Либерална партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.

Либерална партия
Основана 1879 г.
Разформирована 1887 г.
Идеология Либерализъм

Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 до около 1887. Неин основен опонент е Консервативната партия. Либералната партия е изключително популярна през този период и с разпадането си става основа за повечето партии от началото на 20 век. С нея са свързани вестниците „Целокупна България“, „Независимост“ и „Търновска конституция“.

Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия (каравелисти) [1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879, в което тя има мнозинство, и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков. На 20 юни 1879 г. започва да се издава вестник „Целокупна България“ – печатен орган на Либералната партия. Едновременно с издаването на вестника е изготвен и устава на партията. През втората половина на юли до началото на септември 1879 г. е изградено нейното централно бюро. Създадени са и местни организации на партията.

Избраният от Първото Велико Народно събрание княз Александър Батенберг не е доволен от ограниченията наложени му от Търновската конституция, виновници за което са либералите. Поради това той подкрепя консерваторите. Либералната партия печели изборите за I Обикновено Народно събрание през 1879, но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II Обикновено Народно събрание през 1880 и сформира две самостоятелни правителства – начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880-1881). След преврата от 1881 Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.

През 1883 Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.

През 1884 основното крило на Либералната партия печели изборите за IV Обикновено Народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886.

При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894, тя става основата на Демократическата партия.

Идеология[редактиране | редактиране на кода]

Участия в правителства[редактиране | редактиране на кода]

Първо правителство на Драган Цанков (7 април 1880 – 10 декември 1880) – самостоятелно
Първо правителство на Петко Каравелов (10 декември 1880 – 9 май 1881) – самостоятелно
  • Министерство на външните работи и изповеданията – Никола Стойчев
  • Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков, Петко Славейков
  • Министерство на народното просвещение – Петко Славейков, Михаил Сарафов
  • Министерство на финансите – Петко Каравелов
  • Министерство на правосъдието – Петко Каравелов
Второ правителство на Петко Каравелов (11 юли 1884 – 21 август 1886) – самостоятелно
Трето правителство на Петко Каравелов (24 август 1886 – 28 август 1886) – временно правителство
  • Министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
  • Министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов
  • Министерство на правосъдието – Гаврил Орошаков

Видни дейци[редактиране | редактиране на кода]

Име Период
Петко Каравелов 1843 – 1903
Васил Радославов 1854 – 1929
Михаил Сарафов 1854 – 1924
Петко Славейков 1827 – 1895
Стефан Стамболов 1854 – 1895
Никола Стойчев 1845 – 1899
Никола Сукнаров 1848 – 1894
Драган Цанков 1828 – 1911
Илия Цанов 1835 – 1901

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История. // Демократическа партия, 2002. Посетен на 28 март 2010.
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България