Лена Улин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лена Улин
Lena Olin
шведска актриса
Lena Olin in 2015.jpg
Родена
22 март 1955 г. (64 г.)
Националност Флаг на Швеция Швеция
Актьорска кариера
Активен период 1976–
Семейство
Съпруг Ласе Халстрьом

Уебсайт
Лена Улин в Общомедия

Лена Мария Йона Улин (на шведски: Lena Maria Jonna Olin) е шведска филмова, театрална и телевизионна актриса. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Като дъщеря на актьорите Стиг Улин и Брита Холмбери от рано проявява интерес към драмата. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на Ингмар Бергман, който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през октомври 1974 г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през 1976 г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „Лице срещу лице”. През 1990 г. получава номинация за „Оскар” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „Наричана още”. Към 2010 г. се е снимала в 42 филма.

От 1994 г. Лена Улин е омъжена за шведския режисьор Ласе Халстрьом („Защо тъгува Гилбърт Грейп“ 1993, „Шоколад“ 2000). Двамата живеят в Ню Йорк.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1976 Лице срещу лице Ansikte mot ansikte продавачка Ингмар Бергман
1982 Фани и Александър Fanny och Alexander Роза Ингмар Бергман

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]