Леонид Леонов
| Леонид Леонов Леонид Леонов | |
|---|---|
| руски и съветски писател | |
 | |
| Роден | |
| Починал |
Москва, Русия |
| Погребан | Новодевическо гробище, Москва, Русия |
| Политика | |
| Литература | |
| Период | 1920 – 1994 |
| Жанрове | повест, роман, пиеса, очерк |
| Направление | социалистически реализъм |
| Награди | Държавна награда на СССР (1943) Ленинска награда (1957) |
| Уебсайт | |
| Леонид Леонов в Общомедия | |
Леонид Максимович Леонов (31 май 1899, Москва – 8 август 1994, Москва) е руски писател. Герой на социалистическия труд (1967). Носител на Държавна награда на СССР – 1943 г. и на Ленинска награда – 1957 г. Номиниран е за Нобелова награда за литература.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Баща му, Максим Леонов, е поет. Жени се за дъщерята на един търговец от Москва.[2][3] През дългия си живот е написал няколко романа, през голям интервал от време. Изявява се и като драматург. Пише и мемоари. Основните теми в произведенията му са драматичният конфликт между буржоазния и социалния морал и психология, промените в съзнанието на руската интелигенция, героизма на руските хора през Великата отечествена война.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- „Борсуци“ – роман – 1924 г.
- „Сот“ – роман – 1930 г.
- „Скутаревски“ – роман – 1932 г.
- „Руският лес“ – роман – 1953 г.
- „Евгения Ивановна“ – повест – 1964 г.
- „Обикновен човек“ – пиеса – 1941 г.
- „Нашествие“ – пиеса – 1942 г.
- „Златната карета“ – пиеса – 1946 г.
- „Пирамида“ – роман – 1994 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ АиФ. От Толстого до Бродского. Русская история Нобелевской премии по литературе. // Архивиран от оригинала на 2018-02-25. Посетен на 2018-02-25.
- ↑ Наталия Леонова. Из воспоминаний. «Метель» Архив на оригинала от 2016-07-20 в Wayback Machine. // mirleonova.org
- ↑ В 1926 году в «Русском евгеническом журнале» (вып. 3—4) была опубликована генеалогия Л. М. Леонова до шестого и пятого колена включительно со стороны матери и отца. Н. К. Кольцов сделал по этому поводу заключение: «Для евгениста эта родословная представляется не менее богатой с генетической точки зрения, чем помещичьи дворянские семьи, давшие крупных талантов. И нам отнюдь не приходится удивляться тому, что в последних поколениях она даёт нам такого талантливого, своеобразного писателя, как Л. М. Леонов. Родословная Петровых—Леоновых напоминает родословные всех крупных талантов, не исключая А. С. Пушкина и Л. Н. Толстого».
|
