Либерална партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.

Либерална партия
ОснователПетко Славейков
Последен лидерПетко Каравелов
Основана1879 г.
Разформирована1896 г.
Наследена отЛиберална партия (радослависти)
Народнолиберална партия
Прогресивнолиберална партия
Демократическа партия
СедалищеСофия, Република България
Вестник„Целокупна България“
„Независимост“
„Търновска конституция“
ИдеологияЛиберализъм

Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 г. до 1896 г. Неин основен опонент е Консервативната партия. Либералната партия е изключително популярна през този период и с разпадането си става основа за повечето партии от началото на 20 век. С нея са свързани вестниците „Целокупна България“, „Независимост“ и „Търновска конституция“.

Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887 г. Възстановено след 1894 г., през 1896 г. то приема името Демократическа партия (каравелисти)[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879 г., в което тя има мнозинство и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков. На 20 юни 1879 г. започва да се издава вестник „Целокупна България“ – печатен орган на Либералната партия. Едновременно с издаването на вестника е изготвен и уставът на партията. През втората половина на юли до началото на септември 1879 г. е изградено нейното централно бюро. Създадени са и местни организации на партията.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Избраният от Първото велико народно събрание княз Александър Батенберг не е доволен от ограниченията, наложени му от Търновската конституция, виновници за което са либералите. Поради това, той подкрепя консерваторите. Либералната партия печели изборите за I обикновено народно събрание през 1879 г., но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II обикновено народно събрание през 1880 г. и сформира две самостоятелни правителства – начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880 – 1881). След преврата от 1881 г., Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.

Разцепване[редактиране | редактиране на кода]

През 1883 г. Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.

През 1884 г. основното крило на Либералната партия печели изборите за IV обикновено народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886 г.

При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894 г., тя става основата на Демократическата партия.

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарни[редактиране | редактиране на кода]

година избори гласове % резултат
1879 Народно събрание 224 134 82,2%
140 / 170
1880 Народно събрание 181 839 63,5%
109 / 162
1882 Народно събрание бойкотира бойкотира
0 / 47
1884 Народно събрание
100 / 171
1887 Народно събрание
260 / 292
1894 Народно събрание
3 / 167

Участия в правителства[редактиране | редактиране на кода]

Първо правителство на Драган Цанков (7 април 1880 – 10 декември 1880) – самостоятелно
Първо правителство на Петко Каравелов (10 декември 1880 – 9 май 1881) – самостоятелно
  • Министерство на външните работи и изповеданията – Никола Стойчев
  • Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков, Петко Славейков
  • Министерство на народното просвещение – Петко Славейков, Михаил Сарафов
  • Министерство на финансите – Петко Каравелов
  • Министерство на правосъдието – Петко Каравелов
Второ правителство на Петко Каравелов (11 юли 1884 – 21 август 1886) – самостоятелно
Трето правителство на Петко Каравелов (24 август 1886 – 28 август 1886) – временно правителство
  • Министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
  • Министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов
  • Министерство на правосъдието – Гаврил Орошаков

Видни дейци[редактиране | редактиране на кода]

Име Период
Петко Каравелов 1843 – 1903
Васил Радославов 1854 – 1929
Михаил Сарафов 1854 – 1924
Петко Славейков 1827 – 1895
Стефан Стамболов 1854 – 1895
Никола Стойчев 1845 – 1899
Никола Сукнаров 1848 – 1894
Драган Цанков 1828 – 1911
Илия Цанов 1835 – 1901

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История. // Демократическа партия, 2002. Посетен на 28 март 2010. Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine.