Лидия Мей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лидия Мей
Lydia Mei
естонска художничка
Родена
Починала
Кариера в изкуството
Жанрнатюрморт
НаправлениеНова вещественост

Лидия Юхановна Мей (на естонски: Lydia Mei) е естонска художничка, която използва най-вече акварел в картините си и рисува натюрморти.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 2 юли 1896 г. на естонския остров Хиюмаа. Лидия Мей е средното дете от три дъщери на капитан на кораб. Всички три сестри се занимават с изкуство като Лидия Мей и Натали Мей стават художнички и постигат обществена значимост по време на движението Нова вещественост (Neue Sachlichkeit), период от естонското изкуство през 20-те години. Третата сестра Кристине Мей става скулптор.

Мей учи архитектура до 1918 г. в Женския политехнически институт в Санкт Петербург, но става известна с използването на акварел в края на 20-те години. През 1919 г. участва в създаването на художественото обединение „Паллас“. Учи живопис при Николай Трийк. От 1920 до 1921 г. работи като учителка по рисуване в педагогическа колеж в Тарту. Нейните творби са излагани в Амстердам, Рига, Хелзинки, Берлин и други градове. В началото на 40-те години се занимава с илюстриране на детски книги[2]. Натюрмортите на Лидия мей се отличават с яркост и богатство на цветовете[1].

По-късно се омъжва за скулптора Антон Старкопф и понякога е наричана Лидия Мей-Старкопф. Умира на 14 септември 1965 г. в Талин.

Картините на Лидия Мей се съхраняват в Естонския художествен музей[3].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

На 15 септември 1956 год е наградена с Почетна грамота от Президиума на Върховния съвет на Естонската ССР[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Pihlak, Elvi: „Lydia Mei – Natüürmortide ja lillemaalide meister“ in: Kunst Vol. 1962,1 pgs 16 – 20. Tallinn.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]