Лео Таксил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лео Таксил
Léo Taxil
Leo taxil.jpg
Псевдоним Лео Таксил
Роден Мари Жозе Габриел Антоан Жоган-Пажес
21 март 1854 г.
Починал 31 март 1907 г. (53 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Франция Франция
Тема антиутопия
Лео Таксил в Общомедия

Лео Таксил (на френски: Léo Taxil) е псевдоним на Мари Жозе Габриел Антоан Жоган-Пажес - френски писател и журналист, известен антиутопист и автор на многобройни антирелигиозни пародии.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Марсилия в семейство на служещ, Лео Таксил придобива известност със своите антиклерикални съчинения в периода 1879 - 1884 г. в които осмива юдаизма и базираното на него християнство, ставайки и автор на Забавна Библия (пародия на Стария завет), както и на Забавно Евангелие или Живота на Исус, с което произведение взема на подбив Новия завет.

През 1885 г. се отрича от предходните си творби встъпвайки в лоното на католицизма, след което насочва перото си срещу франкмасоните и скритите привърженици на сатанизма сред последователите на тамплиерите във Франция. Книгите му жънат невероятен успех сред читателите. През 1896 г. става един от организаторите на Антимасонски църковен конгрес в Тренто, но скоро след това (на 19 април 1897 г.) заявява пред Парижкото географско дружество, че е разигравал църквата със своята набожност заедно с двама свои приятели в продължение на 12 години (вижте Измама на Таксил).

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Таксиль, Лео“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.