Лешничани
| Лешничани Lejcan | |
|---|---|
| — село — | |
  Лешничани | |
| Страна |  Албания |
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
Лешничани или Летен (на албански: Lejcan или Lejcani) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лешничани (Lechnitza) е посочено като село с 25 домакинства с 54 жители помаци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Летен живеят 240 души българи мохамедани,[2] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:
| „ | Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[3] | “ |
В Албания[редактиране | редактиране на кода]
След Балканската война в 1912 година Лешничани попада в Албания.
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Лешничани е отбелязано като село със 120 къщи българи мохамедани.[4]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че Лешничани е „сръбско мюсюлманско село“ в около 60 къщи. Около 1830-1840 година в селото все още е имало около 20 православни „сръбски“ къщи, на които свещеник е бил поп Ангелко от Стеблево, починал в 1902 година на 90 години. Църквата, в която е служел поп Ангелко е запазена в развалини, а мюсюлманските жени на Задушница раздават за душите на умрелите. Според Йован Хадживасилевич, който пише в 1924 година, църквата е била посветена на Свети Атанасий и преди Атанасовден всяка къща до Балканската[5] война е носила на мястото на църквата, която според Хадживасилевич е унищожена, специално омесен хляб, който е раздаван на сиромасите. Последните жени християнки от Лешничани и Койовци се изселват в Стеблево.[6]
Според Божидар Видоески в Лешничани живеят „македонци мюсюлмани“.[7]
До 2015 година селото е част от община Острени.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 36.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 37.
- ↑ Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши.
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
