Летище Талин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летище Талин
Tallinn airport.jpg
IATA: TLLICAO: EETN
Данни
Тип летище Обществено
Оператор Tallinn Airport Ltd
Местоположение Талин, Естония
Надм. височина 313 ft / 40 m
Уебсайт tallinn-airport.ee
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
08/26 10 070 3 070 Бетон/Асфалт
Летище Талин в Общомедия
Интериорът на летище Талин

Летище Талин , (на естонски: Lennart Meri Tallinna lennujaam) (TLL/EETN) (известно още, като летище Леннарт Мери Талин (на естонски: Lennart Meri Tallinn Airport), бившето летище Улемисте (на естонски: Ülemiste Airport)) е най-голямато летище в Естония и хъб за авиокомания Estonian Air.

Обслужва международни и вътрешни полети. Намира се на около 4 км от центъра на град Талин в източния бряг на езерото Юлемисте.

Летище Талин разполага е единична асфалто-бетонова писта, с дължина 3070 мета и широчина 45 метра, като това позволява обслужването на самолети, като Boeing 747. Същот така летището разполага с 5 пътеки за рулиране и 14 гейта.

Летището се използва и за военни нужди. На него са базирани няколко прехващачи въздухоплавателни средства, като го прави база на 384-ти международен авио полк (384 IAP), който оперира със самолети МиГ-23.

От 29 март 2009 г. летището е официално преименувано на летище Леннарт Мери Талин, в чест на лидерът на естонското движение за независимост и втори президент на Естония Ленарт Мери [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранно развитие[редактиране | редактиране на кода]

Преди установяване на сегашното летище в района на Улемисте, летище Ласнамае е основното летище, което обслужва Талин, като то е основна база на авиокомпанията Aeronaut. След фалита на Aeronaut през 1928 г. въздупния трафик е поет от авиокомпания Deruluft, която използва летище Харджу, което е на 12 км от центъра на Талин. Първото пристанище за хидроплани на бреговете на езерото Илемисте е построено в периода 1928 – 1929 г. за да обслужва финландските хидроплани. Използването на пристанището е прекратето през Втората световна война. На 26 март 1929 г. Рийгиког приема отчуждителен акт, с който установява обществено летище на мястото на пристанището за хидроплани. 10 хектара земя са отчуждени от акционерното дружество Dvigatel и ощше 22 хектара от потомците на Вагнер. Заплатени са 10 милиона естонски крони на собствениците на имотите. За земни работи и реконструкция за заплатени още 5 милиона естонски крони. [2] Сградата на летище Талин е открита през 1932 г., като летището е официално открито на 20 септември 1935 г., въпреки че летището е било в експоатация доста преди официалното откриване. Цялата сума платена за проекта, включително сумата заплатена за строителството на хангарите е 25 милиона.[2][3]Първите писти на летището са дълги 300 метра и 40 м широки, като са били построени във формата на триъгълник. [4] Това позволява излитане и кацане в 6 различни поски. До Втората световна война, Летище Талин има редовни вързки с чужбина от най-малко Aerotransport (Днес част от групта на SAS),[2] Луфтханза, LOT и финландската компания Aero (сега Finnair).

Съветски период[редактиране | редактиране на кода]

В периода межди 1945 г. и 1989 г. Аерофлот е единствената компания изпълнявата полети от летище Талин.

Старият терминал използван в периода 1954 – 1980 г.[2]

Редовни полети с реактивен самолет започват на 2 октомври 1962 г. между летище талин и летище Внуково в Москва със самолет Ту-124, по това време най-модерния съветски самолет. [5] Нов терминал е построен в края на 70-те години на 20 век, като пистата е удължена след построяването му. Първият редовен международен полет след Втората световна война е изпълнен от SAS през есента на 1989 г.

Модерно развитие[редактиране | редактиране на кода]

USAF C-5A Galaxy разтоварващ на летище Талин по време на Exercise Baltic Challenge '97

Строителството на първия товарен терминал (Карго 1), намиращ се в средата на бъдещата товарна зона в северната част на летището, е изпълнено в периода септември 1997 г. до март 1998 г. [6] The passenger terminal building was completely modernised in 1999, increasing its capacity to 1.4 million passengers per year[2] и след това е занчително разширен през 2008 г. Нарастващата нужда от повече място за товари, видо до нужата от разрастване на таворния терминал, като е построен терминал Карго 2. [6] В отговор на нарастващия товарен трафик, летище Талин разширявата товарните терминали до четири. През 2012 г. за първи път в историята си, летище Талин обслужва повече от 2 милиона пътници за годината. На 11 януари 2013 г. летището взима летищна карбор акредитация (Airport Carbon Accreditation), програма за намаляване на вредните емисии.[7] През 2013 е въведена в екслоатация система за автоматичен граничен контрол и започва строителството на нов бизнес авиационен комплекс.

