Лео Рудолф Раубал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лео Рудолф Раубал
Leo Rudolf Raubal
племенник на Адолф Хитлер
Роден
Лео Рудолф Раубал младши
Починал
18 август 1977 г. (70 г.)
ПогребанЛинц, Австрия

Националност Австрия
Работилучител по химия
Семейство
БащаЛео Раубал
МайкаАнгела Хитлер
Братя/сестриГели Раубал
ДецаПетер Раубал
Други родниниАдолф Хитлер (чичо)[1]
Уилям Патрик Хитлер (първи братовчед)
Хайнц Хитлер (първи братовчед)

Лео Рудолф Раубал (на немски: Leo Rudolf Raubal) е полуплеменник на германския нацистки лидер Адолф Хитлер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лео Раубал младши работи в Залцбург като учител по химия. Той посещава спорадично майка си, докато живее в Берхтесгаден. Подобно на неговия по-малък братовчед Хайнц Хитлер, но за разлика от братовчед си Уилям Патрик Хитлер, Лео Раубал е „любимият племенник на лидера“, а Хитлер обича да прекарва времето си с него.[2] Въпреки това, според Уилям Патрик Хитлер, Лео не харесва чичо си Адолф и го обвинява за смъртта на сестра си Гели Раубал. Това обаче не може да бъде потвърдено, като Лео казва през 1967 г., че Хитлер е „абсолютно невинен“, според историка Вернер Мазер.[3]

През войната[редактиране | редактиране на кода]

Преди войната става управител на стоманодобивната промишленост в Линц. През октомври 1939 г. той е прехвърлен в Луфтвафе и е лейтенант в инженерния корпус. Той има прилика с Адолф Хитлер и понякога служи за негов двойник по време на войната.[4]

Той е ранен през януари 1943 г. по време на битката при Сталинград[5], а Фридрих Паулус иска от Хитлер самолет да евакуира Раубал в Германия.[6] Хитлер отказва и Раубал е заловен от руснаците на 31 януари 1943 г.

Хитлер дава заповед да се проучи възможността за размяна на затворници за синът на Сталин Яков Джугашвили, който е заловен от германците на 16 юли 1941 г.[7] Сталин отказва да го размени нито с Раубал, нито с Фридрих Паулус, и казва, че „войната е война“.[8][9][10]

Задържане в Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

Лео Раубал е в затворите в Москва и е освободен на 28 септември 1955 г., след което се завръща в Австрия.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Той живее и работи в Линц като учител. Умира по време на почивка в Испания. Погребан е на 7 септември 1977 г. в Линц. Лео Раубал младши има син Петер (роден през 1931 г.), който заедно със сина на Елфриде (сестра му), Хайнер Хохегер и тримата сина на Уилям Патрик Хитлер, са най-близките живи роднини на Адолф Хитлер. Петер Раубал е пенсиониран инженер, който живее в Линц, Австрия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колективен нормативен архив.
  2. Mitchell, Otis C. Hitler's stormtroopers and the attack on the German Republic, 1919 – 1933. Jefferson, N.C., McFarland & Co., 2008. ISBN 0-7864-3912-2. с. 30.
  3. Werner Maser, Werner. Adolf Hitler. Bechtle, 1972. ISBN 0-252-00897-9. с. 23.
  4. www.telegraph.co.uk
  5. Deighton, Len. Winter: a novel of a Berlin family. New York, Knopf, 1987. ISBN 0-394-55177-X. с. 464.
  6. Hauner, Milan. Hitler: a chronology of his life and time. London, Macmillan, 1983. ISBN 0-333-30983-9. с. 181.
  7. Elliott, Mark R. Pawns of Yalta: Soviet refugees and America's role in their repatriation. Urbana, University of Illinois Press, 1982. ISBN 0-252-00897-9. с. 185.
  8. Beevor, Antony. The Second World War. Great Britain, Weidenfeld & Nicolson, 2012.
  9. Bailey, Ronald Albert. Prisoners of war. Alexandria, Va., Time-Life Books, 1981. ISBN 0-8094-3391-5. с. 123.
  10. Tolstoy, Nikolai. The secret betrayal. New York, Scribner, 1978. ISBN 0-684-15635-0. с. 296.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leo Rudolf Raubal Jr. в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​