Летни олимпийски игри 1988

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Летни олимпийски игри 1988
Информация
Град домакин Сеул, Южна Корея
Страни взели участие 159
Спортисти взели участие 8 465 (6 279 мъже, 2 186 жени)
Състезания 263
Откриване 17 септември, 1988
Закриване 2 октомври, 1988
Открити от Ро Тае-у
Клетва на спортистите Хур Яе
Клетва на съдиите Ли Хакрае
Внасяне на олимпийския огън Сон Ке-чунг
Олимпийски стадион Jamsil Olympic Stadium
Летни олимпийски игри 1988 в Общомедия

XXIV летни олимпийски игри (официално название „Игри на XXIV Олимпиада“) се провеждат в столицата на Южна Корея — Сеул от 17 септември до 2 октомври 1988 г. При избирането на игрите по време на 84. среща на МОК в Баден-Баден на 30 септември 1981 година Сеул печели срещу японския град Нагоя. Участват 8 391 атлета от 159 страни, което е подобрение на дотогавашния рекорд за брой участници. Сред отличните спортисти са Кристин Ото, спечелила шест златни медала в плуването, Мат Бионди, с пет златни и общо седем медала от плуването, и лекоатлетката Флорънс Грифит-Джойнър с три златни медала.

Летните олимпийски игри през 1988 са първите, при които участва професионални спортисти и бележи края на бойкотите, след бойкотите на летните олимпийски игри през 1980 в Москва и през 1984 в Лос Анджелис. Все пак Албания, Етиопия, Куба, Мадагаскар, Никарагуа, Северна Корея и Сейшелските острови на изпращат отбори на игрите. Допингът е доминираща тема, след залавянето на лекоатлета Бен Джонсън. Олимпийските игри водят до „откриването“ на Южна Корея и спомагат за последващата политическа промяна.

Кандидатура и избиране на домакин[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за провеждане на олимпийски игри в Южна Корея съществува от края на 1970-те години. Първите големи международни спортни състезания в страната са световното първенство по стрелба през 1978 година и световното първенство по баскетбол за жени през 1989 година. След успешното провеждане на световното първенство по стрелба президентът на южнокорейската федерация по стрелба Park Chong-kyu е избран за президент на южнокорейския олимпийски комитет и за председател на южнокорейската асоциация по аматьорски спортове. Той поръчва проучване относно способността на Сеул да проведе олимпийски игри.

На 8 октомври 1979 година президентът Park Chung-hee обявява кандидатурите за домакинство на летните олимпийски игри през 1988 година и на Азиатските игри през 1986 година. Две седмици и половина по-късно Park Chung-hee е убит. Вследствие на последвалите политически чистки президентът на олимпийския комитет Park Chong-kyu губи всичките си постове.

На 27 ноември 1980 министър Rhee Kyo-ho обявява, че Сеул няма финансовите възможности да организира олимпиадата. С подкрепата на президента Chun Doo-hwan олимпийският комитет депозира кандидатурата в Международния олимпийски комитет. Президент на организационния комитет става Chung Ju-yung, председател на Хюндай. Кампанията е насочена предимно към развиващите се страни, на които организационния комитет предоставя възможността за финансова помощ за участието им на олимпиадата.

Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Flag of the Soviet Union.svg СССР 55 31 46 132
2 Flag of East Germany.svg ГДР 37 35 30 102
3 Flag of the United States.svg САЩ 36 31 27 94
4 Flag of South Korea.svg Южна Корея 12 10 11 33
5 Flag of Germany.svg ФРГ 11 14 15 40
6 Flag of Hungary.svg Унгария 11 6 6 23
7 България България 10 12 13 35
8 Румъния Румъния 7 11 6 24
9 Flag of France.svg Франция 6 4 6 16
10 Flag of Italy.svg Италия 6 4 4 14

България на олимпийските игри[редактиране | редактиране на кода]

Olympic rings without rims.svg    Gold       Silver       Bronze    Общо
България 10 12 13 35

Злато[редактиране | редактиране на кода]

Сребро[редактиране | редактиране на кода]

Бронз[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]

Демонстративни спортове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]