Лешани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лешани
Лешани
Викиекспедиција Дебарца 87.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2778° с. ш. 20.8606° и. д.
Лешани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1086 m
Население 484 души (2002)
Пощенски код 6344
Лешани в Общомедия
Фреска „Успение Богородично“ от новата църква на Лешанския манастир

Лешани (на македонска литературна норма: Лешани) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в северното подножие на връх Мазатар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата църква „Вси Светии“ на Лешанския манастир е от 1452 година.[1]

В XIX век Лешани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лешани (Léchani) е посочено като село със 70 домакинства с 200 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Лешани има 60 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лешани е населявано от 450 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лешани има 480 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Лешани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Воденицата на Тане Николов от края на XIX - началото на XX век е обявена за паметник на културата.[7]

Църквата „Свети Никола“ е градена от 1909 до 1919 година, а е осветена в 1920 година. Иконите на иконостаса са изработени от Русалим Кръстев от Лазарополе в 1909 година. Църквата „Успение Богородично“ е възобновена в 1979 година.[8] В 1993 година е възобновена църквичката „Свети Петър“. Северното от селото, в оброчището Свети Атанасий е открита средновековна керамика. Там е построен едноименен храм. Южно от селото в местността Рида е църквичката „Света Богородица“.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 484 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 483
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лешани
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Попвасилев (1885 – 1924), войвода на ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Попангелов (1861 – 1903), войвода на ВМОРО, роден и загинал в Лешани
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Найдев Силянов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстан Петрев Илов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Миладин Стойков, български революционер от ВМОРО, селски войвода от Лешани през Илинденско-Преображенското въстание[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Николов (1880 – 1913), български революционер от ВМОРО
  • Flag of North Macedonia.svg Славе Банар (р. 1954), писател от Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Стоян Ристески (р. 1932), учен и писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Христов Трайчев, български революционер от ВМОРО[10]
Починали в Лешани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б † Манастир „Сите Светии - Си Свети“ с. Лешани - Охридско. // Дебарско-кичевска епархија, 9 февруари 2015. Посетен на 29 юли 2017.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  7. Воденица во с. Лешани. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 16 август 2017. Архив на оригинала от 2017-08-16 в Wayback Machine.
  8. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-16 
  10. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 157.
     Портал „Македония“         Портал „Македония