Лео Тиндеманс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лео Тиндеманс
белгийски политик

Роден
Починал
Едегем, Белгия

Учил вЛьовенски католически университет
Гентски университет
Харвардски университет
НаградиДоктор хонорис кауза (18 ноември 1978)
Политика
ПартияХристияндемократически и фламандски
Лео Тиндеманс в Общомедия

Лео Тиндеманс (на нидерландски: Leonard Clemence Tindemans), роден на 16 април 1922 г. в Звейндрехт, Белгия, е министър-председател на Белгия от 25 април 1974 до 20 октомври 1978 г. Член на партията „Християндемократи и фламандци“. Депутат в Европарламента в периодите 1979 – 1981 и 1989 – 1999 г.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

В течение на продължителната си политическа кариера, Тиндеманс остава верен на консервативната Християнска народна партия (в края на 20 век, партията започва да се нарича „Христиандемократи и фламандци“), популярна в северозападната част на страната. Първият голям успех на Тиндеманс е избирането му за кмет на град Едегем – пост, който заема в периода 1965 – 1976 г. Заема министерски постове в няколко кабинета, сформирани от съпартийците му:

  • 1968 – 1972 г. – министър по въпросите на местното самоуправление
  • 1972 – 1973 г. – министър по въпросите на средния и малкия бизнес, свободните професии и селското стопанство
  • 1973 – 1974 г. – заместник министър-председател и министър на финансите, отговорящ за провеждането на институционални реформи

От 1974 до 1978 г. Тиндеманс е министър-председател на Белгия. В периода 1981 – 1989 г. е министър на външните работи.

След сдаването на поста министър-председател Тиндеманс успешно участва на балотаж за Европарламента, събирайки в своя полза 983 хиляди гласа – рекорд, ненадминат в Белгия. Активно участва в процесите за европейска интеграция. За своята дейност през 1976 г. е удостоен с наградата „Карл Велики“.

Група на Тиндеманс[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 – 1995 г.е сформирана група от 48 политици и обществени дейци от Европейския съюз, която да обсъжда перспективите за интеграция в ЕС пред държавите от Централна и Източна Европа. Най-видния участник и формален лидер на групата е Лео Тиндеманс. Групата навлиза в полемика с IGC, настоявайки за необходимостта да се получи съгласието на жителите на ЕС преди включването на новите държави-участнички. Манифест на групата става докладът „Европа: ваш избор“ (Europe: Your choice),[1] където са описани пет сценарии на бъдещето развитие на Евросъюза.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • L’Union européenne: rapport (1976)
  • Open brief aan Gaston Eyskens: over economie in Vlaanderen (1979) ISBN 90-209-0756-5
  • L'échec d’Euratom (1980)
  • Atlantisch Europa: Frans van Cauwelaert en de Europese eenmaking (1980) ISBN 90-6152-315-X
  • Hoe winnen wij de vrede? (1984) ISBN 90-6152-375-3
  • Pour une Communauté politique européenne: travaux préparatoires (1952 – 1954) (1984) ISBN 2-8027-0320-X
  • Europa zonder kompas (1987)
  • De buitenlandse politiek van België, 1982 – 1987: standpunten van Leo Tindemans (1988)
  • Oost-Europa vanuit Brussel (1988)
  • Duel met de minister: een divertimento over de politieke verantwoordelijkheid van bewindvoerders in het koninkrijk België (1991) ISBN 90-289-1675-X
  • European unification in 1951 and in 1993 (1993) ISBN 90-5278-087-0
  • De toekomst van een idee (1993) ISBN 90-289-1922-8
  • European unification in 1951 and in 1993 (1993) ISBN 90-5278-087-0
  • Europa in goede handen (1994)
  • Kaïn in de Balkan. De dagen na het bloedbad (1996)
  • Leo Tindemans: l' Européen = the European = der Europäer = de Europeaan (2002) ISBN 90-441-1260-0
  • De mémoires. Gedreven door een overtuiging (2002) ISBN 90-209-4994-2
  • Herman Wauters: glazenier (2004) ISBN 90-5325-247-9
  • Albert Coppé (2006)
  • Een politiek testament. Mijn plaats in de tijd. Dagboek van een minister (2009) ISBN 978-90-209-7377-8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tindemans group (1995). Europe: Your Choice. Harvill Press
Едмон Льобюртон министър-председател на Белгия (25 април 1974 – 20 октомври 1978) Пол Ванден Буйнантс