Ленинград (противолодъчен крайцер, 1966)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Ленинград“
Moskva class Leningrad flightdeck cruiser, aerial bow view.jpg
Флаг Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Противолодъчен крайцер от проекта „1123“
Производител Черноморски корабостроителен завод в Николаев, СССР.
Живот
Заложен 15 януари 1965 г.
Спуснат на вода 31 юли 1966 г.
Влиза в строй 22 април 1969 г.
Изведен от
експлоатация
5 декември 1992 г., утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 189,0 m[1]
Ширина 34,0 m[1]
Газене 7,5 m[1]
Задвижване 2 парни турбини ТВ-12-2;
4 парни водотръбни котли КВН-98/64;
2 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост 29 възела
(53,7 km/h)
Водоизместимост 11 290 t (стандартна)[1]
14 655 t (пълна)[1]
Броня няма
Екипаж 650 души
след 1976 г. – 758 човека
Далечина на
плаване
4 500 морски мили при 20 възела ход
Радиолокационна
станция (РЛС)
РЛС МР-600 „Восход“
РЛС МР-310 „Ангара-А“
РЛС РТР МПР-11-16 „Залив“
РЛС за РЕБ МП-150 и МП-152 „Гурзуф“ с комплекс за РЕППК-2
РЛС за опознаване „Кремний-2М
Хидроакустическа
система (ХАС)
подкилна ХАС МГ-342 „Орион“
БХАС МГ-312 „Вега“
ХАС за звукоподводна свръзка МГ-26 „Хоста“
Радиоелектронно
оборудване
жирокомпас „Курс-5“
2 лага „МГЛ-50“
ехолот „НЭЛ-6“
2 НРЛС „Дон
радиопеленгатор „АРП-50“
автонавигация АП-3 „Невка-2“
ИП „Огонь-50“
Въоръжение
Артилерия 2x2 57 mm;
Ракети 2x2 ПУ Б-187А за ЗРК М-11 „Шторм“ (96 ракети)
Хеликоптери 14 вертолета:
12x Ка-25ПЛ
2x Ка-25ПС
4 полетни площадки
2 подемника
Торпеда 2x5 533 mm ТА ПТА-53-1123 (демонтирани)
Други Противолодъчно въоръжение:
1x2 ПЛУР РПК-1 „Вихрь“ (8 ракети);
2x12 РБУ-6000
(144 РГБ-60)
„Ленинград“
в Общомедия

Ленинград е вторият и последен противолодъчен крайцер (ПКР) на ВМФ на СССР от проекта 1123. Eкипажа на крайцера се води войскова част 60009.

История на строителството[редактиране | редактиране на кода]

Приемният акт за предаването на ПКР „Ленинград“ на Военноморския флот на СССР е подписан на 22 април 1969 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След предаването на ПКР „Ленинград“ на Военноморския флот на СССР кораба влиза в състава на 21-ва бригада противолодъчни кораби на Черноморския флот.

На 20 март 1970 г. кораба (бордов № 848) излиза за първата си бойна служба в Средиземно море и Атлантическия океан. За 77 денонощия на далечния поход крайцера изминава около 20 хил. мили и взема участие в широкомащабните учения на ВМФ на СССР „Океан“ в Атлантическия океан.

На 4 август 1971 г. ПКР „Ленинград“ е посетен от Генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев с члена на Политбюрото на ЦК на КПСС, Министъра на отбраната на СССР Маршала на Съветския Съюз А.А. Гречко, Главнокомандващия ВМФ на СССР Адмирала на Флота на Съветския Съюз С.Г. Горшков и ръководителите на пет от страните-участници във Варшавския договор (Полша, ГДР, Румъния, България и Албания). Делегацията прави преход от гр. Севастопол до гр. Ялта с показателни стрелби от РПК-1 „Вихрь“, РБУ-6000 и АК-725.

През септември 1971 г. втора бойна служба в Средиземно море и Атлантическия океан. За 212 денонощия поход крайцера (бордов №845) посещава с дружествена визита порт Александрия (Египет), взема участие в ученията на ВМФ на СССР „Юг-71“ и „Вымпел“, а също участва в спасяването на авариралата ПЛ „К-19“ (първата съветска атомна ПЛ с балистични ракети от проекта 658) в Атлантическия океан и я съпровожда до гр. Североморск.

На 26 май 1972 г. пристига в гр. Севастопол и е поставен за текущ ремонт в Севморзавод „С. Орджоникидзе“ (№201 г. Севастопол).

