Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“
Classe Raimondo Montecuccoli
Лекият крайцер „Раймондо Монтекуколи“
Флаг Италия
Клас и типЛеки крайцери от типа „Раймондо Монтекуколи“
Следващ типЛеки крайцери тип „Дука д'Аоста“
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Луиджи Кадорна“
ПроизводителGio. Ansaldo & C. в Генуа и др., Италия.
Планирани2
Построени2
В строеж1931 г. – 1935 г.
В строй1935 г. – 1964 г.
Утилизирани1
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост7431 t (стандартна);
8853 – 8848 t (пълна)
Дължина182,2 m
Дължина между перпендикулярите166,7 m
(„Атендоло“: 166,2 m)
Ширина16,6 m
Газене6,0 m
Броняпояс: 60+25 – 30 mm;
палуба: 30 mm;
кули: 70 mm;
траверси: 20 – 40 mm;
бойна рубка: 100 mm
Задвижване2 парни турбини Beluzzo или Parsons;
6 парни водотръбни котли Yarrow
Мощност106 000 к.с. (78 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост37 възела
(68,52 km/h)
Далечина на
плаване
4122 – 4411 морски мили при 18 възела ход;
Запас гориво: 1297 – 1275 t нефт
Екипаж648 души
Кръстени в чест назнаменити кондотиери
Въоръжение
Артилерия4x2 152 mm;
Зенитна артилерия3x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Торпедно
въоръжение

2x2 533 mm ТА
Самолети1 катапулт; 2 хидроплана
(продължителност на полета 96 минути)[~ 1]
Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“ в Общомедия

Раймондо Монтекуколи (на италиански: Raimondo Montecuccoli) са серия леки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са построени 2 единици: „Раймондо Монтекуколи“ (на италиански: Raimondo Montecuccoli) и „Муцио Атендоло“ (на италиански: Muzio Attendolo). Серията се явява последващо развитие на – крайцерите от типа „Луиджи Кадорна“. Във военноморската литература са известни и като „Кондотиери C“ (Condottieri C).

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Леките крайцери от тази серия се строят по програмата 1930 – 1931 г. Те са опит да се създаде по-балансирани крайцери, отколкото корабите от двете първи серии („Condottieri“). За това увеличават размерите и водоизместимостта до 2000 тона, също чувствително са подобрени мореходността и защитата. В сравнение с предшествениците им, повече от 2,5 пъти нараства теглото на бронята (от 575 до 1350 t).

На изпитанията „Montecuccoli“ развива скорост до 38,7 възела (това е повече от контрактните 37 възела). Обаче при водоизместимост под стандартната, а мощността е над проектната с 18%. В хода на службата леките крайцери от тази серия с лекота поддържат ход от 34 възела.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Главният кораб получава името си в чест на италианеца граф Раймондо Монтекуколи – пълководец от XVII век на Свещената Римска империя.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Схема на лекия крайцер „Раймондо Монтекуколи“

Приетата схема на брониране основно не се отличава от 1-ва и 2-ра серия „Condottieri“, но при това е съществено увеличена дебелината на нейните елементи. Външният брониран пояс достига 60 mm, а надлъжната предграда между крайните кули до 25 mm, така също е увеличена и дебелината на преградите на погребите до 30 mm. Още повече, обшивката на кораба над бронирания пояс, по цялата височина на борда, се създава с дебелина от 20 mm. При всичкото това усилване на вертикалната защита не се допълва с укрепване и на хоризонталната (палубата) – до 30 mm над пояса и до 20 mm по краищата. В резултат, леките крайцери от тази серия нямат зона на свободно маневриране под огъня на 203 mm оръдия и тясна такава зона под обстрел от 152 mm оръдия.

По сравнение с предшестващите серии италиански леки крайцери, остава неизменен състава и поместването на въоръженията. Промени има само с авиационния катапулт (ново разположение – между комините) и е той вече се върти частично (на ъгъл до 30° от диаметралната плоскост).

Също няма изменения в схемата за разположение на енергетичната установка, но при това е повишена мощността ѝ за компенсация на ръста във водоизместимостта. В полза на повишаване на живучестта на разтеглената енергетична установка всички парни котли са поместени в индивидуални котелни отделения (освен носовото котелно отделение №1 с два парни котела).

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Раймондо Монтекуколи е заложен на 1 октомври 1931 г., спуснат е на 2 август 1934 г., а влиза в строй на 30 юни 1935 г. На 4 декември 1942 г. е силно повреден от бомбите на американската авиация в Неапол, след което се ремонтира до средата на 1943 г. Отписан е от флота на 1 юни 1964 г.

Муцио Атендоло е заложен на 10 април 1933 г., спуснат на 9 септември 1934 г., влиза в строй на 7 август 1935 г. През август 1942 г. е силно повреден от торпедо на английската подводницаUnbroken“, в резултат на взрива е откъснат носовият му край. По време на ремонта, в Неапол на 4 декември 1942 г., е потопен от бомбите на американската авиация.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

„Condottieri“ 3-та серия се оказват доста по-удачни, по сравнение със своите предшественици. Двата кораба на дадената серия стават първите пълноцени леки крайцери на италианския кралски флот[1]. Освен значителното подобряване на мореходността и защитата, крайцерите се отличават от предходните серии с мощната, добре усвоена и надеждна силова установка [2].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към юни 1940 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Брагадин М. А. Битва за Средиземное море. Взгляд побежденных. М., «АСТ», 2001, 624 с. ISBN 5-17-002636-6.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
  • Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Италии (1932 – 1945 гг.). Часть I. Санкт-Петербург, 2003.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Gay F. The cruiser Bartolomeo Colleoni. London, Conway Maritime Press, 1987, 120 с. ISBN 0-85177-453-9.
  • Osborne E. W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
  • Smith P. C., Dominy J. R. Cruisers in Action 1939 – 1945. London, William Kimber, 1981, 320 с. ISBN 0718302184.
  • Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
  • Малов А.А., Патянин С.В. Легкие крейсера типов „Монтекукколи“ и „Аоста“. Морская Кампания. Москва, ООО „Издательство ВЭРО Пресс“, 2009. с. 64. (на руски)
  • Кофман В. Л. Советские „полутяжеловесы“. Моделист-Конструктор, 2011. с. 32 – 34.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Раймондо Монтекукколи““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​