Лешница (област Ловеч)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лешница.
| Лешница | |
  Лешница  Лешница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 122 души[1] (31 декември 2024 г.) 5,62 души/km² |
| Землище | 21,702 km² |
| Надм. височина | от 280 до 360 m |
| Пощ. код | 5578 |
| Тел. код | 06922 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 43579 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023) |
Лѐшница е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Лешница се намира в планински район, и с жп спирка по линията Троян-Левски.
История
[редактиране | редактиране на кода]До Освободителната война 1877-1878 г. в селото, което според стар документ е носело името Аллаединлер (Алаеддин – човек който дава борба, за да раздигне вярата), са живели само турци. По време на Освобождението всички турци избягали и през есента на 1877 г. дошли първите заселници – българи от опожарените през лятото на същата година Троян и Шипково. Първият следосвобожденски кмет на Лешница бил троянският революционер и кмет на града Иван Марковски. В продължение на 15 години (до 1892 г.) идват нови семейства от троянските села и махали. Лешница постепенно придобива чисто троянски облик, като до 1937 г. се числи към Троянска околия. Това е едната уникалност на Лешница – че от чисто турско село (дълги години то носи името Турска Лешница) се превръща в чисто българско.
Друга любопитна особеност е, че само след двайсетина години новите заселници, за един много кратък период – от 1902 до 1904 г., изградили своя храм, носещ името на свети Иван Рилски, който станал покровител на селото. Храмът бил осветен на 1 ноември 1904 г. През 2004 г., на стогодишния юбилей на храма, завършва реставрацията и зографисването на църквата му. Храмът е изографисан от известния художник Иван Мутафов от Черни Осъм, преподавател във Великотърновския университет, изписал и други църкви в Троянския край. Средствата, както и за построяването преди сто години, са дарени от заможни, почитащи корените си лешничани. Дарителски труд са вложили много хора, живеещи в селото, помощ е предоставила и Дирекцията по вероизповеданията, както и Областната управа в Ловеч.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 148 | 100,00 |
| Българи | 145 | 97,97 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 3 | 2,02 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селски събор – през първата събота на месец ноември. Едно време местните са се завръщали специално за селския сбор дори от гурбет.
Повечето частни имоти в селото са били раздадени на съселяните след Освобождението от едрия земевладелец Гайдарски, на когото е и кръстена планинската местност около селото.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Лешница
[редактиране | редактиране на кода]- Стойко Факиров, професор
- Тодор Кацаров, деец на БКП
- Христо Бояджиев, художник
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официална Facebook група на село Лешница
- Радио и телевизия в Лешница Архив на оригинала от 2008-08-07 в Wayback Machine.
| ||||||||