Лешани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лешани
Лешани
Викиекспедиција Дебарца 87.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2778° с. ш. 20.8606° и. д.
Лешани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1086 m
Население 484 души (2002)
Пощенски код 6344
Лешани в Общомедия
Фреска „Успение Богородично“ от новата църква на Лешанския манастир

Лешани (на македонска литературна норма: Лешани) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в северното подножие на връх Мазатар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата църква „Вси Светии“ на Лешанския манастир е от 1452 година.[1]

В XIX век Лешани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лешани (Léchani) е посочено като село със 70 домакинства с 200 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Лешани има 60 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лешани е населявано от 450 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лешани има 480 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Лешани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Воденицата на Тане Николов от края на XIX - началото на XX век е обявена за паметник на културата.[7]

Църквата „Свети Никола“ е градена от 1909 до 1919 година, а е осветена в 1920 година. Иконите на иконостаса са изработени от Русалим Кръстев от Лазарополе в 1909 година. Църквата „Успение Богородично“ е възобновена в 1979 година.[8] В 1993 година е възобновена църквичката „Свети Петър“. Северното от селото, в оброчището Свети Атанасий е открита средновековна керамика. Там е построен едноименен храм. Южно от селото в местността Рида е църквичката „Света Богородица“.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 484 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 483
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лешани
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Попвасилев (1885 – 1924), войвода на ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Попангелов (1861 – 1903), войвода на ВМОРО, роден и загинал в Лешани
  • Flag of Bulgaria.svg Миладин Стойков, български революционер от ВМОРО, селски войвода от Лешани през Илинденско-Преображенското въстание[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Николов (1880 – 1913), български революционер от ВМОРО
  • Flag of North Macedonia.svg Славе Банар (р. 1954), писател от Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Стоян Ристески (р. 1932), учен и писател от Северна Македония
Починали в Лешани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б † Манастир „Сите Светии - Си Свети“ с. Лешани - Охридско. // Дебарско-кичевска епархија, 9 февруари 2015. Посетен на 29 юли 2017.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  7. Воденица во с. Лешани. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 16 август 2017.
  8. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 157.
     Портал „Македония“         Портал „Македония