Разширение през 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]

Летище Талин е основно реконструирано и разширено в периода януари 2006 до септември 2008 г. Основният терминал е разширен в 3 посоки, като в резултат на нова са отворени 18 нови гейта, отделни зали за пътници от и до Шенгенското пространство и извън него, 10 нови места за регистрация и нови кафенета и ресторанти. Благодарение на галерията, която свързва 3-те галерии летището придобива Т-образна форма. Проектът за терминалът позволява разделянето на трафика на два етажа за пътуващите по международните линии. Разширяването включва и построените в краищата на сградите на терминала зали за допълнителна регистрация на пътници и доставка на багаж.[8] Пред терминала е построена нова стоянка за таксита. Това разширение на летището позволява летище Талин да обслужва двойно повече пътници от преди.

Терминала след разширението (Август 2012)

Преименуване[редактиране | редактиране на кода]

AirBaltic Fokker F50 на летище Талин
Estonian Air Boeing 737 – 500 на летище Талин

След смъртта на бившия президен на Естония, Леннарт Мери, на 14 март 2006 г. журналистът Арго Идеон, от Eesti Ekspress, предлага преименуването на летище на негово име „Международно летище Леннарт Мери“ (на естонски: Tallinna Lennart Meri Rahvusvaheline Lennujaam), правейки паралел с Международно летище Джон Ф. Кенеди и летище Шарл дьо Гол итн.ref>Ideon, A. Lennu jaam. 15 March 2006. Eesti Ekspress. (In Estonian)</ref> Статията на Идеон споменава факта, че Мери показва загрижеността си към строителството от ерата на Съветския съюз (В един незабравим случай Мери, ж пристигайки от Япония, води група журналисти, които го очакват в тоалетните на летището за да направи интервю там и за да изпъкне недоброто състояние на съоражението).[9]).

Примяната на името е обсъдено от борда на директорите на летището на 29 март 2006 г. ref>Lennujaama nõukogu arutab nimevahetust. 29 March 2006. Postimees. (In Estonian)</ref> Така при отварянето на терминла на 19 септември 2008, министър-председателя на Естония Андрус Анспил, официално обявява преименуването на терминала, и че проеименуватенето ще се случи през март 2009 г.ref>Uuenenud lennujaam saab kevadel Lennart Meri nimeliseks. 21 September 2008. Tallinna Lennujaam. (In Estonian)</ref>

Обрат с круизите в Балтийско море[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. нов проект съвместно с пътническо пристанище Талин и Happy Cruises е обявен. Повече от 7000 испански туристи пътуват през тази година с чартърни полети до летище Талин.[10] Разположението на летището е само на 5 км от пътническо пристанище Талин, което прави трансферното време до него изключително кратко (по-малко от час)[11]

През 2012 г. Pullmantur Air започва да оперира чартърна линия между летище Талин и летище Мадрид с три самолета Airbus 321 и два-три самолета Boeing 747. През лятото на 2012 г. 16 000 туристи са превозени.[12] Компанията продължава да оперира линията и през 2013, когато превозва 25 000 туристи, [13] като се появява конкуренция на пристанището и круизи започват да изпълняват и компаниите Peter Deilmann Cruises с кораба MS Deutschland.[14]

Авиокомпании и дестинации[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Русия Aeroflot Москва „Шереметиево“
Латвия airBaltic Амстердам, Берлин „Тегел“, Виена, Вилнюс, Париж „Шарл дьо Гол“, Рига
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия British Airways Лондон „Хийтроу“ (от 28 март 2017)
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия easyJet Лондон „Гетуик“, Милано „Малпенса“
Полша LOT Амстердам, Брюксел, Варшава, Виена, Вилнюс, Киев „Бориспол“, Мюнхен, Осло, Стокхолм „Арланда“, Тронхайм
Сезонни: Берлин „Тегел“, Ница, Одеса, Париж „Шарл дьо Гол“, Риека, Сплит, Хамбург (от 16 май 2017)
Сезонни чартърни: Женева, Залцбург, Милано „Бергамо“
Германия Lufthansa Франкфурт
Норвегия Norwegian Air Shuttle Осло
Република Ирландия Ryanair Веце, Лондон „Станстед“, Милано „Бергамо“
Сезонни: Бремен, Дъблин, Хирона
ШвецияНорвегияДания Scandinavian Airlines Копенхаген, Осло, Стокхолм „Арланда“
Турция Turkish Airlines Истанбул „Ататюрк“

