Леонхард Франк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леонхард Франк
Leonhard Frank
Leonhard Frank 1929.jpg
Леонхард Франк през 1929 г.
Роден 4 септември 1882 г.
Починал 18 август 1961 г. (78 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, пиеса
Награди Награда Теодор Фонтане (1914)
Награда Клайст (1918)
Уебсайт Страница в IMDb
Леонхард Франк в Общомедия

Леонхард Франк (на немски: Leonhard Frank) е немски писател, автор на романи, разкази и пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Леонхард Франк е роден през 1882 г. във Вюрцбург. Изучава живопис и графика в Мюнхен. Получава признание с първия си роман „Разбойническа банда“ („Die Räuberbande“) (1914), за който още с излизането му получава литературната награда Теодор Фонтане.

По време на Първата световна война Франк живее от 1915 до 1918 г. в Швейцария, където пише поредица от пацифистки разкази, публикувани през 1917 г. под заглавието „Човекът е добър“ („Der Mensch ist gut“).

След войната се завръща в Германия и живее като писател на свободна практика. През 1928 г. е избран за член на Пруската академия на изкуствата в Берлин. Когато през 1933 г. на власт идват националсоциалистите, книгите му са публично изгорени, а той е изключен от Пруската академия. Франк трябва да емигрира за втори път. Отива отново в Швейцария, после в Лондон и Париж, накрая през 1940 г. с фалшив чешки паспорт бяга при авантюристични условия в САЩ. (Още през 1934 г. му е отнето германското гражданство.[1]) През 1950 г. се завръща в Мюнхен. Там умира през 1961 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-значимите ранни новелистични творби на Леонхард Франк са „В последния вагон“ („Im letzten Wagen“) (1925) и „Карл и Ана“ („Karl und Anna“) (1926), като последната драматизира през 1929 г.

В Западна Германия писателят има затруднения като социалист. Едва през 1952 г. излиза автобиографичният му роман „Отляво, дето е сърцето“ („Links, wo das Herz ist“).

Романите и пиесите на Леонхард Франк са известни със сензационния си характер. Прозата му е компактна и строга. Този стил писателят използва ефективно, за да разработва любимата си тема – щетите, нанесени от буржоазното общество върху индивидуалния дух.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Räuberbande, 1914
  • Der Bürger, 1924
  • Das Ochsenfurter Männerquartett, 1927
  • Bruder und Schwester, 1929
  • Von drei Millionen drei, 1932
  • Traumgefährten, 1936
  • Mathilde, 1948
  • Die Jünger Jesu, 1947
  • Links, wo das Herz ist (autobiographischer Roman), 1952
Отляво, дето е сърцето, изд.: Народна култура, София (1961), прев. Стефан Станчев

Новели[редактиране | редактиране на кода]

Леонхард Франк, В последния вагон (1925)
  • Die Ursache, 1915
  • Der Mensch ist gut, 1917
  • Der Vater, 1918
  • Die Mutter, 1919
  • An der Landstraße, 1925
  • Die Schicksalsbrücke, 1925:
    • Der Beamte
    • Zwei Mütter
  • Im letzten Wagen, 1925, 1926
  • Karl und Anna, 1926
  • Der Streber u. a. Erzählungen, 1928
  • Die Entgleisten, 1929
  • Deutsche Novelle, 1954
  • Das Portrait, 1954
  • Berliner Liebesgeschichte, 1955
  • Michaels Rückkehr, 1957
  • Kurzgeschichten, 1961

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Ursache, 1929
  • Karl und Anna, 1929
  • Hufnägel, 1930
  • Der Außenseiter, 1937
  • Maria, 1939
  • Die Kurve 1955
  • Die Hutdynastie, 1955
  • Baccarat, 1957
  • Ruth, 1960

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Hut
  • Jahrmarkt
  • Atmen
  • Das Porträt
  • Fünf Pfennige
  • Emil Müller
  • Der Heiratsvermittler
  • Berliner Liebesgeschichte
  • New Yorker Liebesgeschichte, 1946

Награди и отличия (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michael Hepp (Hrsg.), Die Ausbürgerung deutscher Staatsangehöriger 1933–45 nach den im Reichsanzeiger veröffentlichten Listen, Band 1, De Gruyter Saur, München / New York / London / Paris, 1985

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]