Лена Улин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лена Улин
шведска актриса
Лена Улин 
Лена Улин и съпругът ѝ Ласе Халстрьом
Родена: 22 март 1955 г. (63 г.)

Лена Мария Йона Улин (на шведски: Lena Maria Jonna Olin) е шведска филмова, театрална и телевизионна актриса. Като дъщеря на актьорите Стиг Улин и Брита Холмбери от рано проявява интерес към драмата. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на Ингмар Бергман, който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през октомври 1974 г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през 1976 г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „Лице срещу лице”. През 1990 г. получава номинация за „Оскар” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „Наричана още”. Към 2010 г. се е снимала в 42 филма.

От 1994 г. Лена Улин е омъжена за шведския режисьор Ласе Халстрьом („Защо тъгува Гилбърт Грейп“ 1993, „Шоколад“ 2000). Двамата живеят в Ню Йорк.

Частична филмография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]