Леки крайцери тип „Светлана“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Светлана“
ChervonaUkraina1930s.jpg
Лекият крайцер „Червона Украйна“, 1930-те г.
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Клас и тип Леки крайцери от тип „Светлана“
Производител Русско-Балтийское судостроительное и механическое акционерное общество в Ревел и др. в Руска империя.
Живот
Заложен 11 ноември 1913 г.
Спуснат на вода 28 ноември 1915 г.
Влиза в строй 1 юли 1928 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 158,4/166,7 m (балтийски/черноморски)
Ширина 15,35/15,7 m (балтийски/черноморски)
Газене 5,7/6,1 m (балтийски/черноморски)
Задвижване 4 парни турбини Браун-Къртис;
13 парни водотръбни котли Яроу;
4 гребни винта;
50 000 к.с.
Скорост 29,5 възела
(54,6 km/h)
Водоизместимост 6800/7 600 t (стандартна, балтийски/черноморски)
7 400/8 200 t (пълна, балтийски/черноморски)
Броня пояс: 75 mm;
каземати оръдия ГК: 25 mm
палуба: 20+25 mm
щитове оръдия ГК: 25 mm
бойна рубка: 75 mm
Екипаж 630 души
Далечина на
плаване
4000 морски мили;
Въоръжение
Артилерия 15x1 130 mm
4x1 76 mm
4 картечници
Самолети 1 хидроплан
Торпеда 2x1 450 mm ТА
Други до 100 мини на черноморските
Леки крайцери тип „Светлана“ в Общомедия

Светлана – тип леки крайцери, които са първите, в своя подклас, паротурбинни кораби на руския флот.

Създание[редактиране | редактиране на кода]

Ескизният проект е разработен от Путиловския завод в периода 1907 – 1913 г., с оглед опита от използването на бронепалубните крайцери в руско-японската война и световните тенденции в развитието на корабите от класа крайцер. Работните проекти за корабите за северните и южните корабостроителни заводи в Русия, се разработват на основата на единен ескизен проект, но с оглед местния опит на проектиране, особеностите за производство и условията за снабдяване с комплектуващи изделия. В периода 1913 – 1914 г., всичко са заложени 8 еднотипни леки крайцери: на северните стапели – 4 единици, тип „Светлана“ – за Балтийско море, а на южните – 4 единици от типа „Адмирал Нахимов“ – за Черно море. Корабите тип „Адмирал Нахимов“ се отличават с малко по-големи размери и водоизместимост, с обводите на корпуса, броя котли и тяхната компоновка, типа на паротурбинните двигатели, но, при обсъждането на работния проект за лек крайцер за Черно море, Морския технически комитет (МТК), единодушно го признава за идентичен на работния проект за крайцерите от типа „Светлана“. Новите леки крайцери са предназначени за решаването на същите задачи, които имат и техните предшественици – бронепалубните крайцери: разузнаване при ескадрата, огнева поддръжка на съединенията от есминци, но и са по-приспособени за ескадрен бой с участието на линейни кораби дреднаутен тип, отличавайки се от бронепалубните крайцери, с наличието на бордово брониране, увеличена до 30 възела скорост на хода, по-добра мореходност, по-съвременно артилерийско въоръжение с бронева защита. Обаче, реализираната казематна схема за поставяне на артилерията на главния калибър вече не съответства на съвременните изисквания. Завършването на крайцерите е планирано за 1915 – 1916 г., но поради началото на Първата световна война корабите в не са построени в тези срокове, макар и степента на готовност на някои от единиците да е доста висока… Предизвиканият ор войната дефицит на материали, заедно със срива в доставките на механизмите, предизвикан от германските заводи, провалят сроковете за завършване на строежа на корабите. Вследствие Октомврийската революция и последвалата я Гражданска война постройката на корабите е спряна. През 1920-те години Съветското правителство решава да дострои шест от осемте заложени крайцера. Но, фактически само един от балтийските и два от черноморските кораба са завършени при построяването си, в качеството на крайцери. Два кораба са достроени като танкери с име „Азнефт“ (бивш „Адмирал Грейг“) и „Грознефт“ (бивш „Адмирал Спиридов“) – техните бронирани корпуси се оказват много на място за плаване при ледови условия. При това в хода на достройката котлите и турбините и на двата съда са заменени с двигатели с вътрешно горене на Коломенския завод[1]. Крайцера „Ворошилов“ (бивш „Адмирал Бутаков“) така и не е въведен в строй, макар решението за неговото дострояване като учебен кораб да е приемано и отменяно на два пъти. В края на 1920-те и началото на 1930-те години, трите крайцера, с имена: „Профинтерн“ (бивш „Светлана“), „Червона Украйна“ (бивш „Адмирал Нахимов“) и „Красний Кавказ“ (бивш „Адмирал Лазарев“) са въведени в състава на ВМС на РККА. През 1930 г. крайцера „Профинтерн“ преминава в Черно море и е включен в състава на бригадата крайцери на Черноморската ескадра. Крайцера „Красний Кавказ“ е единственият от крайцерите на дадения тип, който е достроен по модернизиран проект, което позволява да се приближат неговите тактико-технически характеристики к леките крайцери от новото поколение, постройка 1930-те години. От първите часове на Великата Отечествена война, бригадата крайцери участва в бойните действия на Черноморския театър. През 1941 г., при отразяване на ноемврийския щурм на Севастопол, героически загива крайцера „Червона Украйна“, в хода на войната крайцерите „Красний Кавказ“ и „Красний Крим“ стават гвардейски кораби. След войната двата крайцера са преведени в ранг на учебни кораби, и през втората половина на 1950-те г. са изключени от списъците на корабния състав на ВМФ на СССР.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите имат следните главни размери: дължина (най-голяма) 158,4 метра (по водолинията – 154,8 метра), ширина с бронята и обшивката 15,35 метра (без тях – 15,1 метра), газене на равен кил 5,58 метра. височина на надводния борд: в носа – 7,6 метра, при мидъл шпангоута – 3,4 метра и при кърмата – 3,7 метра[2].

