Леска (Мала Преспа)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.
| Леска Leska | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Леска | |
| Страна |  Албания |
| Област | Корча |
| Община | Пустец |
| Географска област | Мала Преспа |
| Надм. височина | 858 m |
| Население | около 300-350 души (2007) |
Лѐска (на албански: Leska, Лайтизъ) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 300 – 350 жители.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 2 km южно от общинския център Пустец, в югоизточника склонове на Галичица. В Леска живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ляйтиза живеят 70 българи християни.[2]
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лески има 120 българи екзархисти.[3] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Лѣска има 8 къщи с 85 жители.[4]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Леска има 8 къщи славяни християни.[5]
В 1939 година Лазо Трайков от името на 15 български къщи в Леска подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[6]
| Година | Население |
| 1926 | 68 |
| 1945 | 84 |
| 1960 | 149 |
| 1969 | 157 |
| 1979 | 182 |
| 1989 | 215 |
| 2000 | 232[7] |
В 2013 година официалното име е сменено от Лайтиза (Lajthizë, калка на българското – от lajthi, леска) на оригиналното Леска (Leska).[8]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр.135.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 2008-05-13
- ↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase. // Info Arkiv, 17 април 2013. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
| |||||
Портал „