Лидия Бедикян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лидия Бедикян
българска физичка
Родена
Лидия Джовасар Бедикян

Образование Софийски университет

Лидия Джовасар Бедикян е българска физичка, доцент в Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 3 март 1948 г. в Панагюрище. През 1971 г. завършва специалност Физика на полупроводниците в Софийския университет. В 1980 г. защитава докторат в Харковския държавен университет в Украйна. От 1974 г. е научен сътрудник III степен в Института за полупроводникова техника в Ботевград. От 1976 г. е научен сътрудник II степен, от 1983 г. – научен сътрудник I степен, а от 1990 г. – старши научен сътрудник II степен (1990) в Централната лаборатория по приложна физика при Българска академия на науките в Пловдив. В периода 1990 – 2015 г. е научен секретар на лабораторията. От 1984 до 1988 г. преподава в Пловдивския университет, 1988 – 2005 г. – в Техническия колеж в Пловдив, а през 2005 – 2009 г. в Техническия университет – филиал Пловдив.[1]

Работи в областта на разработването на тиристори и средномощни изправителни диоди; термо-електрични хладилно-отоплителни агрегати с приложение в хладилни устройства; порьозен силиций с приложение за фотодиоди; титанов диоксид с патентовано приложение през 2014 г. за система за пречистване на малки количества вода.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Златен медал на 55 Международен мострен панаир, Пловдив (1999);
  • Грамота от IV Международна изложба по отбранителна техника „Хемус 2000";
  • Сребърна грамота на 23 Международна изложба „Макинова 2003", Скопие.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Кацунов, Валери, Джени Иванова, Цветана Величкова. Жените в историята на академичната наука в България (Хабилитираните жени в БАН). Ропринт. с. 37.