Лепонтински Алпи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монте Леоне, гледан от прохода Симплон
Обхват на Лепонтинските Алпи като част от цялата планина

Лепонтински Алпи (на немски Lepontinische Alpen, на италиански Alpi Lepontine) се нарича дял на планината Алпи, който заема територии на Швейцария и Италия. Дължина (по основната посока на Алпите, тоест от запад на изток) 151 км, ширина 196 км. В сравнение с другите дялове на Западните Алпи тази част не е от най-високите - първенецът Монте Леоне се издига само на 3553 м.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Както и други части на Алпите, името на Лепонтинските Алпи идва от древно келтско племе, живяло по тези земи. То се е наричало Лепонци и се споменава от историческите извори около 300 г. пр. н. е.[1]

Карта на Лепонтинските Алпи

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Лепонтинските Алпи представляват дълъг хребет, който никъде не е проломен, но на много места билото се спуска и образува удобни за преминаване седловини. През тях са прекарани проходи, свързващи околните долини. От север хребетът е ограничен от долините на Рона и Ройс, (най-горните течения), които се свързват през прохода Фурка. След това на изток започва долината на Преден Рейн. На юг дългите странични била се спускат чак до езерата Маджоре, Лугано и Комо. Тук в обхвата на Лепонтинските Алпи се включват големите долини на Тичино, Точе, Маджа и Верцаска.

Хребетът започва от прохода Симплон, който служи за връзка с Пенинските Алпи на запад. Веднага след него се издига Монте Леоне. На изток границата с Ретийските Алпи минава през прохода Шплюген.[2] приблизително в средата проходът Сен Готард разделя Лепонтинските Алпи на две сравнително равни части. Иточната е известна също с името масив Адула. Оттам води началото си Заден Рейн, а над изворите му се извисява най-високият връх в района - Райнвалдхорн (3402 м). Тази част на планината не е лишена от ледници, но те са далеч по-малко в сравнение с западните ѝ съседи: Гюферхорн, Лавац, Босодино, Грис. Навсякъде преобладава глациогенният релеф - върховете са скалисти, с остри ръбове, виждат се добре оформени циркуси, много от долините са тгрогови, с U-образна форма.

Басодино
Пицо Тамбо

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Десетте най-високи върха в Лепонтинските Алпи са:

  • Монте Леоне - 3553 м;
  • Брайтхорн - 3438 м;
  • Райнвалдхорн - 3402 м;
  • Гюферхорн - 3393 м;
  • Блиненхорн - 3384 м;
  • Басодино - 3276 м;
  • Пицо Тамбо - 3276 м;
  • Хелзенхорн - 3274 м;
  • Вазенхорн - 3255 м;
  • Офенхорн - 3242 м;
Курортът Андермат

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Развит е главно ски туризмът. В района има много ски писти с обща дължина 584 км и 27 лифта.[3] Тук се намира известният курорт Андермат - малко селище край река Ройс на височина 1437 м. Най-много писти (118 км) предлага Оберзаксен в долината на Преден Рейн. Гемщок е най-високият курорт на хребета със своите 2961 м. За летните туристи любима дестинация е долината Санта Мария - широка и с плавни склонове (за разлика от останалите), тя привлича с автентични селца и съхранени традиции.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lepontine Alps, Summitpost.org
  2. Lepontine Alps, Encyclopaedia Britannica
  3. Ski resorts Lepontine Alps, Skiresort.info
  4. Kev Reynilds, Walking in the Alps, Sinapore 2005, p. 238