Ленивци

	Ленивци
	Кафявогърл ленивец (B. variegatus)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
клон:	Еутерии (Eutheria)
разред:	Pilosa
подразред:	Ленивци (Folivora)
	Научно наименование
	Folivora Delsuc et al., 2001
	Ленивци в Общомедия
	[ редактиране ]

Ленивците са бавноподвижни дървесни бозайници от групата на Непълнозъбите, разпространени в тропичните гори на Централна и Южна Америка. В съвременната класификация на Непълнозъбите (Xenarthra) ленивците се отнасят към разред Pilosa заедно с мравоядите, като се отделят в собствен подразред Folivora или Phyllophaga, и двете означаващи листояди съответно на латински и древногръцки. Съвременните ленивци се делят на две семейства: Трипръсти ленивци (Bradypodidae) и Двупръсти ленивци (Megalonychidae); общо шест вида.

Физическа характеристика

Тялото на ленивеца е компактно с дълги крайници и съкратен брой пръсти (два или три), снабдени с дълги и яки сърповидно извити нокти. За животни, живеещи по дърветата, съвременните ленивци са сравнително едри с дължина на тялото до около 70 см. Опашката при тях представлява незабележимо чуканче дълго 6-7 см., а главата е сравнително малка, с дребни закръглени уши, незабележими под дългата гъста козина. Те са с къси муцуни и с малки усти, в които като представители на Непълнозъбите имат само 18-20 слабо диференцирани зъба без корени и зъбен емайл. Освен това вместо обичайните седем шийни прешлена, двупръстите ленивци имат само шест, а трипръстите – девет.

Козината на ленивеца е едно от многото чудеса на природата, наблюдавани у това странно животно. За разлика от останалите бозайници, при които козината се спуска от гърба към коремната област, при ленивците тя расте в обратната посока – от корема към гърба, тъй като тези животни прекарват по-голямата част от живота си провесени от клоните с краката нагоре. Във влажните условия на тропическите гори в козината на ленивеца се развиват и синьо-зелени водорасли — уникален пример за симбиоза между бозайник и цианобактерии. Тези водорасли осигуряват на ленивеца не само отличен камуфлаж, но и някои важни хранителни вещества, които животното изблизва, почиствайки козината си. Всъщност на пръв поглед занемарената козина на ленивеца сама по себе си представлява една малка екосистема, приютяваща и редица непаразитиращи насекоми ^[1].

Начин на живот и хранене

Ленивците са отлично приспособени за дървесен начин на живот и хранене с растителна храна. Вън от закрилата на дърветата обаче ленивецът е изключително уязвим, макар и не съвсем безпомощен, благодарение на дългите си извити нокти. Във връзка с това, както и с начина си на хранене и метаболизма си ленивците прекарват по-голямата част от живота си висейки неподвижно по клоните на дърветата и придвижвайки се само при необходимост, но дори и тогава са изключително бавни; мускулната им маса е твърде малка и слаба за животни с такова тегло. От друга страна те са отлични плувци.

Въпреки флегматичното си поведение ленивците всъщност преуспяват в тропичните гори на Южна и Централна Америка. Според по-стари данни те прекарват по-голямата част от живота си в сън: 15-18 часа на ден, но по-нови изследвания сочат, че в природата те спят по-малко, около 10 часа в денонощието. На земята слизат много рядко – за да се преместят на друго дърво или веднъж седмично, с цел да уринират и да се изходят, като обикновено използват едно и също място за целта. Този навик е свързан със симбиозата на ленивеца и водораслите, гъбите и молците. Когато слезе от дървото, молците снасят яйца на мястото за дефекация, а възрастните молци търсят отново ленивци. Когато молците умрат, гъбите в козината на ленивеца ги разлагат и отдават амоний и други минерали, с които се захранват водораслите, които служат за храна на ленивците.^[2] Освен с тях тези животни се хранят предимно с листа, пъпки и филизи – главно на цекропии (Cecropia), каквито повечето останали горски обитатели не ядат. Тази растителната диета е бедна на хранителни вещества. Понякога ленивецът може да сдъвче и някое насекомо, малък гущер, не подминава и мърша. Има голям, специализиран, бавнохраносмилащ, многоделен стомах, в който специални бактерии разграждат твърдата растителност. Почти две трети от теглото на добре охранен ленивец се падат на съдържанието на стомаха му, като храносмилателният процес на това съдържание може да отнеме повече от месец. Всъщност метаболизмът на ленивците е повече от два пъти по-бавен, отколкото би могло да се очаква за бозайници с такива размери. Тази икономична ниска активност се отразява, както в бавноподвижността на животното (с оглед икономия на енергия), но и в поддържането от него на ниска и непостоянна телесна температура: 30-34 °C, когато животното е активно, и още по-ниска, когато си почива.

