Леска (област Кюстендил)
Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.
- Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За другото българско село с това име вижте Леска (област Смолян).
| Леска | |
|---|---|
  Леска  Леска |
|
| Общи данни | |
| Население | 1 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 7,778 km² |
| Надм. височина | 968 m |
| Пощ. код | 2567 |
| Тел. код | 07935 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 43373 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
|
Община - кмет |
Кюстендил Петър Паунов Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ) |
Леска е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Леска се намира в планински район, в географската област Каменица, в западната част на планината Лисец, по десния склон на Лисецкия поток.
Селото е разпръснат тип, образувано от махалите Кориярска, Памукчийска, Пешова, Ченгийска, Доларска, Занивска, Грънчарица, Рамна нива, Рекалийска.
Климат: планински, умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Долно село (1949 – 1958), община Жилинци (1958 – 1959), община Долно село (1959 – 1978), община Гюешево (1978 – 1983), община Гърляно (1983 – 1987) и община Кюстендил (от 1987 г.).[1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1978 | 1984 | 2010 | 2018 |
| Население | 207 | 232 | 313 | 336 | 303 | 216 | 79 | 49 | 35 | 27 | 1 | 0 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Леска е старо средновековно селище. За първи път се споменава в Тимарски опис от 1519 г. В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. са регистрирани селата Долна Леска с 18 домакинства и 10 ергени и Горна Леска с 21 домакинства и 17 ергени. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 1577 г. е записано село Горна Леска с 2 данъкоплатци.
През 1866 г. в селото под името Долна Леска има 20 домакинства със 128 жители.
През 1910 г. селото има 5008 декара землище, от които 1662 дка гори, 2780 дка ниви, 550 дка естествени ливади, 16 дка овощни градини и др., и се отглеждат 898 овце, 136 говеда и 49 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (ръж, ечемик и овес), животновъдството и домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни работници в Кюстендил, Перник и София.
През 1922 г. е построена църквата „Свети Дух“.
През 1958 г. заедно със селата Гурбановци и Кутугерци е учредено ТКЗС „Заря“, което от 1961 г. е в състава на ДЗС – с. Раненци, а от 1979 г. – в състава на АПК „Румяна войвода“ – с. Гърляно.
Селото е електрифицирано (1972), водоснабдени са повечето махали, прокарани са пътища до повечето от тях. Построени са магазин на Селкоопа, нови обществени и частни сгради.
Активни миграционни процеси.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Леска принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Дух“ (1922)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с. 347 – 351
- Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с. 441
- Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т. I (VII), С., 1961 г., с. 425
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с. 29 и 168 – 169
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А – Я, София, 1988 г., изд. БАН., с. 366
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 78, 88 и 141
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с. 27
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||