Направо към съдържанието

Лесново (община Пробищип)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лесново (Община Пробищип))
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Лесново.
Лесново
Лесново
— село —
Общ изглед
Общ изглед
42.0139° с. ш. 22.23° и. д.
Лесново
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Надм. височина890 m
Население41 души (2002)
Пощенски код2212
Лесново в Общомедия
Затворници от Кратовска околия от Скопския затвор, освободени при амнистията от април 1904 г. № 36 – Славчо си на Анастас от Злетово, № 37 – Санде, син на поп Мано, от Лесново, № 38 – Васил, син на Петко, от Лесново, № 39 – Георги, син на Димо, от Лесново, № 40 – Даскал Георги, син на Иван, от Маало Варош, № 41 – Божин, син на Георги, от Семери, № 42 – Данаил, син на Илия, от Зелениград, № 43 – Заро, син на Вълко, от Койково

Лесново (изписване до 1945 година: Лѣсново; на македонска литературна норма: Лесново) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип. Край Лесново се намира някогашното българско духовно средище – Лесновският манастир и скалните църкви „Свети Илия“ и „Успение Богородично“.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Лесново е 14,1 км2, от които земеделската площ е 1360 хектара – 168 хектара обработваема земя, 618 хектара пасища и 574 хектара гори.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Селото, заедно с махала Луково, е споменато сред владенията на съседния манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в две грамоти от XIV век: на цар Стефан Душан и на Константин Драгаш от 1381 г.[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 – 1619 година селото е отбелязано под името Леснова с 27 джизие ханета (домакинства).[3] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 28 джизие ханета в Леснова.[4]

В XIX век Лесново е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Лесново има 800 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лесново има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Лесново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 41 жители (18 мъже и 23 жени), всички македонци, в 25 домакинства и 78 къщи.[1][8]

На 5 януари 1999 година митрополит Стефан Брегалнишки осветява параклиса „Свети Наум Охридски“. Иконите и живописта са от 1998 година от Драган Ристески и Лазар Лечич.[9]

Родове

[редактиране | редактиране на кода]

Според анкета, извършена в началото на 70-те години на ХХ век, староседелци в Лесново са родовете: Стамболийци-Клинчарци, Йовчевци, Тодосовци, Шарковци, Спасовци и Габерци.

Преселници са:

  • Герджовци, дошли от Малешево или от Пресека, Кочанско,
  • Кумарци, преселили се от Узем, Кривопаланско,
  • Попангелови, чийто предшественик, свещеник, дошъл от Дурачка река, Кривопаланско, през първата половина на ХІХ век,
  • Терзийци и Радевци-Домазетци, дошли във втората половина на ХІХ век от Ямище, Злетовско, където се преселили от Горна Пчиня.[10]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Лесново
  • Анани Лазов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Стоян Леков в 1915 година[11]
  • Васил Петко, българин, православен, арестуван на 8 януари 1904 година, обвинен в „даване на убежище и храна на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
  • Гаврил (Гавраил) Арсениев (Арсенов) (? – 1922), македоно-одрински опълченец, към 1912 година 22 (25, 26)-годишен, земеделец, основно образование, четата на Славчо Абазов и Дончо Ангелов, 1 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[13] четник на Дончо Ангелов в 1915 година,[14] и деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[15]
  • Гаврил Митев, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1915 година[16]
  • Йорги Димо, българин, православен, арестуван на 8 януари 1904 година, обвинен в „даване на убежище и храна на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
  • Йордан Толев, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1915 година[16]
  • Йосе Бакърче, член на Лесновския комитет на ВМОРО[17]
  • Йосиф Манафов, член на Лесновския комитет на ВМОРО[17]
  • Никола (Коле) Досев Попов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[18], македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Абазов и Дончо Ангелов, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[19]
  • Петър Панов (1896 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[15]
  • Санде Попмано, българин, православен, арестуван на 8 януари 1904 година, обвинен в „даване на убежище и храна на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[20]
  • Сане Попиванов, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1915 година[21]
  • Строиман Здравев (1865 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[18]
Свързани с Лесново

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Сайт на община Пробищип.
  2. ↑ Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха. София, Гал-Ико, 1997. ISBN 9548010674. с. 220.
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 255.
  4. ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 февруари 2008
  9. ↑ Карбинска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 30 март 2014. Посетен на 1 април 2014 г.
  10. ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопјe 1974, с. 67-68 (автор на раздела – Т. Кондев).
  11. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
  12. 1 2 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 185. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
  14. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 34.
  15. 1 2 Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
  16. 1 2 Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 30.
  17. 1 2 3 4 Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 200.
  18. 1 2 „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
  20. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 184 – 185. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 30, 34.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лесново_(община_Пробищип)&oldid=12810255“.