Естествените врагове на ленивците, като ягуарите и орлите харпии, не представляват сериозна заплаха за оцеляването им като вид, а по-скоро в съвременността ленивците стават жертва на човешката дейност. В Коста Рика например е установено, че повечето смъртни случаи при ленивците са вследствие на контакт с електрически стълбове или бракониери. За последните известно затруднение се явява това, че захватът на ленивците с нокти за клоните е толкова ефективен, че дори след като бъдат застреляни, те не падат на земята. Друго тяхно защитно приспособление е отличния им камуфлаж (защитна окраска), а самата им бавна подвижност ги прави изключително трудно забележими (когато въобще се придвижват – например ако се почувстват застрашени – то е с неповече от 4,5 метра в минута). Понеже обикновено за ленивеца е твърде енергоемко или просто невъзможно да избяга, ако бъде нападнат той често предпочита самоотбраната.

Размножаване

Женските ленивци обикновено отглеждат по едно малко годишно, но поради бавната им подвижност намирането на партньор може да отнеме повече време. Единственото малко на ленивеца се вкопчва в корема на майка си и единствената му грижа е да не се изпуска, както понякога се случва. В такива случаи, благодарение на здравата му структура падането само по себе си рядко е фатално за малкото ленивче, но то може да загине, ако по някаква причина майката не слезе за да го прибере от земята.

Еволюция и класификация

Изчезнали ленивци

Към времето на появата на човека в Новия свят през късния плейстоцен (около IX-VIII хил. пр.н.е.) в южноамериканските равнини са бродили и гигантски земни ленивци (от които особено известен е видът мегатерий (Megatherium)), но – както въобще голяма част от американската мегафауна – с настъпването на последната ледникова епоха измират, вероятно в резултат на комбинацията от климатичните промени и масовото изтребление, на което ги подлагат хората.

Съвременни ленивци

В по-старата литература съвременните ленивци се обединяват в семейство Ленивци (Bradypodidae)^[3], но въпреки външната си прилика и сходен начин на живот, трипръстите и двупръстите ленивци са достатъчно различни за да се делят на две отделни семейства, като пример за паралелно еволюционно развитие. Обикновено едни и същи гори биват обитавани от по един представител на двете семейства, като трипръстите ленивци се отличават с по един пръст повече на предните лапи, по-дребни са и по-бавноподвижни от двупръстите.

надразред Xenarthra – Непълнозъби
- разред Pilosa
  - подразред Folivora (Phyllophaga) – Ленивци
    - семейство Bradypodidae – Трипръсти ленивци
      - род Bradypus
        Bradypus tridactylus – Трипръст ленивец, светлогърл трипръст ленивец
        
        Bradypus variegatus – Кафявогърл трипръст ленивец
        
        Bradypus torquatus – Гривест трипръст ленивец
        
        Bradypus pygmaeus (Anderson & Handley 2001) – Трипръст ленивец джудже
    - семейство Megalonychidae – Двупръсти ленивци
      - род Choloepus
        Choloepus didactylus – Двупръст ленивец, двупръст ленивец на Линей
        
        Choloepus hoffmanni – Двупръст ленивец на Хофман

Вижте също

Източници

↑ Minds in the Making | Science and Technology | Wisdom in Nature // Архивиран от оригинала на 14 март 2008. Посетен на 8 януари 2009.
↑ A syndrome of mutualism reinforces the lifestyle of a sloth // Jonathan N. Pauli, Jorge E. Mendoza, Shawn A. Steffan, Cayelan C.Carey, Paul J. Weimer and M. Zachariah Peery Journal:Proceedings of the Royal Society B.
↑ Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 143

Mammal species of the world

Външни препратки

Защо трипръстите ленивци рискуват живота си, за да помогнат на молците? статия на National Geographic България

[1] Minds in the Making | Science and Technology | Wisdom in Nature // Архивиран от оригинала на 14 март 2008. Посетен на 8 януари 2009.

[2] A syndrome of mutualism reinforces the lifestyle of a sloth // Jonathan N. Pauli, Jorge E. Mendoza, Shawn A. Steffan, Cayelan C.Carey, Paul J. Weimer and M. Zachariah Peery Journal:Proceedings of the Royal Society B.

[3] Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 143

[1]

[2]

[3]