Лешояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лешояд, готов да кацне

Лешоя̀д е сборно, несистематично название на различни видове птици от няколко различни и често несвързани филогенетично родове от семейство Ястребови. Обединява ги типа храна която ядат – мършата, и някои белези във външния вид.

Лешояди – наименование на представители на дневните грабливи птици от подсемейство Aquilinae, които се хранят с мърша. Големината и оцветяването им при двата пола са еднакви, женската е по-едра. Притежават характерните за грабливите птици здрави крака с остри нокти и закривен клюн.

Лешояди в България[редактиране | редактиране на кода]

Лешоядите са сред най-големите птици в България и Европа. Заради големия си размер, те предпочитат да се реят във въздуха, като използват въздушните течения и тѐрмики[1] – както постъпват подобно на тях и парапланеристите.

В България са се срещали четири вида лешояди: белоглав (с неоперени глава и шия, кафяво оперение и тъмни махови и опашни пера), черен (изцяло тъмно оперение, без контраст между подкрилия и махови пера), египетският (най-дребен, възрастните птици са бели, с черни махови пера и яркожълт клюн) и брадат (костобер). Два вида (брадатият и черният) са изчезнали като гнездящи от страната, а другите два (белоглавият и египетският) са изключително редки и за опазването им е необходимо полагането на специални грижи и създаването на трансгранични природни резервати.[2]

Лешоядите не нападат домашни и диви животни, те се хранят единствено с мърша. Те се справят успешно не само с тъканите и костите в нея, но и с причинителите на заразни болести като бруцелоза, антракс, чума и по този начин предотвратяват разпространението им сред домашните и дивите животни. Всеки един от четирите вида се храни с различни части от труповете, поради което всичките са еднакво важни и значими.

Всички видове лешояди са защитени от българското и международното законодателство. Улавянето, убиването, задържането на лешояди и унищожаването на техните яйца и гнезда са строго забранени и се наказват от закона[3].

Лешоядите имат слаба размножителна способност – снасят по 1-2 яйца, като обикновено отглеждат по едно-единствено малко и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно – при някои видове дори след осмата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна – мърша. [4]

В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.[5][6]В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според палеоорнитолога проф. Златозар Боев е на повече от 2 млн. години[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Възходящ поток топъл въздух над нагрята от слънцето част от земната повърхност.
  2. Боев Н., Т. Мичев. 1980. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионален симпозиум по проект 8-МАБ „Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд“ - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали. С., БАН, 566-575.
  3. Закон за биологичното разнообразие (към април 2017 г.).
  4. Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. - в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / юни 1990: 7.
  5. Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд" - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.
  6. Boev, N., T. Michew 1982. In the Balkans: plea for protection. - Naturopa, 40: 24-25.
  7. Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6-9.