Леки крайцери тип „Кьолн“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Кьолн“ (Кьолн II)
Cöln-Klasse Kleiner Kreuzer
Dresdenc.jpg
SMS Dresden, 1918 г.
Флаг Германия Германия
Клас и тип Леки крайцери от типа „Кьолн II“
Производител Blohm & Voss в Хамбург и др., Германия.
Живот
Заложен 1915 г.
Спуснат на вода 5 октомври 1916 г.
Влиза в строй 17 януари 1918 г.
Изведен от
експлоатация
потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 155,5 m
Ширина 14,2 m
Газене 5,96 m
Задвижване 2 парни турбини;
14 парни водотръбни котли;
2 гребни винта;
31 000 к.с.
Скорост 27,5 възела
(50,9 km/h)
Водоизместимост 5620 t (стандартна)
7 486 t (пълна)
Броня пояс: 60 mm;
палуба: 40 mm
щитове ГК: 50 mm
бойна рубка: 100 mm
Екипаж 475 души
Далечина на
плаване
5400 морски мили на 12 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 8x1 150 mm
Зенитна артилерия:
3x1 88 mm
Торпеда 4x1 600 mm ТА
Други 200 мини[1]
Леки крайцери тип „Кьолн“ (Кьолн II)
Cöln-Klasse Kleiner Kreuzer
в Общомедия

Кьолн, или Кьолн II (на немски: Cöln II) са серия леки крайцери на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Явяват се последващо развитие на крайцерите от типа „Кьонигсберг“. От проекта са заложени 10 единици, на вода са спуснати 7, но до края на войната в строй влизат само 2 кораба: „Кьолн“ (на немски: SMS Cöln) и „Дрезден“ (на немски: SMS Dresden). Корабите на серията получават имената на крайцери загинали по време на войната, а последните 3 от тях дори нямат присвоени собствени имена.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от осем 15 cm SK L/45 оръдия в единични установки. Две от тях са редом отпред на бака, две са на кърмата, линейно-терасовидно, и четири по всяка страна в средната част на кораба. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата до 17 600 m[2]. Боекомплекта им съставлява 1040изстрела или 130 снаряда на ствол. Зенитното въоръжение на корабите първоначално се състои от три 8,8 cm SK L/45 зенитни оръдия. Крайцеритеимат и четири 60 cm надводни торпедни апарата, с общ запас от осем торпеда. Освен това могат да носят до 200 мини за поставяне на заграждения[3].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Кьолн – Заложен през 1915 г., спуснат на 5 октомври 1916 г., влиза в строй на 17 януари 1918 г.

Дрезден – Заложен през 1916 г., спуснат на 25 април 1917 г., влиза в строй на 28 март 1918 г.

„Висбаден“ – Заложен през 1915 г., спуснат на 3 март 1917 г.

„Магдебург“ – Заложен през 1916 г., спуснат на 17 ноември 1917 г.

„Лайпциг“ – Заложен през 1915 г., спуснат на 28 януари 1918 г.

„Росток“ – Заложен през 1915 г., спуснат на 6 април 1918 г.

„Фрауенлоб“ – Заложен през 1915 г., спуснат на 16 септември 1918 г.

„Ersatz Cöln“ – Заложен през 1916 г.

„Ersatz Emden“ – Заложен през 1916 г.

„Ersatz Karlsruhe“ – Заложен през 1916 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй
  2. 15cm SK L/45
  3. Gröner_1_1982, 144

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кёльн II““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.