Леска (Мала Преспа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.

Леска
Leska
— село —
Велоекспедиции 2017 47.jpg
Reliefkarte Albanien.png
40.7778° с. ш. 20.8889° и. д.
Леска
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Корча
Община Пустец
Географска област Мала Преспа
Надм. височина 858 m
Население около 300-350 души (2007)

Лѐска (на албански: Leska, Лайтизъ) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 300 – 350 жители.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 2 km южно от общинския център Пустец, в югоизточника склонове на Галичица. В Леска живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ляйтиза живеят 70 българи християни.[2]

Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лески има 120 българи екзархисти.[3] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Лѣска има 8 къщи с 85 жители.[4]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Леска има 8 къщи славяни християни.[5]

В 1939 година Лазо Трайков от името на 15 български къщи в Леска подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[6]

Година Население
1926 68
1945 84
1960 149
1969 157
1979 182
1989 215
2000 232[7]

В 2013 година официалното име е сменено от Лайтиза (Lajthizë, калка на българското – от lajthi, леска) на оригиналното Леска (Leska).[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр.135.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  4. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  6. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  7. Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 2008-05-13 
  8. Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase. // Info Arkiv, 17 април 2013. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
     Портал „Македония“         Портал „Македония