Ленкоран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ленкоран
Lənkəran
      
Герб
Montage of Lənkəran 2019.jpg
Azerbaijan relief location map.jpg
38.7536° с. ш. 48.8511° и. д.
Ленкоран
Страна Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан
Площ 70 km²
Надм. височина 76 m
Население 51 300[1] души
Пощенски код AZ4200
МПС код 42
Официален сайт lankaran.org
Ленкоран в Общомедия

Ленкоран (на азербайджански: Lənkəran, Ләнкәран, لنکران) – град в Азербайджан, на брега на Каспийско море, близо до южната граница с Иран, с население от 223,100 (2016 г.).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Най-старата форма на името е на фарси и означава „мястото, откъдето се вдига котва“ (на персийски: لنگرکنآن)[2] Друг възможен превод на името е от мидийски и означава граница, край, земята на каспийското племе Лан.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Град Ленкоран е построен в блатист район по протежение на северния бряг на едноименната река. Има останки от човешки селища в района, датирани от неолита, Бронзовата и Желязната епоха.

Руски войски щурмуват Ленкоран

Новата истоеия на селището започва от XVI век. Със смъртта на Надир Шах започва разпад и на Персийската империя, при което Сефевидът Сайед Абас основава в района Талъшко ханство през 1720-те години.[4] След Руско-персийската война от 1722 – 1723, Ленкоран попада за кратко в Руска империя, но през 1732 е предаден обратно на Иран, в съответствие с договора от Решт. След руско-персийската война от 1804 – 1813 руски контингент под командването на „Бича на Кавказа“ Пьотр Котляревски щурмува и превзема Ленкоранската крепост. След Гюлистанския договор 1813 година, Ленкоран отново е възстановен на Иран.[5] За трети път, съгласно Туркменчайския договор от 1828 след последната руско-персийска война, Каджаров Иран е принуден да отстъпи безвъзвратно града на Русия.

Aбсорбиран в Руската империя до ХХ век, градът влиза за кратко време в състава на Азербайджанската Демократична Република, а след Революцията през 1917 г. – на Азербайджанската ССР. През 1991 г., след разпадането на Съветския Съюз, Ленкоран става част от независим Азербайджан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Около града има пясъчни плажове, а сулфидни, хлоридни, натриево-калциеви минерални извори са разположени на 12 км на запад от града. Също така на запад се намират руините на двореца на Балабур, недалеч от селото със същото име.

Регионът разполага с обширни национални паркове, обитавани от разнообразие на флора и фауна. Държавният резерват Гъзъл-Агач е среда за повече от 250 вида растения, 30 вида риби и над 220 вида птици. Ленкоран е известен дом на желязното дърво Parrotia persica. Местна легенда разказва, че това е единственото дърво, което се дави във водата, откъдето идва и името желязно дърво. Исторически то е било използвано предимно за отопление, тъй като гори дълго и трудно гасне. Персийски леопард, подвид на леопардите, също живее в националния парк. През 1937 г. индивиди от вида Сенокосци са интродуцирани в района.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Ленкоран има влажен субтропичен климат (Cfa), подобен на средиземноморския климат. Ленкоран има хладна, влажна зима и изключително топло, сухо и много влажно лято. Максимално количество на валежите от 1600 до 1800 мм, най-голямо в Азербайджан.

Климатична таблица
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Доминиращ фактор в икономиката на Ленкоран са зеленчукопроизводството, чаеводството, отглеждането на цитрусови растения, пчеларството, риболова, а също отглеждането на зърнени култури. За това благоприятстват влажния субтропичен климат, наличието на плодородна обработваема земя и напоителни съоръжения, както и достатъчно трудови ресурси на града. В града от 1937 година работи първата основана в Азербайджан чаена фабрика.

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Ленкоран е дом на най-голямата талишка общност.

Религия и култура[редактиране | редактиране на кода]

Религия с най-голямата общност на последователите е Исляма. Повечето мюсюлмани – шиити и мюсюлмани, и Република Азербайджан се нарежда на второ място сред Шиитски процент от населението в света след Иран. в град известни джамия включват Кичик чарши джамия и Беюк чарши джамия.

През 2012 година заедно с Баку и Ганджа Ленкоран участва в движението Час на Земята.

Кухни[редактиране | редактиране на кода]

Ленкорань кухня до голяма степен влияе на мултикултурна история, оттам и голямо разнообразие от храни, произведени при Талышского ханство. Ленкоранская специалитети включва ляванги, кулча Ленкоранская, марж на ориз, бял ориз, тиква пилаф и туршу кебап.

Музика и мултимедия[редактиране | редактиране на кода]

В Bajilar фолклорен и танцов колектив.

Ленкорань е дом на няколко национални народни изпълнители, включително Bacılar (сестри) на националния Талышского народни и спортни танци на колектива.

Регионален канал Джануб ТЕЛЕВИЗИЯ и вестници Ленкорань седалище в град.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Хазар Ленкорань фенове в Ленкоранский градския стадион.

В града има един професионален футболен отбор, соревновавшаяся в НАЙ-полет на азербайджанския футбол – „Хазар Lankaran“, който играе в Премиер-Лигата на Азербайджан. Спортни площадки в града са Лянкяранском градския стадион и Лянкяранского Олимпийски спортен комплекс. стадионът е едно от местата на провеждане на груповата фаза от 2012 по футбол сред момичетата U-17 световната Купа.

През 2012 г. градът спечели за настаняване на европейски майстори по вдигане на тежести.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Състоянието на системата[редактиране | редактиране на кода]

Ленкорань има голям градската транспортна система, главно в управлявани от Министерството на транспорта.

Въздух[редактиране | редактиране на кода]

В Лянкяранском международно летище добре да се сервира с връзка към вътрешни и международни дестинации. Летище международния терминал е открит през септември 2008 г. и е на път да стане един от най-натоварените центрове в Азербайджан.

Железопътният[редактиране | редактиране на кода]

В града има железопътни връзки с историческия терминали в центъра на града в Баку на изток и Астара на юг.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Следните университети са в Ленкорань:

  • Ленкоранский Държавен Университет е основан през 1991 г., Ленкоранский Държавен Университет е Ленкорани първият университет, за да започнете курсове.

Известни жители[редактиране | редактиране на кода]

Някои от различни категории жители включват: генерал-майор от съветската танковите войски по време на Втората Световна Война Ази Асланов, генерал от артилерията в царската армия, Пенко Бек Мехмандаров, фолк-певицата и актриса театър Джахан Talyshinskaya, активист на Gergana Bayramalibeyova, поп певицата Илхам Гасымова, щангистът Туран Мирзоев, певицата Хагигат тази посока" и футболист Дмитрий Ralica.

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове – побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Ленкорань е побратимен с различни градове.

См. и[редактиране | редактиране на кода]

  • Ленкорань (област)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.pop-stat.mashke.org
  2. lənkəran on ozaramizdi.org
  3. А. Периханян (1982), Этимологические заметки // Историко-филологический журнал. Ереван. № 1, pp. 55 – 62
  4. Azerbaijan
  5. Timothy C. Dowling Russia at War: From the Mongol Conquest to Afghanistan, Chechnya, and Beyond pp 728 – 730 ABC-CLIO, 2 dec. 2014. ISBN 978-1598849486
  6. Посетен на 13 ноември 2014. (на руски)