Лесичери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лесичери
Общи данни
Население 432 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,796 km²
Надм. височина 82 m
Пощ. код 5222
Тел. код 061305
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 43356
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Лесичери
Димитър Митрев
(независим)

Лесичери е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.Официална страница на село Лесичери с много снимки и подробна информация за селото. http://lesicheri.web44.net/HTML/

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в подножието на хълма Кутра. От него има връзка за селата Дъскот, Дичин, Стамболово, Мусина, Самоводене. ЖП гара Лесичери се намира на линията София - Горна Оряховица - Варна

На около половин километър от селото минава река Росица, един от притоците на река Янтра. Климатичните условия благоприятстват отглеждането на зеленчукови и овощни култури. През 20-те години на миналия век много градинари от селото са работили в Румъния и Унгария. В подножието на хълма почвенните условия са много подходящи за лозови насаждения.

Климатът е типичният за Дунавската равнина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото са открити археологически доказателства за човешка дейност от времето на Римската империя.

Римски обелиск

В подножието на хълма Кутра при селскостопански дейности бяха намерени останки от храм, който е във форма на детелина (ротонда). През землището на селото е минавал водопроводът, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм от водоизточник в пещера около село Мусина. Част от този водопровод е запазен в землището на селото и сега.

В посока на юг-югоизток се намират останки от обелиск, наречен от местното население "Марковия камък". Той представлява колона, която се състои от каменни блокове с височина над 5-7 м и диаметър около 3 м. В началото на века е имало две колони с различна височина. Според легенда, записана от унгарския пътешественик Феликс Каниц, той е построен от Крали Марко. Според археолозите, съществуват две версии - едната е, че на това място е имало пост, охраняващ водопровода, а другата е, че тук се е намирала лятната резиденция на император Траян. Очевидно е, че около тези каменни блокове е имало постройки, което се доказва от останките от глинени съдове, които се виждат след по-дълбока обработка на почвата. Освен това, когато тази площ е засята с пшеница, могат да се видят участъци от по-ниски растения, които очертават сграда, което вероятно се дължи на съществуването на каменни основи. Близо до Марковия камък се намира чешма и около нея има участък без растителност. Местното население разказва легендата, че там е имало пещера, в която има съкровище, но който се е опитвал да го намери, не се е върнал обратно. Много пъти селяните са намирали на това място дълбоки ями, направени от иманяри. Селото е съществувало по време на Второто българско царство. За неговото име има много версии, но най-разпространени са две от тях. Едната е свързана с думата лес или леска и се основава на доминиращата по това време горска растителност в района. Другата версия е, че селото носи името на първия заселник в тази местност - Леско.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Св. Архангел Михаил“ е построена от учениците на Колю Фичето през 1873 година. Тя носи типичния за този самобитен български строител стил.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година на храмовия празник св. Арахангел Михаил в Лесичери се провежда традиционен общоселски събор.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Никола Захариев (Н. З. Ангелов) е политически и държавен деец. Роден е на 11 април 1898 г. в с. Лесичери, Великотърновско. Член е на Българския земеделски младежки съюз и негов председател (1921–1923 г.). Завършва Висша кооперативна школа в Прага (1924–1927 г.). След завръщането си в България се изявява като активен деец на БЗНС. Главен организатор на групата "Орач". Депутат в XXIII (1931–1934 г.) и в XXV ОНС (1940–1944 г.). Подпредседател е на XXV ОНС (1940–1944 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (19 май 1934 г.), което същия ден се слива с Министерството на железниците, пощите и телеграфите в Министерство на съобщенията. Той го оглавява до 22 януари 1935 г. и от 22 януари 1935 г. до 21 април същата година. Министър е и на търговията, промишлеността и труда (11 юни 1942 г. – 14 септември 1943 г.). Осъден от Народния съд на смърт и на 1 февруари 1945 г. е разстрелян.

В село Лесичери е роден футболистът Илиян Киряков.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Официална страница на село Лесичери с много снимки и подробна информация за селото. http://lesicheri.web44.net