 352 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тип „Чикума“
Naval Ensign of Japan.svg
Тип „Тенрю“
Тип „Кума“
  • „Кума“
  • „Тама“
  • „Китаками“
  • „Ои“
  • „Кисо“
    • Тип „Нагара“
    Тип „Сендай“
  • „Сендай“
  • „Джинцу“
  • „Нака“
  • „Како“ (разкомплектован на стапела)
    • Юбари
    „Юбари“
    Тип „Йошима“
    Тип „Агано“
    Тип „Ойодо“
  • „Ойодо“
  • „Нийодо“ (не е залаган)
    • Учебни крайцери
    Тип „Катори“
    Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кума““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Леки_крайцери_тип_„Кума“&oldid=8215578“.