Леки крайцери тип „Цейлон“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леки крайцери тип „Цейлон“
Ceylon-class light cruisers
HMS Uganda underway.jpg
Лекият крайцер „Уганда“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Леки крайцери от тип „Цейлон“
Производител Alexander Stephen and Sons и др. във Великобритания.
Живот
Заложен 27 април 1939 г.
Спуснат на вода 30 юли 1942 г.
Влиза в строй 13 юли 1943 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,98/169,32 m
Ширина 18,9 m
Газене 6,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 8 530 t (стандартна)
10 800 t (пълна)
Броня пояс: 83 mm
траверси: 51 mm
палуба: 51 mm
погреби: 83 mm
кули: 51 mm
барбети: 25 mm
Екипаж 730 души
Далечина на
плаване
6 520 морски мили при 13 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x3 152 mm
Зенитна артилерия::
4x2 102 mm
3x4 40 mm
8x2 20 mm („Уганда “– 10x2)
Самолети 2 хидроплана (няма на „Цейлон“);
1 катапулт
Торпеда 2x3 533 mm ТА[1]
Леки крайцери тип „Цейлон“
Ceylon-class light cruisers
в Общомедия

Цейлон (на английски: CeylonЦейлон) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Този тип крайцери също е познат с името Colony втора серия. От проекта са построени 3 единици: „Цейлон“ (на английски: HMS Ceylon (30)), „Нюфаундленд“ (на английски: HMS Newfoundland (59)) и „Уганда“ (на английски: HMS Uganda (66)). Стават развитие на леките крайцери от типа „Фиджи“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Трите крайцера, причислени към проекта „Цейлон“, първоначално са заложени като крайцери от типа „Фиджи“. Но под впечатление от загубите, нанесени на британския флот от немската авиация в хода на евакуацията на британските войски от Дюнкерк, през юни 1940 г., е взето решение за усилване на зенитното въоръжение на строящите се крайцери[2]. Работите по първите осем крайцера са прекалено напреднали, за да може да се внесат радикални изменения в проекта, за това фактически са преустроени само крайцерите, намиращи се в ниска степен на готовност – „Уганда“, „Цейлон“ и „Нюфаундленд“[3].

Крайно плътната компоновка на крайцерите от типа „Фиджи“, предизвикана от стремежа да се поставят 12 152 mm оръдия в пределите на стандартна водоизместимост от 8000 дълги тона, съответстваща на ограниченията на Лондонския морски договор от 1936 г., не позволяват усилването на зенитното въоръжение на корабите без сериозни изменения. Първоначалният проект предвижда да се замени кърмовата възвишена кула за 152 mm оръдия на две 102 mm сдвоени установки за зенитни оръдия Mk.XIX, но след това се ограничават само с една такава установка, за да добавят учетворен зенитен директор и да оборудват всички зенитни установки със силова трансмисия[4]. Въпреки това и този вариант не е окончателен. В крайна сметка, решават да акцентират на близката ПВО и на крайцерите се появява трети зенитен автомат Vickers QF 2 pounder Mark VIII – учетворена установка калибър 40 mm. Проекта е утвърден през февруари 1941 г[3].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Лекият крайцер „Цейлон“

Конструктивно крайцерите от типа „Цейлон“ слабо се различават от типа „Фиджи“. Измененията в конструкцията се отнасят само до въоръжението. Вместо кърмовата кула със 152 mm оръдия имат учетворен „Пом-пом“, а двата други „Пом-пома“ са преместени напред, за да се подобрят секторите им на обстрел. Изменя се и разположението на зенитните директори. По оценка на британските моряци, ефективността на ПВО при типа „Цейлон“ е 1,5 пъти по-висока, отколкото при типа „Фиджи“[3]. Силовата установка е форсирана до 80 000 к.с. Това е силовата установка, което има най-високата тяговъоръженост сред всички британски крайцери от периода на Втората световна война – 55,6 к.с./t.


Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Уганда“[редактиране | редактиране на кода]

Заложен на 20 август 1939 г. в корабостроителницата на „Викерс-Армстронг“ (на английски: Vickers Armstrong) в Тайн и спуснат на вода на 7 август 1941 г., влиза в строй на 3 януари 1943 г. След влизането в строй остава в състава на Флота на метрополията. През април 1943 г. действа при бреговете на Северна Африка. След това е предаден на Средиземноморския флот и през юли 1943 г. поддържа с артилерийския си огън съюзническите войски в хода на десанта в Сицилия[4]. На 13 септември 1943 г. е атакуван по въздуха от бомбардировач Do-217 и получава попадение от управляема авиационна бомба FX-1400. Бомбата пробива корпуса на крайцера изцяло и се взривява под дъното. В резултат на това кораба губи ход и поема 1300 тона вода[5].

Крайцера е изпратен за САЩ, където се ремонтира от октомври 1943 г. до октомври 1944 г. в корабостроителницата на ВМС в Чарлстон. 21 октомври 1944 г. крайцера е предаден на ВМС на Канада[4]. През януари 1944 г., минава Суецкия канал и влиза в състава на Тихоокеанския флот на Великобритания. „Уганда“ участва в операциите против Окинава и Формоза, а също и в рейда над островите Рюкю през пролетта на 1945 г. На 14 – 15 юни той обстрелва островите Трук. През юли участва в последните рейдове на съюзническия флот против Япония. На 27 юли 1945 г. крайцера отплава за ремонт в Канада, където пристига на 10 август 1945 г[6].

След войната кораба се използва като учебен. На 14 януари 1952 г. е преименуван на „Квебек“ (на английски: Quebec). На 13 юли 1956 г. крайцера е изключен от състава на флота. След това е продаден за скрап на японска компания и на 6 февруари 1961 г. „Квебек“ завършва своя последен поход за Осака, където пристига за разкомплектоване[6].

„Нюфаундленд“[редактиране | редактиране на кода]

Заложен на 9 ноември 1939 г., спуснат на вода на 19 декември 1941 г., влиза в строй на 21 януари 1943 г.

„Цейлон“[редактиране | редактиране на кода]

Заложен на 27 април 1939 г., спуснат на вода на 30 юли 1942 г., влиза в строй на 13 юли 1943 г.

Оценка проекта[редактиране | редактиране на кода]

Леките крайцери тип „Фиджи“ и „Цейлон“ се проектират с оглед както на договорните ограничения, така и според необходимостта за икономия на средства. Британската империя не може да си позволи масовото строителство на мощните, но прекалено скъпи крайцери от типа „Белфаст“[7]. Като цяло конструкторите се справят със задачата да създадат универсален лек крайцер. Фактически единствения сериозен недостатък е прекалено плътната компоновка, което води до свалянето на една от кулите на главния калибър за усилване на системата за ПВО. Дори и това се обяснява с изначалните ограничения за водоизместимост. В рамките на полученото задание британските конструктори успяват да създадат кораби умерени по своите характеристики, но добре балансирани и надеждни, което подтвърждава дългата им и успешна служба на всички театри на Втората световна война[8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй
  2. Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
  3. а б в Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  4. а б в Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia.
  5. Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники.
  6. а б Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia.
  7. Балакин С.А. Крейсер „Белфаст“. Морская коллекция.
  8. Кофман В. Л.. «Ответ от Чемберлена». Моделист-конструктор.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 1-55750-132-7.
  • Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  • Smith P. C., Dominy J. R.. Cruisers in Action 1939 – 1945. ISBN 0718302184.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Уганда““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.