Летовице

Летовице Letovice
— Град —
Летовицкият манастир
Летовице 49.547117, 16.573608 Летовице
Страна	Чехия
Край	Южноморавски край
Окръг	Бланско
Площ	51,01 km²
Надм. височина	330 m
Население	6723 души (2017)
Кмет	Владимир Стейскал
Първо споменаване	1145 г.
Пощенски код	679 61
МПС код	B
Официален сайт	www.letovice.net
Летовице в Общомедия

Летовице (на чешки: Letovice; на немски: Lettowitz) е град в окръг Бланско на Южноморавски край, Чехия. Разположен е на 21 km северно от окръжния център Бланско, при сливането на реките Свитава и Кржетинка. Населението му е 6723 жители (2017 г.).

История

Първите находки но човешко присъствие в долината, в която е разположен Летовице, са от периода на неолита – намерен е пробит камък, използван при вършитба. От периода на бронзовата епоха са изкопани предмети от Лужишката култура – копие и брадва с желязна дръжка. За разлика от Халщатската или от Латенската култура, няма доказателства за заселване. От римско време са намерени няколко монети, които подкрепят теорията за редовни търговски връзки през Мала Хана. Откритите монети са от управлението на императорите Траян (98 – 117 г.), Аврелиан (270 – 275 г.) и Константин Велики (306 – 337 г.). Около 6 век тук започват да се заселват първите славяни, което е потвърдено от откритите през 1840 г. статуя и глава на бог.

През 1145 г. е първото писмено споменаване на Летовице. Това е грамота на Ота III Детлеб от Оломоуц, в която е написано за дарение на манастир в Литомишъл. По-късно е установено, че това е фалшификат от 13 век. Името Летовице там се споменава под формата Lethowicz. През 1241 г. селището е разграбено от татарите, които пристигат от Оломоуц по време на нашествието си в Моравия. През втората половина на 14 век в Летовице е събрана колекция от пословици и сентенции (и кратки афоризми) от Ян от Летовиц. През 1399 г. замъкът на града е завладян от Хералд от Кунщат, а през 1424 г. същото правят хуситите, които изгарят и целия град.

През 15 век в Летовице е преведен от латински на старочешки език пътеписа на „Чудесата на света“. През 1505 г. градът е обединен от Ладислав от Бошковиц, тъй като почти 100 години е разделен на Горни и Долни Летовице. През 1645 г. градът и замъкът са завладени от шведите, които изгарят Летовице, както правят и около три години по-късно. Дори и повече от двадесет години след края на Тридесетгодишната война, две трети от къщите в града остават празни.

През 1754 г. е създадена манифактураза платове, която до края на 18 век се превръща в най-голямата в Моравия. През 1782 г. император Йозеф II предоставя на града право на търговия с вълна. През 1848 г. Летовице е включен в окръг Босковице, а от 1 януари 1849 г. е присъединен към железопътната линия Бърно – Ческа Тршебова. През 1906 г. е построена сградата на местното училище. На 13 ноември 1936 г. Литовице официално получава статут на град.

През нощта на 20 срещу 21 септември 1941 г. е извършена атака над хотел „Ламплота“. Действието е извършено от чехословашката съпротивителна група „За свобода“. За тази атака много хора са затворени и екзекутирани. През 1960 г. Летовице влиза в състава на окръг Бланско.

Административно деление

Летовице се дели на следните 17 района:

• Баболки
• Долни Смържов
• Хлум
• Ясинов
• Кладоруби
• Клеветов
• Кнежевиско
• Кохов
• Летовице
• Лхота
• Мезиржичко
• Новичи
• Подоли
• Слатинка
• Тржебетин
• Заблудов
• Збонек

Демография

Година	1970	1980	1991	2001	2003
Население	6483	6847	6608	6640	6799

Кметове

Списъкът е от 1948 година.

Период	Име
1848 – 1856	Кашпар Кашпаридес
1856 – 1867	Хинек Хадер
1867 – 1876	Ян Бигнер
1876 – 1879	Франтишек Йержабек
1879 – 1884	Ян Пивничка
1884 – 1889	Хинек Хадер
1889 – 1894	Ян Пивничка
1894 – 1910	Карел Синек
1910 – 1911	Карел Хладек
1911 – 1918	Йозеф Бигнер
1918 – 1919	Йозеф Даничек
1919 – 1920	Йозеф Махлачек
1920 – 1924	Франтишек Щорек
1924 – 1928	Йозеф Петър
1928 – 1932	Йенко Плевач

Период	Име
1932 – 1939	Франтишек Пелишек
1939 – 1945	Франтишек Хмеларж
1945 – 1945	Ярослав Скоупи
1945 – 1951	Франтишек Калина
1951 – 1952	Франтишек Шимек
1952 – 1964	Ярослав Дворжачек
1964 – 1976	Антонин Конопач
1976 – 1980	Алеш Шох
1980 – 1989	Франтишек Адам
1989 – 1990	Мирослав Бурса
1990 – 1992	Инж. Зденек Колар
1993 – 1994	Бохуслав Куда
1994 – 2006	Йозев Новотни
2006 – 2010	Радек Прохазка
2010 – 2014	Владимир Стейскал

Панорама

Външни препратки

• Официален уебсайт Архив на оригинала от 2012-06-29 в Wayback Machine. (чешки)