Лесичарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лесичарка
Общи данни
Население 84 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,121 km²
Надм. височина 443 m
Пощ. код 5343
Тел. код 06717
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 43339
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)

Лесичарка е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово. Селото отстои на еднакво разстояние от град Габрово и град Дряново – 10 километра, на пет километра от историческия Дряновски манастир и на 5километра от село Боженци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лесичарка се намира в Северен Централен Район на Република България в община Габрово, област Габрово.

Селото е разположено на 42.933 ̊ северна ширина и на 25.383 ̊ източна дължина. То е с надморска височина 448 метра и площ 23,121 m². Разстоянията между селцата в района на Лесичарка не са големи, между 1 – 2 км, а най-отдалечените се намират на 5 километра от селото.

Селото се намира в Умерено-Континенталния пояс. Континенталният климат се характеризира със студена зима и много горещо лято, като най-студен е месец януари, а най-топло е през юли. Духат умерени северозападни ветрове с най-голяма скорост през януари и най-малка през юни. Разликата между летни и зимни температури може да достигне до 40 ̊ и повече градуса.

Покрай селото не минава река, но има малко дере от южния му край, което обаче през лятото почти пресъхва. Въпреки това в селото и близките околности има достатъчно извори с питейна вода. Само в селото бликат 10 извора, а на шест от тях са изградени корита и плочи. В по ранни времена селото се е снабдявало с питейна вода от „камъка Чириковец“. След това, когато то се е разраснало, хората са потърсили вода на други места и сами са създали чешми. По известно е „Ильовото кладенче“, което извирало на десния бряг на дерето. Малко по надолу от него се е намирал „Колювия кладенец“, който е един от най-старите извори.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селище Лесичарка се споменава за първи път в описа на Пири Карамани от Никополския санджак през 1550 г.(XVI век). Махала Лесичарка край село Габрова се споменава в османски документ от 1757 г. Колибите: Смоленца, Лесичарка, Чумаци и Карали се споменават в данъчни тефтери от началото на XIX век, които се съхраняват в РИМ - Габрово. В един от тях са записани селата и махалите от този район във връзка със събирането на данък бирт от 1810 г. По това време данъкоплатците в тези селища са били съответно: за Смоленца – 108 души, за Лесичарка – 90 души, за Чумаци – 129 души. Може да се предположи колко души са живели по това време в селата и колко големи са били те. В този тефтер от турско време се виждат и колибите Смоленца. Това са колиби, които са съществували до средата на XIX век, защото след това време Смоленца вече отсъства от данъчните тефтерите. По кое време и къде са се изселили жителите не се знае? Защо е изоставено селището след като не е било малко? За местонахождението на колибите се предполага само по останките на височината Смоленца. На самият връх обрасъл с храсти и полски бурени все още личат зидове, улица и иманярски изкопи. Може да се предположи, че изворът от които са ползвали вода е пресъхнал и това е принудило хората да се заселят в Лесичарка и околните колиби.

Историческата съдба на Лесичарските селца е много близка. Скътани в дебрите на Предбалкана, защитени от неприятелски погледи, те не са преживявали и претърпявали сериозни катаклизми, като кържалийски нападения, опожарявания и т.н. По време на Априлското въстание населението е спокойно и въпреки близостта на селото до историческия Дряновски манастир, то не е пострадало.[2]

Около 1855 г. е открито първото килийно училище в селото. То е основано по инициатива на църквата, която поела грижата за училището. Поради липса на стаи за училището, учебните занятия са се провеждали в една стая от къщата на Стоян Гиргинов. Намирало се в приземния етаж в югозападния край на къщата, непосредственно до някогашния дюкян. Учителка е била баба Цанковица – (калугерка). Няма сведения колко деца са се учили в това училище.[3]

По-късно с разрастването на революционната дейност на населението и появата на революционни комитети стари хора разказват, че през селото е минавал Васил Левски воден от Георги Измирлиев, преоблечен като овчарче.[4]

През 1909 година жаждата за знания и просвета накарала по будните жители на селото да основат "Образователно дружество „Свобода“, което поради големия интерес за участие в него прерастнало през 1915 г. в народно читалище „Свобода“, което съществува и до наши дни.[5]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Село Лесичарка и околните села изповядват Източно-православното християнство.

От 1915 година в църковно отношение село Лесичарка е самостоятелна енория със собствен храм. Лесичарска енория се състои от 11 села. Това са: село Велневци; село Кметчетата; село Велковци, което е голямо село със 77 къщи, село Костенковци; село Колишовци, село Стойчовци; село Поповци; село Карали; село Чомаци и махала Гаревци. Храмът на селото се казва „Св. Параскева”. Той е построен през 1834 година, а по късно към него е построена самостоятелна камбанария. Няма сведения кои са строителите му и къде отлята първата камбана.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Лесичарка е кметство в Габровска община. Към Лесичарското кметство влизат селата Костенковци, Карали, Иглика и Чумаци. Според преброяването от 2011 година в него живеят 92 души. По голямата част от жителите на селото са възрастни хора, но има и по млади, които работят в кметството и здравната служба.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Минчев“-"История на село Лесичарка" Тотю Минчев, Издателство „Сириус 4“ – Велико Търново 2001 г.
  2. Мария Стефанова Иванова – Дипломна работа за село Лесичарка – „Бит, култура и традиции“ от 1968 г.
  3. „Минчев“
  4. „Минчев“
  5. „Минчев“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тотю Минчев – „История на село Лесичарка“ издадена 2001 г. – Издателство „Сириус 4“ – Велико Търново 7904/2005 г.
  • Мария Стефанова Иванова – Дипломна работа за село Лесичарка – „Бит, култура и традиция“ – 1968 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

География на България – БАН изд. 2004 г.