Лигнитни въглища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лигнит)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лигнитни въглища
Мина Чукурово за лигнитни въглища

Лигнитните въглища, или само лигнит, са вид въглища, които имат най-ниската степен на промяна (петрификация) и съответно най-ниската калоричност.

В тях могат често да се намерят доста големи останки от дървета, клони, листа и други органични останки. Съдържанието на въглерод е ниско, около 50 – 55%, а на кислород, азот, водород и сяра е високо. Пепелното съдържание е високо – до около 50%. За сравнение, въглищата в „Марица Изток“ са с по-ниска калоричност от 1/3 от украинския чернозем.

Независимо от това, когато находището е голямо и условията позволяват евтин добив, е подходящо да се използват в електроцентрали. Поради голямото съдържание на сяра е задължително да се строят сероочистващи съоръжения. Например централите в „Марица Изток“ изхвърлят във въздуха 1000 тона серен диоксид дневно или 365 000 t годишно. След построяването на сероочистващите инсталации емисиите ще спаднат до 20 000 t годишно.

Находища на лигнитни въглища в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Източномаришки басейн – запасите възлизат на около 3,2 млрд.т.
  • Софийски лигнитен басейн – находища – Габер, Алдомировци, Станянци, Чукурово, мина Болшевик, Кътина. Общите запаси са 840 млн.т.
  • Ломски лигнитен басейн, Елховски басейн и Самоковски басейн – не се разработват.
  • По-малки залежи на лигнитни въглища има в Разложко (60 млн.т.), Кюстендилско (20 млн.т.), Гоце Делчевско, Старозагорско.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]