Ливадища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историческото село в Неврокопско. За селото в Солунско вижте Ливадаки (дем Солунски залив).

Ливадища
Λιβαδάκι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Надм. височина ? m
Население обезлюдено души (1941 – 1949)
Пощенски код -
Телефонен код -

Ливадища (на гръцки: Λιβαδάκι, Ливадаки, катаревуса Λιβαδάκιον, Ливадакион, до 1927 година Λειβάδιστα, Ливадиста[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ливадища се намира в прохода, който води от Белотинци към долината на Места.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Ливадища е от ливада и уголемителна наставка.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ливадища е българско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ливадища като село с 52 български къщи.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливадиста (Livadista), Мелнишка епархия, живеят 450 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ливадища (Livadischta) е посочено като село с 52 домакинства и 180 жители-българи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ливадища, на 7 1/2 часа на ЮИ от Неврокоп; лежи в едно долище между един поток. Околност планиниста и богата с гора: бук, елха, бор. Токо речи всички зидари; отиват по Драмско за работа. Църква св. Богородица, четат смесено; училище само българско с 20 ученика. 75 къщи само българе.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ливадища е българско християнско селище. В него живеят 450 българи християни.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Ливадища (Λειβάδιστα) живеят 482 души.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Ливадища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат български войски. След Междусъюзническата обаче селото остава в Гърция. Цялото население на селото се изселва в България. В селото са настанени гръцки бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от на Ливадаки (Λιβαδάκι).[11] Към 1928 година броят на гръцките бежански семейства в Ливадища е 45, а жителите на селото са 142 на брой.[12]

Селото е обезлюдено по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ливадища
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Константинов Германов (1896 – 1938), български комунистически деец
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Коцев Атанасов (1899 – 1944), български комунистически деец, ятак[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Ливадишалията, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Flag of Bulgaria.svg Райчо Костадинов Германов (18 април 1908 – 2 март 1944), български комунистически деец, общ работник в Пловдив, партизанин от отряд „Антон Иванов“, убит при преследването на антонивановци в местността Кьошка[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Стоян Мълчанков[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λειβάδιστα -- Λιβαδάκι
  2. а б Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, 1999. ISBN 975-16-1103-2. p. 73. (на английски)
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 152.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 126-127.
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 12.
  8. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 194. (на български)
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.
  11. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  14. Списък на убити партизани
  15. Ломева, Славка Г. Дейци от Пловдивския край, загинали в антифашистката борба, 1923 – 1944 г. Библиографски указател. Пловдив, Окръжна библиотека „Иван Вазов“, 1964. с. 49.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония