Леки крайцери тип „Чикума“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Чикума“
筑摩型防護巡洋艦
IJN Chikuma in 1912 during commissioning.jpg
Лекият крайцер „Чикума“
Флаг Япония Япония
Клас и тип Леки крайцери от типа „Чикума“
Производител Арсенал на флота в Сасебо и др., Япония.
Живот
Заложен 23 май 1910 г.
Спуснат на вода 1 април 1911 г.
Влиза в строй 17 май 1912 г.
Изведен от
експлоатация
потопен/утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 144,78 m[1]
Ширина 14,22 m[1]
Газене 5,05 m[1]
Задвижване 2 парни турбини Браун-Къртис[1]
(4 Мицубиши-Парсънс на „Яхаги“)[1];
16 парни водотръбни котли[1];
2 гребни винта[1]
(4 на „Яхаги“)[1];
22 500 к.с.[1]
Скорост 26 възела
(48 km/h)[1]
Водоизместимост 4400 t (стандартна)
5 040 t (пълна)[1]
Броня палуба: 22,2 mm
(35 по скосовете);
торпеден отсек: 89 и 12,7 mm;
бойна рубка: 102 mm[1]
Екипаж 433 души[1]
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 10 възела ход[1]
Въоръжение
Артилерия 8x1 152 mm;
4x1 76 mm;
2x6,5 mm картечници Максим
Торпеда 3x1 450 mm ТА;
6 торпеда Тип 44[1]
Леки крайцери тип „Чикума“
筑摩型防護巡洋艦
в Общомедия

Чикума (на японски: 筑摩型防護巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония от времето на Първата световна война. Главният кораб и типа носят името си в чест на реката Чикума в префектура Нагано. Всичко за флота са построени 3 единици: „Чикума“, „Яхаги“ и „Хирадо“. Разработват се под влиянието на конструкцията на британските крайцери от типа „Уеймът“, но са по-тесни, по-дълги и носят бордова броня в района на торпедния отсек. Главният кораб е заложен година и половина по-рано от британските крайцери тип „Чатъм“. Първите бързоходни турбинни крайцери на Япония.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус и компоновка[редактиране | редактиране на кода]

Разпределението на теглото на елементите на крайцерите изглежда по следния начин:

Маса, t В проценти
Корпус и снаряжение 2278,0 45,20 %
Бронева защита 439,0 8,71 %
Въоръжение 363,0 7,20 %
Енергетична установка 1175,0 23,31 %
Гориво (въглища) 500 9,92 %
Оборудване 285,0 5,65 %
Водоизместимост, нормална 5040,0 100 %[2]

Бронева защита[редактиране | редактиране на кода]

Както и при „Тоне“, основната защита на крайцерите е броневата палуба, прикриваща енергетичната установка. Тя е сглобена от 22,2 mm листа никелова стомана, бордовите скосове (под ъгъл 35°, с ширина – 2,75 m) допълнително са усилени с 35 mm плочи от същия материал – сумарната им дебелина е 57,2 mm. Пространството между броневата палуба и разположената над нея средна палуба е заето от въглищни бункери, както и между борда и отсеците на енергетичната установка[3].

Разположеният на средната палуба в кърмата торпеден отсек има стени от 89 mm (срещу 25,4 mm на „Тоне“) плочи крупова броня и таван от 12,7 mm стомана НТ. Бойната рубка се защитава от 102 mm плочи крупова броня[3].

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

На крайцерите са поставени паротурбинна установка (с работещи направо на валовете парни турбини) с мощност 22 500 к.с. (16,549 МW). При 150% ръст на мощността в сравнение с носещият бутални машини „Тоне“ тя е само малко по-тежка, енерговъоръжеността нараства от 14,2 до 19,2 к.с. на тон ЕУ. Проектната скорост на хода на крайцерите е 26 възела, или с 3 възела повече, отколкото при предшественика. Така, „Чикума“, „Хирато“ и „Яхаги“ стават първите японски бързоходни турбинни крайцери[4].

На „Чикума“ и „Хирато“ има по две турбини „Браун-Къртис“ по 11 250 к.с. всяка, произведени по лиценз от фирмата „Кавазаки“. Всяка от тях включва петнадесет степени за преден ход и два ротора за заден, въртящи вала с максимална честота на оборотите 340 rpm. Турбините са близки аналози на поставените на линкорите тип „Кавачи“, само че при крайцерите диаметъра на началната окръжност е намален от 3,66 до 2,74 m. На „Яхаги“ са поставени четири турбини „Мицубиши-Парсънс“, произведени от завода на „Мицубиши“ в Нагазаки. Две от тях са високо налягане (ТВН) и работят за външните валове, две – за ниско (ТНН) и работят на вътрешните, максималната честота на оборотите и в двата случая е 470 об./мин. Допълнително има крайцерски турбини, съединени последователно с ТНН и при преход на икономичен ход работещи на вътрешните валове (крайцерската турбина високо налягане върти левия вал, ниското налягане – десния). Двете турбини за задния ход са поместени в корпусите на ТНН[5].

Пара турбините получават от шестнадесет водотръбни котли с тръбички с малък диаметър типа „Кампон“ (през 1914 г. с появата на по-съвършените котли „Ро Го“ те получават обозначението „И Го“). Котлите са разположени в четири котелни отделения (четири малхи – в първото и по четири големи – в останалите), продуктите на горене от тях се извеждат в четири комина (един за всяко отделение). Работното налягане на наситената пара е 19,35 kgf/cm², в дванадесет от големите котела на „Чикумите“ при това се използва прегрята пара (температурата е с 31 °C по-голяма от температурата на наситената пара при същото налягане). По време на проектирането е планирано да се поставят по-старите водотръбни котли с тръбички голям диаметър конструкция на „Миябара“, котлите от типа „Кампон“ поставени в процеса на строежа[4]. Всички котли имат смесено отопление, максималният проектен запас гориво по проект е 300 дълги тона мазут и 1000 д.т. въглища[4] (фактически: 300+1128 тона за „Чикума“, 311+1198 тона за „Хирато“, 378+1122 тона за „Яхаги“). Максималната далечина на плаване съставлява по проект 10 000 морски мили на 10 възлов ход, 5000 мили при 16 възела ход и 2650 мили 22 възела ход[6].

Резултати от ходовите изпитания на крайцерите[2]
Дата Място на провеждане Водоизместимост, тона Мощност на силовата установка, к.с. Скорост, възела
„Чикума“ Март 1912 г. Район Мие ? 27 400 26,830
„Хирато“ 25 май 1912 г. Район Мие 4998 29 536 27,140
„Яхаги“ Май 1912 г. остров Аваджишима 4970 26 149 26,786

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основното въоръжение на крайцерите се състои от осем 152 mm оръдия тип 41 с дължина на ствола 45 калибра (по едно на полубака и юта, четири в спонсони по бордовете от фокмачта и гротмачтата и две по бордовете от втория комин). Всички оръдия са разположени на въртящи се установки и имат бронирани щитове, максималната им далечина на стрелбата е 14 800 m при ъгъл на възвишение 18°. По борд стрелба могат да водят 5 оръдия от осемте, по носа и кърмата теоретически до 3. По схема на поместване на основните оръдия типа „Чикума“ е сходен с болшинството бронепалубни крайцери, но се отличава от тях (в т.ч. и „Тоне“) единният им калибър – 152 mm. Към момента на залагане на крайцерите от типа „Чикума“ такава особеност от строящите се кораби имат само британските крайцери от типа „Уеймът“ (заложени през същата 1910 г., но за сметка на по-бързото им построяване встъпили в строй по-рано)[7].

Допълнително има четири 76 mm оръдия тип 41 с дължина на ствола 40 калибра (на горната палуба пред и отзад първия коми), две 6,5 mm картечници Максим и шест 90 cm прожектора Сименс-Шукерт (по два на предния и задния мостик, по един на прожекторните площадки на фокмачтата и гротмачтата). Торпедното въоръжение, както и при „Тоне“, включва в себе си три 450 mm неподвижни еднотръбни торпедни апарата на средната палуба (един в ахтерхщевена, два по бордовете под кърмовия мостик) с общ боекомплект от 6 торпеда тип 44[8].

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Чикума“ са строени според програмата за 1907 г., временните обозначения по нея са: крайцери 2-ри ранг „И“, „Ро“ и „Ха“. Поръчките за тях са дадени през ноември 1908 г., на 23 декември 1909 г. те получават имената „Чикума“, „Яхаги“ и „Хирато“[Коментари 1] – в чест на две реки и залив[9]. Корабите са официално заложени в периода май до август 1910 г. (макар фактически работите на „Чикума“ и „Яхаги“ да започват на 1 април и 2 октомври 1909 г.), а в строй влизат в периода май-юли 1912 г[10]. Главният крайцер „Чикума“ се строи от арсенала на флота в Сасебо, непосредствено преди това построил и крайцера „Тоне“. „Яхаги“ и „Хирато“ са поръчани на частните корабостроителници на „Мицубиши“ и „Кавазаки“, ставайки първите построени от тях големи бойни кораби (преди това те строят само 381-тонни разрушители и куриерския съд „Могами“[11]).

Име Място на построяване Заложен Спуснат на вода Въведен в експлоатация Съдба
Чикума (筑摩) Арсенал на флота, Сасебо 23 май 1910 г.[10] 1 април 1911 г. [10] 17 май 1912 г.[10] Потопен като цел през 1935 г.
Яхаги (矢矧) Корабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки 20 юни 1910 г.[10] 3 октомври 1911 г.[10] 27 юли 1912 г.[10] Разкомплектова за метал през 1947 г.
Хирато (平戸) Корабостроителница на „Кавазаки“, Кобе 10 август 1910 г.[10] 29 юни 1911 г.[10] 17 юни 1912 г.[10] Разкомплектова за метал през 1947 г.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Канджи 平戸, с което се пише името и на залива, и на крайцера, понастоящем се чете като Хирадо. Но в периода на службата на кораба произношението се различава от съвременното и съответства при четене на Хирато. Виж книгата на Лакруа и Уелс, стр. 8.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крейсера типа „Тикума““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.