Либертарианство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За разлика от стандартната линейна структура на политическото пространство, Диаграмата на Нолан, поставя либертарианството в планарна структура, за да покаже относителното му положение спрямо други идеологии

Либертарианството (понякога и като либертарианизъм, на английски: libertarianism; от френската дума за свобода на френски: Liberté) е термин, използван от широк спектър [1] от политически философии, които са за максимализиране на индивидуалната свобода [2] и колективната свобода[3] [4]. Либертарианците прегръщат гледни точки от този спектър, като се започне от анархистки до минархистки възгледи [5] .

Либертарианството е политическа идеология защитаваща естествените права - право на живот, лична свобода, право на доброволно сдружаване и стремеж към щастие. В основата на либертарианството е забраната за насилие върху индивида; защитата на личната свобода, решенията и действията на индивида, когато това не накърнява правата на друг индивид или група.

Либертарианството обхваща широк спектър от политически идеи, част от които са в силно противоречие помежду си. Термина либертарианци се използва от анархисти,привърженици на бездържавния социализъм, автономистки марксисти, а от скоро и от привърженици на свободния пазар, анархо-капиталисти, минархисти и други. Общото между тях е критиката на държавата.

Терминът либертарианството първоначално се отнася до философски убеждения относно "свободната воля", а по-късно започва да се свързва с анти-държавен социализъм и политическите движения повлияни от "Просвещението", критични към институционалната власт, която, според тях, служи като форма на социално господство и несправедливост. Докато като цяло, термина запазва своето политическо използване като синоним за всяка социална или индивидуалистична форма на анархизма, в Съединените щати, той започва, да се използва за описание на про-капиталистическия икономически либерализъм повече, отколкото за радикалния, антикапиталистически егалитаризъм.

Форми на либертарианство:

Съвременно либертарианство[редактиране | редактиране на кода]

Шествие на анархо-синдиката CNT в Мадрид, 2010 г.

Либертарния социализъм се радва на голям обществен интерес сред западните нации през 1960-те и 1970-те години.[6] Анархизмът е влиятелен в контракултурата от 1960[7] и анархисти участваха активно студентските и работнически бунтове в края на шейсетте. [8] В 1968 г. в Карара, Италия по време на международна анархистка конференция е основан Интернационала на Анархистките Федерации . В него влизат трите съществуващи европейски федерации на Франция, Италия и Иберийската федерация на анархистите, както и Българската Федерация на анархистите в изгнание (основно във Франция).[9]

Въстанията през май 1968 също доведоха до възраждане на интереса към левите комунистически идеи. Различни малки леви комунистически групи се появиха по целия свят, предимно във водещите капиталистически страни. През 1976 г. започна серия от конференции на комунистическата левца с цел насърчаване на международния диалог, но те постепенно започнаха да намаляват до 1980 г., без да допринесат съществено за развитието на движението или неговото идейно единство[10]. Днес съществуват много леви анархистки, комунистически и антиавторитарни групи по цял свят. Жилищната криза и пезработицата в по-голямата част от Западна Европа доведе до образуването на комуни и скуотове (незаконно окупирани сгради превърнати в социални центрове служещи за настаняване, развитие на изкуства и организация на протести), като тези нелегални движения са най-разпространени в Испания, Германия и Гърция. В Дания, скуотъри, превзеха стара военна база и обявиха създаването на автономно селище наречено "Християния" в центъра на Копенхаген.

Около началото на 21 век, либертарния социализъм доби още по-голяма популярност и влияние като част от анти-военните, антикапиталистически и алтерглобалистки движения.[11] Анархистите са основните организатори на протестите срещу срещите на Световната търговска организация (СТО), Групата на осемте (Г-8), и на Световния Икономически Форум. Някои анархистки фракции в тези протести, участват в безредици, унищожаване на собственост, и насилствени сблъсъци с полицията. Тези действия се организират по конкретен повод, без водач, от анонимни групировки, известни като черни блокове (блек блок); други организационни тактики разработени по това време включват култура на сигурността, създаване на афинитетни групи и използването на децентрализирани технологии.[12] Значимо събитие от този период е конфронтацията по време на конференцията на СТО в Сиатъл през 1999 г.[13] Английският учен Саймън Кричли заявява, че "съвременния анархизъм може да се разглежда като мощна критика срещу псевдо-либертарианството на съвременния неолиберализъм ... Може да се каже, че основна част от съвременния анархизмът е идеята за отговорност, независимо дали сексуална, екологична или социално-икономическа. Тя произтича от опита и знанието след равносметката за толкова години опустошение на света водено от Запада; то е етично възмущение от крещящите неравенства и масовото обедняване, което днес е толкова осезаемо, както на местно, така и на глобално равнище "[14].