Една от най-ярките страници в „биографията“ на ПКР „Ленинград“ е бойната операция по разминирането на Суецкия залив, изпълнена през 1974 г.
Изпълнил поставената задача, ПКР „Ленинград“, на 6 декември 1974 г., се връща в Севастопол, посещавайки по пътя портовете Бербера (Сомалия), Порт Луи (Мавриций), Малабо (Екваториална Гвинея) и Дакар (Сенегал).

През 1975 и 1976 г. крайцера излиза за продължителни (по шест месеца) бойни служби в Средиземно море, с визити в Александрия (Египет, 4 – 7 август 1975), Дубровник (Югославия, 30 октомври – 5 ноември 1975) и Сплит (Югославия, 14 – 19 октомври 1976).

След ремонт в ЧКЗ в Николаев (10 април 1977 – 18 септември 1978) ПКР „Ленинград“ има двумесечен поход в Средиземно море (1 юли – 31 август 1979), а след това – съвместено с бойната служба далечно плаване около Европа към Балтика и обратно (28 февруари – 26 август 1980). През юни крайцера стал на бочка на Нева – това е първата и последна негова визита в града, в чест на който той получава своето име.

Доста продължителна е и последващата бойна служба. На 1 август 1981 г. „Ленинград“ отплава от Севастопол за Балтийско море, където взема участие в маневрите „Запад-81“ (15 август – 16 септември). След това той осъществява следене на чуждите подводници в Средиземно море, заедно със стражевия кораб „Безукоризненный“ има посещение в Алжир (Алжир) и се връща в главната база на ЧФ едва на 5 март 1982 г.

Четиринадесетата бойна служба (22 февруари – 16 юни 1984) преминава предимно в Атлантика. „Ленинград“ заедно с североморския ГПК „Удалой“ и танкера „Золотой Рог“[2] посещава Хавана (26 – 30 март 1984), а след това участва в съвместните съветско-кубински маневри в Мексиканския залив и в ученията „Заслон-84“ по откриване на атомни подводни лодки в открития океан.

В хода на следващата бойна служба (18 август – 6 ноември 1984) ПКР „Ленинград“ съвместно с ГПК „Красный Крым“[3] и съдове за поддръжка изпълнява правителствената задача по разминирането на акваторията на Червено море при бреговете на Йемен и Етиопия. Траленето се осъществява с вертолети Ми-14 и Ка-25. Със завършването на операциите крайцера посещава порт Аден (Йемен, 8 – 28 септември 1984).

С връщането си крайцера преминава текущ ремонт в Севморзавод (5 август – 9 септември 1985), а след това – в ЧКЗ в Николаев (25 декември 1985 – 25 август 1987), а след това има още две бойни служби в Средиземно море (26 ноември 1988 – 15 юни 1989 и 15 март – 22 юни 1990). Според плановете ПКР „Ленинград“ трябва да влезе за основен ремонт, но финансирането за флота към това време вече чувствително е съкратено

На 24 юни 1991 г. кораба е изключен от състава на флота, а в навечерието на Новата година окончателно е разформируван екипажа. Церемонията по спускането на флага[4] преминава на 5 декември 1992 г., след което разукомплектованият крайцер е отбуксиран далеч в Северната бухты – към причалите на Троицката балка[5]. Там ПКР „Ленинград“ престоява още няколко години.

В нощта на 24 август 1995 г. кораба е отбуксиран за Индия, където в залива на град Аланг[6] е разглобен за метал.[7]

Памет, отражение в културата и изкуството[редактиране | редактиране на кода]

  • картина „Крайцера „Ленинград“ на ученията „Океан““ (Н. Денисов, 1970)[8]

Фотографии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Проект 1123. // Архив на оригинала от 2013-02-02. Посетен на 30.1.2013.
  2. танкер „Золотой Рог“
  3. БПК „Красный Крым“
  4. Флаг военно-морской – статия от Голяма съветска енциклопедия
  5. Троицкая балка
  6. Аланг. Где умирают корабли
  7. Балакин С. А., Заблоцкий В. П.. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова.. Москва.
  8. Е. И. Востоков. Грековцы. 2-е изд, доп. М., Воениздат, 1983. (вклейка)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. Коллекция, Яуза, ЭКСМО 2007
  • Андрей Лубянов Противолодочный крейсер „Ленинград“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ленинград (противолодочный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.