Леополд I (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Леополд I.

Леополд I
Leopold I
Император на Свещената Римска империя
Benjamin von Block 001.jpg
Роден
Починал
Погребан Императорска крипта, Виена, Австрия

Религия Католическа църква
Управление
Период 18 юли 1658 – 5 май 1705 г.
Предшественик Фердинанд III
Наследник Йозеф I
Други титли Крал на Унгария (от 1655 г.)
Крал на Бохемия (от 1656 г.)
Отличия Рицар на бургундския орден на Златното руно
Middle Coat of Arms of Leopold I, Holy Roman Emperor.svg
Семейство
Род Хабсбурги
Баща Фердинанд III
Майка Мария-Анна Испанска
Братя/сестри Мариана Австрийска
Мария Анна Йозефа Австрийска
Елеонора Австрийска
Фердинанд IV Хабсбург
Карл Йозеф фон Хабсбург
Съпруга Клавдия Фелисита Австрийска (1673 – 1676)
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1676)
Маргарита-Тереза Испанска (1666 – 1673)
Деца Мария Антония Австрийска
Йозеф I
Мария Елизабет Австрийска
Мария-Анна Австрийска
Карл VI
Мария Магдалена Австрийска
Подпис Leopold I signature.jpg
Леополд I в Общомедия

Леополд I (на немски: Leopold I, Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician), VI. от фамилията Хабсбург, e от 1658 до 1705 г. император на Свещената Римска империя, също крал на Унгария (от 1655), Бохемия (от 1656), Хърватия и Славония (от 1657).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на император Фердинанд III и Мария-Анна Испанска.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Крал Ян Собиески среща Леополд I след Битката при Виена, 12 септември 1683 г.

Борба с турците[редактиране | редактиране на кода]

На 26 януари 1683 г. Леополд I подписва договор за отбранителен съюз срещу турците с Бавария.

През юли същата година Виена е обградена, но турците са победени с помощта на войски, под командването на полския крал Ян Собески, и включващи баварски войски, начело с баварския курфюрст Максимилиан II Емануел.

Впоследствие Леополд I води контраофанзивата срещу турците, която води до отвоюването на цяла Унгария и Белград. [1]

На 6 април 1690 г. император Леополд I издава манифест, с който подтиква „всичките народи които живеят в Албания, Сърбия, Мизия, България, Силистрия, Илирия, Македония и Расция, да се присъединят към австрийците срещу турците, и да се вдигнат на оръжие.

Прусия става кралство[редактиране | редактиране на кода]

Още от 1693 година курфюрстът на Бранденбург Фридрих започва преговори с императора по въпроса за своето короноване с пруската корона.

При Леополд с огромен авторитет се ползва набожният католик Вагнер, след това йезуитът Волф: те убеждават императора да не се съгласява с молбата на курфюрста на Бранденбург. Нещата за Леополд се променят през 1700 година и пред вида на надигащата се Война за испанското наследство (1701 – 1713), той започва да търси съюзници сред имперските князе. Тогава най-щедра помощ му предлага Фридрих, изисквайки срещу това да получи пруската корона. През декември 1700 година последва императорското съгласие, а още през ноември същата година Фридрих встъпва в съюз с Австрия.

Формално в Германия има крал – този титул от IX век принадлежи на императора на Свещената Римска империя, който се нарича „римски“, а след Максимилиан I „германски крал“. Затова титулът на Фридрих звучи като „Крал в Прусия“, подчертавайки с това, че се намира в Бранденбург, входящ в състава на Империята, затова той е васал на императора. На 18 януари 1701 г. Фридрих е коронясан в Кьонигсберг.

Леополд и изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Леополд е талантлив композитор, диригент на своя камерен оркестър, свири на няколко инструмента. Пише повече от 230 композиции. Говори немски, латински, френски, испански и италиански. Интересува се от литература, наука и история. Ръководи основата от него „Академия Леоплодина“ през 1652 г. като Academia Naturae Curiosorum в Швайнфурт. През 1687 г. строи новия дворец Шонбрун във Виена.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: През 1666 г. за своята племенница инфанта Маргарита-Тереза Испанска (1651 – 1673), дъщеря на сестра му Мариана Австрийска и испанския крал Филип IV Испански.

Те имат четири деца:

  • Фердинанд Венцел (1667 – 1668), ерцхерцог на Австрия.
  • Мария Антония (1669 – 1692), ерцхерцогиня на Австрия, омъжена 1685 г. за Максимилиан II Емануел, курфюрст на Бавария
  • Йохан Леополд (*/† 1670), ерцхерцог на Австрия.
  • Мария Анна Антония (*/† 1672), ерцхерцогиня на Австрия.

Втори брак: През 1673 г. в Грац с втората си братовчедка Клавдия Фелисита Австрийска-Тирол (1653 – 1676).

Те имат две деца, които умират малки:

  • Анна Мария София (*/† 1674)
  • Мария Йозефа Клементина (1675 – 1676)

Трети брак:През 1676 г. в Пасау с Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1655 – 1720), дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм и съпругата му Елизабет фон Хесен-Дармщат. Двамата имат десет деца:

Портрети на съпругите и децата на Леополд[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Volker Press: Leopold I., Kaiser. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 256 – 260 (Digitalisat).
  • Anton Schindling: Leopold I. Anton Schindling, Walter Ziegler: Die Kaiser der Neuzeit. 1519 – 1918. Heiliges römisches Reich, Österreich, Deutschland. Beck, München 1990 ISBN 3-406-34395-3, S. 169 – 185.
  • Karl Schwarz: Leopold I., römischer König, deutscher Kaiser. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 1501 – 1505.
  • Maria Goloubeva, The Glorification of Emperor Leopold I in Image, Spectacle and Text (Mainz, 2000) (Veröffentlichungen des Instituts für Europäische Geschichte. Abteilung für Universalgeschichte, 184).
  • Jutta Schumann, Die andere Sonne. Kaiserbild und Medienstrategien im Zeitalter Leopolds I (Berlin, 2003) (Colloquia Augustana, 17).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 66.