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Общия брой пътници преминали презлетището се увелича с 14,2% ежегодишно от 1998 г. насам. На 16 ноември 2012 летище Талин достига 2 милиона пътници годишно, което се случва за първи път в историята му.[15] Данните за пътниците отразява медународните и вътрешните линии общо. Пътниците и товарите са отчетени всички без трансферните. [16]

Годишна пътническа статистика[редактиране | редактиране на кода]

Annual passenger statistics for Tallinn Airport
Година Общо пътници Самолетодвижение Общо товари
1992 205 776 11 000 1124
1993 239 760 12 170 1 417
1994 336 282 13 378 2 362
1995 366 919 13 784 2 488
1996 431 212 16 695 3 997
1997 502 442 21 455 5 590
1998 563,946 24,951 5,991
1999 550 747 23 590 5 326
2000 559 658 23 358 4 690
2001 573 493 23 633 4 543
2002 605 697 26 226 4 292
2003 715 859 25 294 5 080
2004 997 461 28 149 5 237
2005 1 401 059 33 610 9 937
2006 1 541 832 33 989 10 361
2007 1 728 430 38 844 22 764
2008 1 811 536 41 654 41 867
2009 1 346 236 32 572 21 001
2010 1 384 831 33 587 11 960
2011 1 913 172 40 298 18 371
2012 2 206 692 48 531 23 921
2013 1 958 801 37 856 20 941
2014 2 017 371 37 791 19 860
2015 2 166 663 41 513 16 156
Общо пътници преминали през летище Талин в периода 1992 – 2016 г.(милиони)
Последно обновяване 18 декември 2016

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eesti Ekspress 19 March 2009:Lennart Meri nimi lennujaama katusel maksnuks miljon krooni
  2. а б в г д Kaljuvee, Ardo. 70-aastane Tallinna lennujaam alustas Ida-Euroopa suurimana. // epl.ee, 30 September 2006. Посетен на 9 January 2013.
  3. Tallinna Lennujaam – Huvitavaid fakte Tallinna lennujaamast. // Посетен на 9 January 2013.
  4. Hanson, Martin. Tallinna Lennujaam 75: Vesilennukite kaist Aasia lendude hub’iks. // gomaailm.ee. Посетен на 9 January 2013.
  5. www.tupolev.ru. Посетен на 9 January 2013.
  6. а б Tallinn Airport – Cargo Terminal. //
  7. Tallinn Airport received Airport Carbon Accredited certificate. // www.tallinn-airport.ee, 12 January 2013. Посетен на 15 January 2013.
  8. Tallinn Airport – The Cohesion Fund projects. // Посетен на 10 February 2013.
  9. City paper—The Baltic States
  10. 1,9 million passengers served in 2011. // www.tallinn-airport.ee, 9 January 2012. Посетен на 28 September 2012.
  11. Niemelä, Teijo. Pullmantur revives Tallinn's turnaround sector. // www.cruisebusiness.com, 16 July 2012. Посетен на 28 September 2012.
  12. Lennujaama 76. aasta tähtsündmus oli pööringusuvi. // www.tallinn-airport.ee, 20 September 2012. Посетен на 28 September 2012.
  13. Pööringuga käis Eestis 25 000 hispaanlast. // Ärileht.ee. www.delfi.ee, 30 December 2013. Посетен на 31 December 2013.
  14. Tallinna külastab suvehooaja esimene kruiisilaev Astor. // Port of Tallinn, 29 April 2012. Посетен на 3 May 2013.
  15. FOTOD: Vaata, kuidas saabus Tallinna lennujaama kahe miljones reisija. // www.delfi.ee, 16 November 2012. Посетен на 17 November 2012.
  16. Airport statistics. //
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tallinn Airport“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.