Леонид Андреев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леонид Андреев
руски писател
Leonid andreev terijokiy.jpg
Роден: 21 август 1871 г.
Орел, Русия
Починал: 12 септември 1919 г.
(на 48 г.)
Финландия
Андреев - Портрет на Репин (1904)
Андреев с жена си, 1903
Музей на Андреев в Орел

Леонид Николаевич Андреев (21 август 1871, Орел, Руската империя - 12 септември 1919, Финландия) - руски писател, белетрист и драматург. Представител е на Сребърният век в руската литература. Смятан е за основател на руския експресионизъм. Ранните му творби са реалистични и поставят социални проблеми. По-късното му творчество е песимистично.

Биография[редактиране | edit source]

Той е роден в Орел, в заможно семейство на геодезиста Николай Андреев (1847-1889) и Анастасия Андреева - дъщеря на провален полски земевладелец. Още в детството си проявява интерес към четенето. Учи в класическата гимназия в Орел (1882-1891). Харесва творчеството ма Шопенхауер и Хартман. Младежката чувствителност и въображение на Леонид на няколко пъти го подбуждат да извърши безумия - на 17 години решил да изпита своята воля и легнал между релсите пред преближаващ се локомотив, за щастие това било без фатален край.

След като завършва гимназия, влязъл в юридическия факултет на Санктпетербургския университет. След смъртта на баща му финансовото състояние на семейството му се влошило и той започва да злоупотребява с алкохол. По едно време Андреев дори гладувал. В Санкт Петербург се пробвал да напише своите първи разкази, но в редакционната колегия, както Андреев припомня в мемоарите си, му ги върнали със смях. Поради удръжки за неплащане той се записва в Юридическия факултет на Московския университет.

През 1894 г. след провал в любовта, Андреев се опита да се самоубие. След този инцидент отново е принуден да живее в бедност: сега той трябва да се грижи за майка си и братята и сестрите, които се преместват в Москва.

През 1897 г. успешно завършва университета. През същата година започва своята журналистическа кариера във вестник "Москвски вестник" и "Куриер". Използва псевдонима Джеймс Линч. През 1898 г. вестник "Куриер" публикува първият му разказ - "Баргамот и Гараска". Истинската слава за него идва след публикуването на негов разказ през 1901 г. в списание "Живот".

През 1902 г. Андреев се жени за А. М. Велигорска - племенница на Тарас Шевченко. През същата година става редактор на вестник „Куриер“. С помощта на Максим Горки е публикуван в голям тираж първия том негови съчинения.

През 1906 г. писателят е принуден да отиде в Германия, където се ражда синът му Даниел. Жена му умира при раждането и е погребана в Москва в гробището на Новодевическия манастир. После той се установява на остров Капри, Италия, където живее с Максим Горки.

През 1908 г. Андреев се мести в Санкт Петербург и там написва първата си драма. По време на Първата световна война той пише драма със антинемско съдържание "Крал, законност и свобода". След Февруарската революция от 1917 г. е член на редакционната колегия на вестник „Руска воля“. След разделянето на Финландия от Русия е бил в изгнание. Последните произведения на писателя са пропити с песимизъм и омраза към болшевишките власти.

На 12 септември 1919 г. Андреев умира от сърдечна болест, причинена от опита му за самоубийство през 1894 г. Погребан е в Санкт Петербург.

През 1991 г. в Орел, в дома на писателя, е открита негова къща-музей.

Творчество[редактиране | edit source]

  • "Червен смях" - разказ - 1904 г.
  • "Към звездите" - драма - 1906 г.
  • "Човешкият живот" - 1907 г.
  • "Разказ за седемте обесени" - 1908 г.
  • "Цар Глад" - драма - 1908 г.
  • "Катерина Ивановна" - 1912 г.
  • "Тоз, който получава плесници" - драма - 1916 г.

Връзки[редактиране | edit source]