Леополд I (Свещена Римска империя)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Леополд I.

---

Леополд I Leopold I
император на Свещената Римска империя
Роден	9 юни 1640 г. Виена, Хабсбургска монархия
Починал	5 май 1705 г. Виена, Хабсбургска монархия
Погребан	Императорска крипта, Виена, Австрия
Религия	Католическа църква
Управление
Период	18 юли 1658 – 5 май 1705
Предшественик	Фердинанд III
Наследник	Йозеф I
Други титли	Крал на Унгария (от 1655 г.) Крал на Бохемия (от 1656 г.)
Отличия
Семейство
Род	Хабсбурги
Баща	Фердинанд III
Майка	Мария-Анна Испанска
Братя/сестри	Мариана Австрийска Мария Анна Йозефа Австрийска Елеонора Австрийска Фердинанд IV Хабсбург Карл Йозеф фон Хабсбург
Съпруга	Клавдия Фелисита Австрийска (1673 – 1676) Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1676) Маргарита-Тереза Испанска (1666 – 1673)
Деца	Мария Антония Австрийска Йозеф I Мария Елизабет Австрийска Мария-Анна Австрийска Карл VI Мария Магдалена Австрийска
Подпис
Леополд I в Общомедия

Леополд I (на немски: Leopold I, Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician), VI. от фамилията Хабсбург, e от 1658 до 1705 г. император на Свещената Римска империя, също крал на Унгария (от 1655), Бохемия (от 1656), Хърватия и Славония (от 1657).

Произход

Той е вторият син на император Фердинанд III и Мария-Анна Испанска.

Управление

Борба с турците

На 26 януари 1683 г. Леополд I подписва договор за отбранителен съюз срещу турците с Бавария. През юли същата година Виена е обградена, но турците са победени с помощта на войски, под командването на полския крал Ян Собески, и включващи баварски войски, начело с баварския курфюрст Максимилиан II Емануел. Впоследствие Леополд I води контраофанзивата срещу турците, която води до отвоюването на цяла Унгария и Белград.

Крал Ян Собиески среща Леополд I след битката при Виена, 12 септември 1683 г.

На 6 април 1690 г. император Леополд I издава манифест, с който подтиква „всичките народи които живеят в Албания, Сърбия, Мизия, България, Силистрия, Илирия, Македония и Расция, да се присъединят към австрийците срещу турците, и да се вдигнат на оръжие.

Прусия става кралство

Още от 1693 година курфюрстът на Бранденбург Фридрих започва преговори с императора по въпроса за своето короноване с пруската корона.

При Леополд с огромен авторитет се ползва набожният католик Вагнер, след това йезуитът Волф: те убеждават императора да не се съгласява с молбата на курфюрста на Бранденбург. Нещата за Леополд се променят през 1700 година и пред вида на надигащата се Война за испанското наследство (1701 – 1713), той започва да търси съюзници сред имперските князе. Тогава най-щедра помощ му предлага Фридрих, изисквайки срещу това да получи пруската корона. През декември 1700 година последва императорското съгласие, а още през ноември същата година Фридрих встъпва в съюз с Австрия.

Формално в Германия има крал – този титул от IX век принадлежи на императора на Свещената Римска империя, който се нарича „римски“, а след Максимилиан I „германски крал“. Затова титулът на Фридрих звучи като „Крал в Прусия“, подчертавайки с това, че се намира в Бранденбург, входящ в състава на Империята, затова той е васал на императора. На 18 януари 1701 г. Фридрих е коронясан в Кьонигсберг.

Леополд и изкуството

Леополд е талантлив композитор, диригент на своя камерен оркестър, свири на няколко инструмента. Пише повече от 230 композиции. Говори немски, латински, френски, испански и италиански. Интересува се от литература, наука и история. Ръководи основата от него „Академия Леоплодина“ през 1652 г. като Academia Naturae Curiosorum в Швайнфурт. През 1687 г. строи новия дворец Шьонбрун във Виена.

Семейство

Първи брак: през 1666 г. със своята племенница инфанта Маргарита-Тереза Испанска (1651 – 1673), дъщеря на сестра му Мариана Австрийска и испанския крал Филип IV Испански. Те имат четири деца:

• Фердинанд Венцел (1667 – 1668), ерцхерцог на Австрия.
• Мария Антония Австрийска (1669 – 1692), ерцхерцогиня на Австрия, омъжена 1685 г. за Максимилиан II Емануел, курфюрст на Бавария
• Йохан Леополд (*/† 1670), ерцхерцог на Австрия.
• Мария Анна Антония (*/† 1672), ерцхерцогиня на Австрия.

Втори брак: през 1673 г. в Грац с втората си братовчедка Клавдия Фелисита Австрийска-Тирол (1653 – 1676). Те имат две деца, които умират малки:

• Анна Мария София (*/† 1674)
• Мария Йозефа Клементина (1675 – 1676)

Трети брак: през 1676 г. в Пасау с Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1655 – 1720), дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм и съпругата му Елизабет фон Хесен-Дармщат. Двамата имат десет деца:

• Йозеф I (1678 – 1711), император на Свещената Римска империя, ∞ 1699 Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (1673 – 1742)
• Мария Христина Йозефа (*/† 1679)
• Мария Елизабет Австрийска (1680 – 1741), щатхалтерка на Австрийска Нидерландия
• Леополд Йозеф (1682 – 1684)
• Мария-Анна Австрийска (1683 – 1754), ∞ 1708 крал Жуау V от Португалия (1689 – 1750)
• Мария Терезия (1684 – 1696)
• Карл VI (1685 – 1740), император на Свещената Римска империя, ∞ 1708 Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1691 – 1750)
• Мария Йозефа (1687 – 1703)
• Мария Магдалена Австрийска (1689 – 1743), неомъжена
• Мария Маргарета (1690 – 1691)

• Портрети на съпругите и децата на Леополд
• 

  Маргарита-Тереза Испанска,
  първа съпруга

• 

  Клавдия Фелисита Австрийска-Тирол, втора съпруга

• 

  Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург, трета съпруга

• 

  Мария Антония

• 

  Йозеф I

• 

  Мария Елизабет

• 

  Мария Анна Йозефа

• 

  Карл VI

• 

  Мария Магдалена

Библиография

• Volker Press: Leopold I., Kaiser. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 256 – 260 (Digitalisat).
• Anton Schindling: Leopold I. Anton Schindling, Walter Ziegler: Die Kaiser der Neuzeit. 1519 – 1918. Heiliges römisches Reich, Österreich, Deutschland. Beck, München 1990 ISBN 3-406-34395-3, S. 169 – 185.
• Karl Schwarz: Leopold I., römischer König, deutscher Kaiser. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 1501 – 1505.
• Maria Goloubeva, The Glorification of Emperor Leopold I in Image, Spectacle and Text (Mainz, 2000) (Veröffentlichungen des Instituts für Europäische Geschichte. Abteilung für Universalgeschichte, 184).
• Jutta Schumann, Die andere Sonne. Kaiserbild und Medienstrategien im Zeitalter Leopolds I (Berlin, 2003) (Colloquia Augustana, 17).

Външни препратки

• Quellen zum Hofstaat Kaiser Leopolds I Архив на оригинала от 2014-12-14 в Wayback Machine..
• Free scores by Leopold I, Holy Roman Emperor, the International Music Score Library Project