Лесковац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лесковац
Лесковац/Leskovac
    Герб
Изглед от града
Изглед от града
Relief map of Serbia.png
43° с. ш. 21.95° и. д.
Лесковац
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Надм. височина 225 m
Население (2011) 60 288 души
Пощенски код 16000
Телефонен код 016
Официален сайт http://www.cityofleskovac.org/
Лесковац в Общомедия
Централният парк в Лесковац

Лесковац или Лесковец[1][2] (изписване до 1945 година Лѣсковец, на сръбски: Лесковац или Leskovac, на местния български торлашки диалект: Лесковъц), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и Град Лесковац.

Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на Поморавието. Според преброяването на населението през 2011 г. Лесковац има 60 288 жители, което го прави втория по големина град в Източна Сърбия след Ниш.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Лесковац се намира в подножието на хълма Хисар, в централната част на Лесковачката котловина. През града преминава малката река Ветерница. Средната годишна температура е 11,3 градуса. През Лесковац преминават важните транспортни коридори: жп линията Белград - Скопие - Солун, както и магистралата Белград - Солун.

Лесковската котловина е обградена от планините Бабичка гора (1098 м), Селичевица (903 м) и Крушевица (913 м). На запад се намират планините Радан (1409 м) и Чемерник (1638 м).

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 г. 4 души от Лесковац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

По време на Първата световна война (1915 - 1918) от 16 октомври 1915 градът е под български контрол. Според някои данни към 1917 година има население от 15 000 души,[4] а според други - 16 000 души.[5]

Лесковац днес[редактиране | редактиране на кода]

Лесковац днес е център на Ябланишкия окръг, в чийто състав са също и общините Бойник, Медведжа, Лебане, Власотинци и Църна трава, както и селищата Вуче, Гърделица, Сияринска баня.

Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен, културен и образователен център на Ябланишкия окръг, в който има много основни и средни училища, разположени са 2 висши (икономическо и текстилно) училища и Технологическият факултет на Нишкия университвет.

Градът е известен и със своята т. нар. Лесковашка скара. Там ежегодно през септември се провежда "Роштилиада" — празник на лесковашката скара, който се посещава от около 250 000 души всяка година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лесковац
  • България Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[6]
  • Сърбия Йован Наумович (1879 - 1945), сръбски и югославски офицер, генерал;
  • България Милан Станков (Станкович, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[7]
  • България Мите Иванов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[8]
  • България Светозар Димитров Стаменкович, македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 5 одринска дружина[9]
  • България Христо Н. Цанев (1856 - ?), български просветен деец
Починали в Лесковац

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на България. Том четвърти. Българският народ под османско владичество, Издателство на Българската академия на науките, София 1983, с. 99, 139, 235 - карти.
  2. История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 66, 98, 114, 220, 392- карти.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  4. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, стр.17.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 401.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 291.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 636.
  10. http://silistra.bg/readarticle.php?article_id=66

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]