Корпусите са разделени на отсеци с помощта на водо- и нефтонепроницаеми надлъжни и напречни прегради. Също, за осигуряване на непотопимостта на кораба, е предвидено двойно дъно на протежение на целия корпус и трето дъно на отделни участъци (основно в района на котелните и машинните отделения), а също поставянето на енергетичната установка в седем котелни и четири турбинни водонепроницаеми отсека.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Броневата защита на крайцерите образува два контура, основавайки се на принципа на неуязвимостта от поразяващите фактори (снаряди и осколки) от артилерията на главните противници – ескадрените миноносци и леките крайцери. Първият контур на броневата защита се ограничава с пространството между бордовете на кораба и неговата палуба (горна и долна), а вторият – между бордовете и долната палуба. Платформата, затваряща последния контур отдолу, не е бронирана, тъй като се разполага под водолинията. Бордовата броня на втория контур е с повишена дебелина и защитава жизненоважните центрове на кораба – котелните и машинните отделения. Броневия 25 mm пояс на първия контур, включен в разчета на надлъжната здравина на корпуса на кораба и изпълнен от листове нецементирана круповска стомана, има височина 2,25 метра и е по цялата дължина на кораба, обхващайки борда от горната до долната палуби. Главният броневи пояс с дебелина 75 mm е разположен отдолу и се простира почти по цялата дължина на кораба. Този пояс се състои от цементирани плочи круповска стомана с височина 2,1 метра. В района на 125-я шпангоут пояса завършва с бронева траверса с дебелина 50 mm. Долната част на главния броневи пояс се спуска под водолинията на 1,2 метра и се опира на бордовите краища на платформата, а горната част затваря контура на настилката на долната палуба. Настилката на долната и горната палуби има дебелина 20 mm. Кърмовият подзор, започващ от броневата траверса, се защитава от 25 mm броня[3].

