Направо към съдържанието

Леонид Млечин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леонид Млечин
Леонид Михайлович Млечин
руски журналист
Роден
12 юни 1957 г. (67 г.)

Учил въвФакултет по журналистика на Московския университет
НаградиОрден „Дружба“ (2011)
ТЕФИ (2007)

Уебсайтmlechinshistory.ru
Леонид Млечин в Общомедия

Леонид Миха́йлович Млечин (на руски: Леони́д Миха́йлович Мле́чин) е съветски и руски журналист, международен наблюдател, модератор на „Специално досие“ на „ТВ Център“ и двукратен носител на TEFI (2007, 2009). Член на Съюза на писателите (от 1986 г.) на Русия. Почетен работник на културата на Руската федерация.

Млечин е роден на 12 юни 1957 година в Москва. Син е на Ирина Млечина (родина 1935 г.), преводачка и филоложка. Негов втори баща е Виталий Сирокомски (1929 – 2006), съветски журналист. Завършва международния отдел на Факултета по журналистика в Московския държавен университет[1] през 1979 година. От 1979 година. до 1993 година е репортер и колумнист в международното седмично списание „Модерни времена“. След това става редактор на международния отдел и заместник главен редактор на вестник „Известия“. От 1994 г. е водещ на седмичното предаване „Де факто“ по канал „Русия“. Той е и член на тяхната редакционна колегия до 1996 година. От 1997 до 1999 година Млечин е автор и водещ на седмичното актуално предаване „Целият свят без граници“.[2] През ноември 1997 година става автор и водещ на седмичното предаване „Късна вечеря“. През 1997 година прави седмичното актуално предаване „Седмият ден“ по „ТВ Център“. През януари 1998 година Млечин е автор и водещ на публицистичното предаване „Особена папка“. През септември 1999 година става водещ коментатор на ежедневното актуално предаване „Събития“. От юли до декември 2010 година е ководещ на „Съдилището на времето“.

Млечин е редовен сътрудник и член на редакционната колегия на списание „Ново време“, вестник „Експерт“. Млечин редовно се появява в предаването „Особое мнение“ на „Ехото на Москва“.

Автор на много книги, преведени на английски, японски, испански, полски и други езици.