Либертарианците в началото на 21 век са замесени в движението за алтерглобализъм, скуотърското движение; социалните центрове; ифошоповете (infoshops); групите за борба с бедността, като например Коалиция Срещу Бедността в Онтарио и Храна Не Бомби (Food Not Bombs); жилищни кооперативи; егалитарни общности; анти-сексистки организации; алтер медийни инициативи; компютърен активизъм (хактивизъм); експерименти в областта на икономиката на участието; антирасистки и антифашистки групи; активистки групи, защитаващи правата на имигрантите и за насърчаване на свободното движение на хора, като например Без Граници (No Border); работнически синдикати, контракултурни групи и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peter Vallentyne, Libertarianism, в Станфордска енциклопедия по философия, Станфордски университет, версия от 24 юли 2006
  2. Речникова статия за либертарианец (libertarian), в Мериъм-Уебстър речник на английския език и статия за либертарианство (libertarianism)
  3. Професор Браян Мартин, Елиминиране на държавната престъпност чрез премахване на държавата; Мъри Ротбард, Мразите ли държавата?, в The Libertarian Forum, 10/7, юли 1977; Либертарианец не е същото като либертин; Какво не е либертарианството; Уилтън Д. Алтсън, A Libertarian Cheat Sheet; Мъри Ротбард, Мит и истина за либертарианството; Смятате ли се за либертарианец?
  4. Sciabarra, Chris Mathew. Total Freedom: Toward a Dialectical Libertarianism. Penn State Press, 2000, p. 193
  5. Peter Vallentyne, Libertarianism, в Станфордска енциклопедия по философия, Станфордски университет, версия от 24 юли 2006
  6. Thomas 1985, p. 4
  7. John Patten (1968-10-28). ""These groups had their roots in the anarchist resurgence of the nineteen sixties. Young militants finding their way to anarchism, often from the anti-bomb and anti-Vietnam war movements, linked up with an earlier generation of activists, largely outside the ossified structures of 'official' anarchism. Anarchist tactics embraced demonstrations, direct action such as industrial militancy and squatting, protest bombings like those of the First of May Group and Angry Brigade—and a spree of publishing activity." "Islands of Anarchy: Simian, Cienfuegos, Refract and their support network" by John Patten".
  8. "Within the movements of the sixties there was much more receptivity to anarchism-in-fact than had existed in the movements of the thirties...But the movements of the sixties were driven by concerns that were more compatible with an expressive style of politics, with hostility to authority in general and state power in particular...By the late sixties, political protest was intertwined with cultural radicalism based on a critique of all authority and all hierarchies of power. Anarchism circulated within the movement along with other radical ideologies. The influence of anarchism was strongest among radical feminists, in the commune movement, and probably in the Weather Underground and elsewhere in the violent fringe of the anti-war movement.""Anarchism and the Anti-Globalization Movement" by Barbara Epstein
  9. Short history of the IAF-IFA A-infos news project, Accessed 19 January 2010
  10. The International Conferences of the Communist Left (1976-80) | International Communist Current". En.internationalism.org. Retrieved 2013-07-12.
  11. Rupert, Mark (2006). Globalization and International Political Economy. Lanham: Rowman & Littlefield Publishers. p. 66
  12. Rupert, Mark (2006). Globalization and International Political Economy. Lanham: Rowman & Littlefield Publishers. p. 66
  13. Rupert, Mark (2006). Globalization and International Political Economy. Lanham: Rowman & Littlefield Publishers. p. 66
  14. Infinitely Demanding by Simon CritchleyVerso. 2007. p. 125
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Libertarianism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]