Кожусите (защитните елементи) на комините на крайцерите на протежение от горната до долната палуба (първият комин – до палубата на бака) се защитават от 20 mm броня. Над горната палуба всички елеватори за подаване на боеприпаси за оръдията имат броневи кожуси от нецементирана круповска стомана с дебелина 25 mm. Бойната рубка се състои от две нива и има вертикални стени от 75 mm нецементирана круповска броня, бронирането на покрива и подшивката е с дебелина 50 mm. Също от 20 mm нецементирана стомана е изгтовена основата на бойната рубки от долната част до горната палуба. В качеството на защитата на многобройните трансмисии и кабели, за приборите за управление на кораба и артилерийския огън, а също и телефоните, поставени в бойната рубка, е предвидена специална тръба от кована оръдейна стомана с дебелина на стената 75 mm[3].

Значителен недостатък в бронирането, по мнение на корабостроителния комитет на морското министерство, е отсъствието на бронева защита на димоводите и котелните кожуси.

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Име Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Влиза в строй Съдба
Кораби строени от северни корабостроителници, за Балтийско море
Светлана /
Профинтерн /
Красний Крим
Русско-Балтийское судостроительное и механическое акционерное общество, Ревел 11 ноември 1913 г. 28 ноември 1915 г. 1 юли 1928 г. учебен крайцер от ноември 1954 г., утилизиран през 1960-те г.
Адмирал Бутаков Путиловская верф, Петербург 29 ноември 1913 г. 23 юли 1916 г. не достроен, разкомплектован през 1950-те г.[4]
Адмирал Спиридов 16 ноември 1913 г. 27 август 1916 г. достроен през 1926 г. като танкера Грознефт. Загива в Азовско море по време на Втората световна война
Адмирал Грейг Русско-Балтийское судостроительное и механическое акционерное общество, Ревел 24 ноември 1913 г. 26 ноември 1916 г. достроен през 1926 г. като танкера „Азнефт“. Потъва в Туапсе по време на щорм
Кораби строени от южни корабостроителници, за Черно море
Адмирал Нахимов / Червона Украйна Руссуд, Николаев
Обединение на Николаевските държавни заводи „А. Марти“, Николаев
18 октомври 1913 г. 25 октомври 1915 г. 21 март 1927 г. потопен от немската авиация на 13 ноември 1941 г., изваден на 3 ноември 1947 г., потопен като мишена
Адмирал Лазарев / Красний Кавказ 18 октомври 1913 г. 15 май 1916 г. 25 януари 1932 г. потопен като мишена на 21 ноември 1952 г.
Адмирал Истомин Руссуд, Николаев юли 1914 г. не достроен, разкомплектован на стапела[4]
Адмирал Корнилов юли 1914 г. не достроен, разкомплектован на стапела[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Быков Н.Г.. Прожитое и пережитое. ISBN 5-85608-034-3.
  2. И. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.125.
  3. а б И. Ф. Цветков Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“.— Л-д, Судостроение, 1989.— 264 с. ил. ISBN 5-7355-0121-6 Указ. соч. – С.92 – 93.
  4. а б в Цветков И. Ф.. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“. ISBN 5-7355-0121-6.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gardiner R.. All the World's Fighting Ships 1906 – 1921. ISBN 0-87021-907-3.
  • Корабли и вспомогательные суда Советского военно-морского флота (1917 – 1927) / Сост.: С. С. Бережной, Т. Д. Лысикова, В. С. Гигаури и др.
  • Платонов А. В. Энциклопедия советских надводных кораблей, 1941 – 1945 / А. В. Платонов. – СПб.: ООО „Издательство Полигон“, 2002. – 640 с. – 5000 экз. – ISBN 5-89173-178-9.
  • Апальков Ю. В.. Российский Императорский флот 1914 – 1917.
  • Залесский Н. А.. Ещё раз о крейсерах типа „Светлана“.
  • Цветков И. Ф.. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“. ISBN 5-7355-0121-6.
  • Балакин С. А.. «Профинтерн» и „Червона Украина“: Конструктивные особенности и внешние различия.
  • Краснознамённый Черноморский флот.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Светлана““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.