  • Млечин Л. М. Деца с лишено детство. Есета. – Москва: Поз. Лит., 1980.
  • Mlechin LM Syrokomsky VA Деца, които са лишени от детство, Ню Йорк : Детски книги, 1980, 145s.
  • Млечин Л. М. Границата на лудостта. Политическата история. – М. Мол. Страж, 1983 г.
  • Млечин Л. М. Проект „Валхала“. Политическата история. – М. Мол. Страж, 1983. 127., Ил. (серия „Стрела“)
  • Mlechin LM Последно нещо инспектор Imai. М. Юридическа литература. 1984 224s.
  • Млечин Л. М. Специален агент на ФБР . - Москва: Юридически. Лит., 1989.
  • Млечин Л. М. В сянката на светилището. Есета. – Москва: Поз. Лит., 1990.
  • Млечин Л. М. Моите другари диктатори.
  • Млечин Л. М. Най-голямата мистерия на фюрера.
  • Млечин Л. М. Руската армия между Троцки и Сталин.
  • Млечин Л. М. КГБ . Председатели на органи на държавна сигурност. Разсекретена съдба.
  • Млечин Л. М. Късна вечеря.
  • Млечин Л. М. Кой бомбардира Америка. Империя на терора „Червени бригади“ до „Ислямски джихад“.
  • Млечин Л. М. Кратък живот, дълга смърт.
  • Млечин Л. М. История на външното разузнаване. Кариера и съдба.
  • Млечин Л. М. Известни самоубийства.
  • Млечин Л. М. Свят. Случайна война.
  • Млечин Л. М. Железен Шурик.
  • Млечин Л. М. Мрежа Москва-ОГПУ-Париж, М.: Краят на века, 1991, 207s.
  • Млечин Л. М. „Земеделски репортажи от Париж“, ИПК „Московская правда“, 1992 г., 64c.
  • Млечин Л. М. Алиби за страхотен певец [Танц с генерал] (серия „Супершпионки ХХ век“), М. Гей, 1997, 272s.
  • Млечин Л. М. Евгений Примаков. Историята на нечия кариера, Москва, 1999 г.
  • Млечин Л. М. Кремъл. Президентите на Русия. Стратегия на властта от Елцин до Путин . - М.: Центрполиграф, 2002. – 703 с. ISBN 5-227-01931-2.
  • Млечин Л. М. Брежнев. М .: Млада гвардия, 2008. 624 c., Ill. (Поредица от „велики хора“) ISBN 978-5-235-03114-2.
  • Млечин Л. М. Евгений Примаков. М.: Млада гвардия, 2008 (поредица от „велики хора. Биографията продължава“).
  • Млечин Л. М. МВнР. Министрите на външните работи: романтици и циници. – М.: Центрполиграф, 2001.
  • Млечин Л. М. Известно самоубийство. – М .: Детектив Прес, 2001.
  • Млечин Л. М. Студената война : политика, генерали, офицери от разузнаването. – Москва Центрополиграф, 2009. – 274 с.
  • Млечин Л. М. Шелепин . - 2009. – 389 c., Ил. – 3000 бр. – ISBN 978-5-235-03221-7.
  • Млечин Л. М. Защо Сталин уби Троцки. – М.: Центрполиграф, 2010. – 351 с. ISBN 978-5-227-02270-7.
  • Mlechin L.M. Furtseva. – 2011.
  • Млечин Л. М. Мюнхен 72: Кървава олимпиада . - М.: „Яуза“ „Ексмо“ 2005 г.
  • Млечин Л. М. Путин, Буш и войната в Ирак . - М.: „Яуза“ „Ексмо“ 2005 г.
  • Млечин Л. М. Назарбаев. Групов портрет на президента. 2011 г.
  • Млечин, Леонид. Обстоятелства около смъртта на господин N. Пловдив, Христо Г. Данов, 1986. с. 272.
  • Млечин, Леонид. Мосад - тайната война. София, Труд, 2005. ISBN 9545285427. с. 478.
  • Млечин, Леонид. Шелепин и ликвидирането на Бандера. София, Паритет, 2017. ISBN 9786191531608. с. 280.
  • Млечин, Леонид. Един ден без Сталин. София, Паритет, 2017. ISBN 9786191531370. с. 320.
  • Млечин, Леонид. Руското контраразузнаване. Животът и съдбата на главните разузнавачи. София, Паритет, 2017. ISBN 9786191531592. с. 392.
  • Млечин, Леонид. Как Адолф Хитлер покори Германия и половината свят. София, Паритет, 2018. ISBN 9786191531981. с. 316.
  • Млечин, Леонид. Путин и Тръмп - врагове, съперници или конкуренти. София, Паритет, 2019. ISBN 9786191532124. с. 232.
  • Млечин, Леонид. Евгений Примаков. София, Паритет, 2019. ISBN 9786191532018. с. 280.
  • Млечин, Леонид. Известни терористи. София, Паритет, 2019. ISBN 9786191532391. с. 264.
  • Млечин, Леонид. Нож в гърба. София, Паритет, 2019. ISBN 9786191532308. с. 240.
  • Млечин, Леонид. Тайни и загадки на Студената война. София, Паритет, 2019. ISBN 9786191532353. с. 264.
  • Млечин, Леонид. Главните разузнавачи на Русия. София, Паритет, 2022. ISBN 9786191534869. с. 256.
  • Млечин, Леонид. Най-голямата тайна на Хитлер. София, Паритет, 2022. ISBN 9786191534746. с. 256.
  1. Леонид Млечин // paritetbg.com. Посетен на 6 май 2025.
  2. Леонид Млечин // litres.ru. Посетен на 6 май 2025.